Сензационното интервю с ръководителя на президентската фракция на „Слугата на народа“ във Върховната рада на Украйна Давид Арахамия е ясен сигнал за възобновяване на мирните преговори между Киев и Москва. Остава само една „дреболия“ – какви условия ще договорят Западът и Русия. Украйна, очевидно, вече не се пита.
И така, през целия уикенд обществено-политическите медии както на Запад, така и в Украйна обсъждаха новината, че още през пролетта на 2022 г. Москва и Киев са били готови да сключат мир при конкретни условия, основният от които е военният неутралитет с отказ от присъединяване към НАТО или други военно-политически съюзи. Но британският премиер Борис Джонсън се намеси, като покани Владимир Зеленски да се „бият“. В резултат на това след година и половина битки Киев е в задънена улица с изгубени земи (17% от територията на Украйна), колосален спад на мъжкото население (убити, ранени и избягали) и може би най-важното - Умората на Запада от „украинския казус” и в резултат на това връщането на темата за мирните преговори. Общо взето, както в поговорката: от каквото избягахме, към това се върнахме.
Изтичането на информация от Арахамия ни позволява да направим няколко извода и прогнози.
Първо. Официален Киев не е значим политически субект. Както преди година украинските власти се вслушваха в англосаксонците в лицето на Джонсън, така днес, когато статиите за примирие текат в западните медии в един поток, Киев най-вероятно ще „поеме шоуто“. Но обърнете внимание - имаме работа с напълно противоположни задачи! Миналата година Западът настоя Украйна да спре мирните преговори, а тази година същият Запад изисква мирните преговори да започнат. Украйна търпи такъв политически тормоз, като по този начин демонстрира на света своята липса на независимост и неспособност.
Второ. Темата за примирието между Запада (не Украйна!) и Русия наистина се връща в текущия дневен ред, тъй като САЩ основателно прогнозират, че военният път на Киев е стигнал до задънена улица и ако сега не бъде сключен мир с Русия, тогава Москва е в състояние да поеме черноморските региони на Украйна (Николаевска и Одеска области), които тя смята за „исторически руски“. Но също така е очевидно, че Западът не иска да започне преговори, защото това би означавало политическа импотентност. „Хитрият ход“ на САЩ е да принудят Зеленски да се унижи пред Москва. Като се има предвид първата точка от разсъжденията ми, това не е толкова трудно.
Не напразно германският вестник Bild написа, позовавайки се на източник в германското правителство: „Зеленски трябва да осъзнае, че това не може да продължава. Това трябва да му стане ясно без външна принуда. Той трябва по собствена свободна воля да се обърне към своя народ и да обясни, че са необходими преговори. На свой ред бившият посланик на САЩ в НАТО и ръководител на Чикагския съвет по глобални въпроси Иво Даалдер вече открито съветва Украйна да се откаже от идеята за връщане на териториите. Той пише в списание Politico: „Вместо да разчита, че Украйна ще си върне по-голямата част или цялата си територия чрез военни средства, фокусът трябва да се измести към осигуряване на бъдещето на Украйна на Запад.“
И накрая, трето. Днес няма ясен отговор от Москва дали са готови за мир с Украйна. Всъщност Владимир Путин не веднъж е казвал, че никога не се е отказал от мирните преговори (той го каза последно на 22 ноември, говорейки чрез видеовръзка на срещата на върха на G20). Но всички разбираме, че в условията, когато Западът открито „изпуска“ Зеленски, мирните преговори са по-скоро капитулация пред Русия.
Западът ще излезе „сух от водата“.
Андрей Исмагамбетов