Защо студенти от елитни университети в САЩ заявяват подкрепа за "Хамас", коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Христофор Караджов, преподавател по журналистика в Калифорнийския университет.
"Имаме едно съвсем друго поколение, което е отраснало със съвсем други медии и разбирания. Имаме много силно влияние на социалните медии, особено на съмнителни като "Тик Ток". В края на октомври тази година с тагче "stand with Israel” в "Тик Ток" е имало 324 милиона гледания, а с тагче "stand with Palestine” е 3,4 милиарда. Какво става в "Тик Ток", как китайската Комунистическа партия манипулира? – нали не сме толкова наивни, за да смятаме, че и те, подобно на руснаците, не се опитват да дълбаят в разделителните линии, които съществуват в западните общества. Не сме наивни да мислим, че това не се случва активно, нали.
Другото, което е, организации като "Справедливост за Палестина", която съществува от 2013 година, но тя практически не работеше и буквално през октомври – сега се активизира. Почти всеки университет в САЩ има Instagram с тази организация и всичките постове и снимки започват от дните на началото на войната. Тоест, това не е някакво изолирано, самосиндикално нещо, което се случва. Това е централизирана акция за подклаждане на напрежения.
Моите студенти, с които работя в един от класовете си, са около 80. Те имаха задачата да следят медийните процеси, отразяващи войната между Израел и "Хамас". Бях изненадан от нивата на вникване в проблемите, но сред тези 80 студенти има някакъв процент, сред който се наблюдава радикализация. Те казват, че големите медии като Си Ен Ен, "Ню Йорк таймс", са абсолютно произраелски и трябва да се информираме от социалните медии като "Тик Ток". Тези студенти са най-често от арабски произход или друго малцинство. Кръстоската е между: желание за социална справедливост, склонност към активизъм, който води до показни акции, и манипулация през социалните медии. Не можем да сме наивни и да не мислим, че това не се използва от неясен играч за разделение на обществото – американското и западните."
Срещу преподаватели с еврейски произход
"При нас е абсолютно забранено такова нещо. Това е основание да те изхвърлят от университета. Имаме седем точки с правила: Абсолютно забранено е да се изявяват всякакви крайни виждания; Всеки може да протестира на специалните за това места; В класната стая това не може да се прави, освен ако професорът не води някаква специална дискусия. Но тя трябва да се води с уважение; Хора, които казват неща, които са античовешки, антисемитски, антиарабски, биват изхвърляни от университета; Професорите могат да имат всякакви убеждения, но нямат право да насърчават студентите си да участват в протести от какъвто и да било характер. Това са правилата на университета как трябва да се води дебатът. Ако не можеш да го водиш нормално и с мирни средства – изхвърчаш."
Балансът между крайностите в дискусията
"Аз искам от моите студенти да ми кажат какви са източниците им, като искам от тях да ги опишат и анализират. Не може да ми казват, че СиЕнЕн са произраелска медия просто ей така, без да са ми показали конкретните примери, които са ги навели на тази мисъл. Идва един и ми показва как репортерката на СиЕнЕн пусна репортажа за 90 обезглавени бебета, което беше голяма нейна грешка. Тя не беше потвърдила информацията, която е получила от израелската армия. Тя обаче го представи като потвърден факт, вместо да каже, че източникът ѝ е израелската армия. Наглед малка грешка за непрофесионалисти, но всъщност това е много сериозна грешка. Винаги източникът трябва да се назовава точно и да се уточни, дали информацията е потвърдена от няколко независими източника. Същото се случи и с ракетата в болницата, където "Ню Йорк Таймс" се позоваха само на един източник и то като "Хамас". Е, питам аз, какви са аргументите на моя студент, че "Ню Йорк Таймс" са произраелска медия. Защо мисли така и обсъждаме. Започваме дискусия със спокоен тон. Не знам дали ще ги убедя. Студентите ми знаят, че аз не ги оценявам за техните политически възгледи, каквито и да са те. Не давам оценка на това какво мислят, а давам оценка за това какъв е процесът, по който стигаш до определени изводи.
Това, което е различното сега спрямо предишни поколения, е абсолютно влиянието на социалните мрежи и това, че нещата могат да експлодират, и експлодират много по-бързо и много по-драматично и брутално.
Украйна беше тестът, а това сега е истинският проект как социалните медии могат да разклатят света. Надявам се, че светът и демокрацията ще успеят да се справят и с това предизвикателство. И че демокрацията има съпротивителни сили да се справи с разединенията, към които ни тласкат."
Доколко анархистичните движения в САЩ оглавяват протести в подкрепа на "Хамас" и защо дори професори в университети водят ожесточени спорове за войната в Газа – чуйте в звуковия файл.