Г-н Горанов, преди всичко, поздравления за решимостта да се явите като независим кандидат на тези избори. Не е ли прекалено дръзко от Ваша страна да се противопоставите на партийните централи?
Вероятно отстрани изглежда така, но аз не се противопоставям на партийните централи, а на инерцията да се замитат проблеми заради опасението те да повлияят на партийния политически имидж. За такова нещо са необходими личности с ясна визия за отговорностите, които поемат. В мандата 2019-2023 г. съм се ръководил изцяло от такива цели. Иначе до момента не е измислена по-добра политическа система за корпоративен вот от партийното представителство. Когато говорим за мажоритарен вот обаче, нещата трябва да се разглеждат по друг начин. Разбира се, това прави задачата на независимия кандидат много по-трудна.
Защо не бяхте номиниран за кандидат на тези избори от ПП-ДБ – Вие ли отказахте?
Не, не съм отказвал на ПП-ДБ, както и с мен не е разговарял никой, въпреки моите опити да проведа такъв разговор. Доколкото подразбирам, моето неноминиране е в резултат на политическа сделка измежду коалиционните партньори. Това са нормални неща. Не е нормално да се обясняват тези действия с шушукане от ухо на ухо за несправяне с работата, без никой да ме погледне в очите и да ми даде възможност да се защитя. Моя начин да се защитя е да изляза пред избирателите и да отговарям на всички въпроси по време на кампанията.
Имахте ли предложения от други партии да бъдете техен кандидат?
Да, и то от повече от едно място. Но моля Ви, не ме карайте да ги назовавам. В някакъв смисъл го считам за некоректно от моя страна.
Как провеждате кампанията си?
Правя ежедневни срещи с избиратели по публично обявен график, на които представям програмата си и отговарям на въпроси. Планирал съм общо 42 такива срещи.
Кой е най-големия проблем на район „Студентски“ и на София като цяло?
Така поставен въпроса, ще отговоря изцяло политически – най-големия проблем на София и на район „Студентски“, в частност, е 16-годишното управление на ГЕРБ в София и 12 години в района. Оттам идва и недопустимата централизация, която прави управлението на този двумилионен град с 24 районни общински администрации неефективно. Тези високопредставителни длъжности – районен кмет, са превърнати в директори на водопади без възможността пряко да влияят върху подобряването на градската среда и да приложат някакъв по-широк управленски замисъл.
Говорите за децентрализация?
Точно така.
Но за да се постигне това е необходимо мнозинство в общинския съвет, а Вие сте независим.
Най-ясни послания и бъдещи ангажименти за децентрализация има в програмата на няколко политически сили и независими кандидатури. Това са и моите препоръки на срещите ми с хората на въпроса коя листа за общински съветници или независими кандидатури да подкрепят.
Агитирате за програмните послания за децентрализация?
Да. Това е инструментът за разбиването на монопола и постигането на ефективност в управлението.
А в по-тесен смисъл кои са проблемите?
Има едно широко неразбиране за проблема „презастрояване“. Няма презастрояване, има лош Общ устройствен план на София, който допуска строителни зони с такава плътност на строителството. Така инвеститорите гонят своя законен, подчертавам законен, интерес. Призовавам избирателите да търсят програми с ясна визия как да се промени ОУП. Аз пък от своя страна през изтичащия мандат не съм инициирал процедури по ПУП-ове за ликвидиране на съсобственост, и това е лесно проверимо, което доведе до 50% по-малко разрешения за строеж в район „Студентски“.
Наистина ли е така, след като виждаме какво става в кв. „Малинова долина“?
„Малинова долина“ е съвсем друг случай – това е влязъл в сила нов ПУП върху голо поле, което го превърна в една от най-големите строителни площадки в страната. Аз говоря за традиционните квартали, където все още има немалко терени за застрояване. Мога да докажа тези свои твърдения статистически.
Значи не са съвсем без права районните кметове?
Според Вас да не работиш правомощие ли е? Аз отлагам във времето реализацията на законни интереси, а това не може да продължи дълго, ако не бъдат внесени промени в ОУП, за което е необходимо парламентарно мнозинство с политическа воля. Сега Ви връщам отново към моя отговор за политическата система и партийното представителство.
Възможно ли е отлагането, за което говорите, да е причината за Вашето неноминиране като партиен кандидат?
Не мога да преценя. Аз съм се ръководил от принципите в програмата на Демократична България, с чиято листа съм избран. Тези принципи споделям и сега.