Спорадичното присъствие на кораби на НАТО в Черно море се обяснява с ограниченията на Конвенцията от Монтрьо за Проливите (Montreux Convention regarding the Regime of the Straits), която ограничава присъствието в Черно море на военен кораб от нечерноморска държава до 21 дни. Тя регламентира също така, че едновременно в Черно море не могат да пребивават повече от 9 кораба на нечерноморски държави с общ тонаж от 15 000 t, както и че през Проливите (бел. ред. Дарданелите и Босфорът, които свързват Средиземно море с Черно през Мраморно море) не могат да преминават кораби на нечерноморски държави с тонаж над 10 000 t.
Освен това общият тонаж на нечерноморските военни кораби, които се намират едновременно в Черно море, не може да надвишава 45 000 t, като тонажът на корабите от една нечерноморска държава не може да надвишава 30 000 t. Ето защо дълго време Черно море бе третирано от НАТО като периферна зона на интерес. Присъствието на силите на Алианса бе сведено до визитите 2–3 пъти годишно на кораби на ВМС на САЩ за посещения на добра воля и учения PASSEX с ВМС на България, Румъния и Украйна. Другата форма на внимание от страна на НАТО към членовете на Алианса в региона бе участието на постоянните военноморски и/или противоминни групи на НАТО (NATO Maritime Group 2 – SNMG2, и Standing NATO Mine Countermeasures Group 2) в националните учения с чуждестранно участие от сериите „Бриз“ (България), Sea Shield (Румъния) и Sea Breeze (Украйна).
С началото на конфликта в Украйна през февруари 2022 г. Черно море изведнъж се превърна в стратегически важен регион за НАТО, поради това че става арена на бойни действия между Русия и стратегическия съюзник на Алианса Украйна. Превъзходството на руския Черноморски флот, получил пълен контрол върху полуостров Крим през 2014 г., бързо затвори оцелелите сили на украинските ВМС в техните бази в западната част на Украйна. В отговор Украйна масово минира крайбрежието и крайбрежните си води с мини. Тъй като те бяха наследство от СССР, няколко зимни и пролетни щорма бързо разкъсаха котвените им вериги и в западната част на Черно море за първи път от годините на Втората световна война се появи минна опасност.
Всичко това наложи реакция на НАТО и членовете му в региона на Черно море, но аргументирайки се с Конвенцията от Монтрьо, Турция затвори Проливите за преминаването на каквито и да е военни кораби. Така на практика както Украйна, така и България, и Румъния останаха да разчитат на собствените си ВМС. За съжаление, и двата флота, на България и Румъния, въпреки че са членове на НАТО от 2004 г., едва бяха започнали да се модернизират. При това ресурсите, с които разполагат двете държави, не им позволяват да изградят военен флот, дори обединен, който да се противопостави на мощния руски Черноморски флот, който е стратегическо формирование с развърната пълноценна структура, включваща надводни бойни и спомагателни кораби, подводници, брегови войски, авиация и логистични формирования.
В тази фактическа ситуация за ВМС на България и Румъния е особено важно да разполагат с надеждни и модерни противоминни сили и средства за отбрана и възпиране на агресия в териториалното море и прилежащата зона.
Модернизацията на противоминните сили на ВМС на България започна още през 2008 г. с придобиването на първия минен ловец 32 „Цибър“ и продължи с придобиването през 2020 г. на следващите два – 33 „Струма“ и 31 „Места“.
За съжаление, в областта на бреговите ракетни комплекси ВМС на България разполагат само с един комплекс „Рубеж“, доставен във времената на Варшавския договор от СССР през 1986 г. Поддръжката му след дълги години на недофинансиране и сега при практическата невъзможност това да става с подкрепата на производителя го обрича на скорошна смърт.
От друга страна, един от най-ефективните начини за възпиране на руската агресия са бреговите ракетни системи, които са много важно и трудно поразимо средство, докато големите кораби в Черно море са много уязвими. Както е известно, на 13 април 2022 г. в пространството между Одеса и полуостров Крим ВМС на Украйна успяха да нанесат удар по флагмана на руския Черноморски флот ракетния крайцер „Москва“, на чийто борд детонираха боеприпаси, и на следващия ден той потъна по време на буксировка към Севастопол. По утвърждения на ВМС на Украйна и на военноморски експерти корабът е бил поразен с 2 противокорабни крилати ракети (ПКР) Р-360 „Нептун“. Така с две неособено скъпи ракети, в сравнение с цената на ракетен крайцер, ВМС на Украйна извадиха от строя най-големия кораб и флагман на руския Черноморски флот. През 2023 г. ВМС на Украйна осъществиха с ПКР Р-360 „Нептун“ удари по наземни цели на полуостров Крим, като атакуваха две батареи със ЗРК С-400 „Триумф“. Тези факти само показват високата ефективност на бреговите ракетни комплекси за възпиране на превъзхождащ противник както на море, така и в бреговата зона.
В предстоящата за внасяне в Народното събрание на България План-програма за модернизационните проекти на МО се очаква да влезе и проектът за нови брегови ракетни комплекси. Наличието на много мащабни проекти за модернизация на въоръжението на БА в условията на ограничени ресурси при изискване за 3% бюджетен дефицит с оглед на влизането на страната в Еврозоната поражда съмнението дали освен за новите изтребители, въоръжението за многофункционалните модулни бойни кораби и новите бойни машини на СВ ще се намерят средства за реализацията и на проекта за нов брегови ракетен комплекс.
Имайки предвид рисковата обстановка в Черноморския регион и практическия опит от използването на брегови ракетни системи от съседни държави, бе доказано, че те са мощно средство за възпиране, гарантиращо националната сигурност и неприкосновеността на териториалното море и прилежащата морска зона. Ето защо ръководството на МО не трябва да допуска отлагане на решението за стартиране на този проект и трябва да се бори за приоритетното му финансиране. Със сигурност това ще са пари, инвестирани по най-ефективния начин в националната сигурност. И вече е доказано, че Давид може да „победи“ Голиат с брегови ракетни комплекси.
И още нещо – забавянето на проекта за брегови ракетни системи би се отразило негативно както на цените, така и на сроковете за доставка. В света на военната техника априори има 5% годишна инфлация, без да се добавя ефектът от поскъпването на металите, горивата и суровините.
На фона на милиардите за проектите, които Министерството на отбраната изпълнява сега, проектът за брегови ракетни комплекси дава бързо придобиване на реални способности на приемлива цена. Освен това потенциални изпълнители на проекта са три водещи европейски компании: Kongsberg – с NSM, Saab – с RBS 15 Mk. III, и MBDA – с Exocet MM 40 Block3C. Така ще има гарантирана конкуренция и контрол на ценовите оферти.
Модернизацията на Въоръжените сили бе предмет на разгорещен дебат в парламента на 15 ноември 2023 г. като част от вота на недоверие към кабинета. България разполага с ограничен бюджет, който трябва да се използва за тествани и доказани системи, както правят страните от НАТО, с най-добро съотношение качество/цена. Надяваме се, че българското Министерство на отбраната ще проведе прозрачна процедура, отговаряща на обществения интерес.
Източник: pan.bg