Един въпрос към съвремието: какво е общото между Борис Ангелушев, Иван Фунев, Любомир Далчев, Васка Емануилова и Мара Георгиева?
Моят отговор е, че те са огромни и талантливи художници. Това припомня във "Фейсбук" Антон Кутев.
Техни творби са били унищожавани често в историята, но ние помним имената на художниците, а не на унищожителите.
Нали нямаме съмнение, че тези, които унищожават паметници, никога не са създали нищо толкова значимо. Творенията на ръцете и умовете на унищожителите изчезват преди да са се появили, защото в тях няма съзидание, а разруха. Малките и жалките твари не умеят да съграждат, те могат да се съпоставят само чрез отрицанието.
Нека напомня, аз не съм мюсюлманин, но уважавам джамиите и си събувам обувките преди да вляза в тях. Аз съм против робството, но не бих унищожил творбите на робовладелците.
Като цяло, никой не е толкова голям, че да унищожава изкуство. Може да не си съгласен, може да създадеш свое изкуство, може да критикуваш създаденото, но унищожават варварите.
Варварите са правили това и преди Рим и ще го правят отново. Когато не можеш да създаваш, оставаш в историята с разрушението.