Победата на Васил Терзиев се оказа по-трудна от очакваното: той спечели с минимална преднина пред Ваня Григорова. А пътят му дотук не беше лек. Ето неговите шест битки - през погледа на Георги Лозанов:
На втория тур за кмет на София Васил Терзиев (ПП/ДБ) и Ваня Григорова (БСП) до последно бяха "на кантар". А преди да бъде обявен кандидатът на ПП/ДБ - на базата на предварителните електорални нагласи, се смяташе, че той ще спечели изборите "без бой". Когато обаче стана ясно, че кандидатът ще е Терзиев, играта изведнъж загрубя и на него му се наложи да изнесе няколко тежки битки с неясна прогноза.
Историята с ДС
Първата беше със своите. Заради принадлежността към ДС на членове от фамилията му (и досега няма разумно обяснение защо ПП/ДБ подцениха този факт), той беше подложен на мощно отрицание като кандидат на десните от тяхното собствено твърдо ядро, формирано в началото на прехода. Естествено, това беше добре дошло и за политическите им опоненти, така че Терзиев получаваше крошета и отвътре, и отвън. За негов късмет язвителните етикети, с които го определяха - като "внучето на ДС", сами подсказваха, че след като десните не успяха през годините да се справят с престъпленията на ДС - и нито има осъдени, нито лустрирани, сега вместо преките виновници искат да накажат потомците им през поколение. И ако за лично пострадалите от репресиите на ДС такъв закъснял реванш може да бъде разбран, то превръщането му в политически лозунг с днешна дата звучи исторически безпомощно. Особено за по-младите избиратели. Това личи по резултата на алтернативния десен кандидат - Вили Лилков, чиито поддръжници продължиха агитацията срещу Терзиев дори и след като той отпадна на първи тур.
Втората битка беше с (не)коалиционните партньори. В началото, заради преднината на ПП-ДБ в София на парламентарните избори, те изглежда се бяха примирили със загуба на местните. Но после, окуражени от атаките към Терзиев от всички страни, добиха самочувствие, че могат да запазят властта си и в столицата, а това значи промяна на съотношението на силите и на национално ниво - ГЕРБ да постави ПП-ДБ в силно подчинена роля или направо да ги изключи от управлението на страната под мотото "Ще бъде, каквото беше" (никой още не вярваше, че те могат да спечелят и в някой друг голям град). Последваха обаче още обрати. Социологията през последната седмица от кампанията изненадващо показа внушителен ръст на кандидатите на ПП-ДБ, който евентуално можеше да бъде стопен с тръгналата от ДАНС офанзива срещу организирането на изборите и машинното гласуване. Но се получи обратен ефект, който консолидира десния вот. Тогава ГЕРБ все пак обяви подкрепа за (не)коалиционните си партньори в София на втория тур, но с колеблива стъпка до последния момент. Тук се откроиха две решителни поведения, неподвластни на ситуационен натиск. На самия Терзиев, който нито за миг не се изнерви и не мина към политически нападки. И на министър-председателя Денков, който изчака подходящия момент, за да поиска оставката на шефа на ДАНС.
Третата битка на Терзиев е с корупцията, което предполага смяна на модела на управление, именно защото е подозиран в корупционни практики. Промяна, за която се говори вече три години и първо се очакваше да стане наказателно - срещу бившите управляващи, а после в (не)коалиция с тях. Надеждата сега е да започне пълноценно. Терзиев носи такава надежда, веднъж - заради собствения си успешен бизнес, далеч от местните "стандарти" и в доказана (с факти и цифри) обществена полза. И втори път, защото това дава персонална тежест на намерението му да управлява не в партийни сглобки и договорки.
Когато изведнъж отмениха машините
Четвъртата битка бе с появилия се "черен лебед" (трудно за прогнозиране събитие със значително влияние). В случая това беше намесата на службите в изборите със "справката" на ДАНС, която предизвика решение на ЦИК за отмяна в първия тур на даденото по закон право на гражданите да гласуват с машини. И постави въпросите: от кой и срещу кого е пуснат черният лебед. За отговора на първия помага аналогията с Костинбродската афера, за която се счита, че промени резултата на парламентарните избори през 2013 година в полза на правителство на БСП и ДПС, а то от своя страна назначи за председател на ДАНС Делян Пеевски. Отговорът на втория въпрос няма съмнение, че е: срещу ПП-ДБ, чиито избиратели приоритетно предпочитат да гласуват с машини. А гласът им на хартиена бюлетина по-лесно може да стане невалиден. При Терзиев например на първия тур разликата между екзитпола и крайния резултат беше 10%, а при конкурентите му нямаше чувствителни разминавания. Същото в по-малък мащаб се повтори и на втория тур.
Защита от черните лебеди е интелигентността на избирателите (за Терзиев 80 процента от тях са висшисти), които да си дадат сметка какво се извършва и да са готови с вота си да му попречат.
На какво разчиташе Ваня Григорова
Петата битка на Терзиев е с радикалното левичарство. На фона на започналото с идването на Симеон Сакскобургготски размиване на лявото и дясното, Ваня Григорова се заяви като ново, силно изразено ляво лице в българската политика. Тя се възползва от разочарованието към другите леви лидери (към Корнелия Нинова от собствената ѝ партия, а към Румен Радев от демократичната общност). Григорова вплете в имиджа си и добре усвоената левичарска по произход синдикална риторика. Както и щедри правозащитни обещания, подпомогнати от малцинствената ѝ принадлежност, които я превърнаха в нещо като втора Мая Манолова, но с подходящата малцинствена принадлежност. Целта ѝ очевидно беше да привлече, освен маргинализираните общности и вътрешната за страната икономическа емиграция в София, като я зареди с "класов гняв" срещу богатите. Подобно анахронично левичарство от марксистко-ленински тип стана възможно в съвременна България, тъкмо заради трайното изпразване от съдържание на понятията "ляво" и "дясно", което е в полза на далавераджийството без оглед на политически цветове. И даде шанс на Григорова съвсем насериозно да поведе София обратно към социализма. Но това сякаш свърши работа и на Терзиев, защото категорично го позиционира в дясно като "съвременен капиталист", включително и заради естеството на бизнеса му в IT сферата. Участието му в кметската надпревара за столицата дойде да напомни, че частният капитал не само не е обидна дума, а е единствената икономическа гаранция на демокрацията. А национализирането му води право към диктатура, от което сякаш Ваня Григорова не се притеснява особено.
Шестата битка на Терзиев е с руските проксита. Каквато се оказа финалната му конкурентка. В кампанията преди първия тур това не личеше особено, тъй като тя беше главно експертна и Григорова можеше на воля да повтаря за нуждата от комунални услуги. Но кампанията преди втория тур стана остро политическа и вече не можеше да скрие на чия страна е във войната в Украйна - същата, на която са БСП и президентът и в този смисъл Григорова въобще не е ново лице в ляво.
Ако Ваня Григорова беше спечелила втория тур, от София щеше да започне не промяна на модела на управление в България, а промяна на геополитическата ориентация. Размина ни се на косъм...
***
Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.