На 4 февруари 1997 година България излезе от най-тежката си политическа и икономическа криза в най-новата си история. Жанвиденовата криза. Единственият път след Луканов, когато комунистите съставиха самостоятелно правителство, завърши с 3000 лева за долар, празни магазини, озверял от страх народ и всекидневни хилядни демонстрации по улиците. Това припомня във "Фейсбук" Георги Даскалов.
БСП не повтори никога вече тази грешка. Винаги си вземаше и ортаци в управлението, та 27 години вече ѝ се разминава изпращането от властта с камъни, както стана тогава.
На тази дата през 1997-а Николай Добрев, когото комунистите определиха като кандидат за министър-председател на мястото на подалия оставка и съсипал всичко Жан Виденов, върна на президента Стоянов мандата за съставяне на второ правителство на БСП. Той нямаше и много голям избор, понеже президентът му каза, че ако ще съставя правителство, да бъде така добър да излезе и да го каже на хората.
Добрев, Бог да го прости, беше куражлия момче, македонче, ама не посмя. И реши да върне мандата, макар част от неговата партия люто да го намрази за това. Може би и тази омраза го вкара в гроба без време. Много клетви отнесе тогава - и от свои, и от чужди.
Така или иначе на тази дата България започна своето излизане от кризата, в която я вкараха комунистите и тогава изглеждаше, че най-после сме намерили сила да скъсаме с миналото и да вървим напред като чехи, поляци и други братя по съдба от бившата съветска империя.
Истината е, че се получи половинчато.
А не стана както при другите хора, понеже ние не намерихме начин да накараме комунистите да понесат своята отговорност. Тези, които взеха властта след Жанвиденовата зима, спазваха извечния принцип „Гарван гарвану око не вади“, истината не излезе наяве и само след една петилетка комунистите си изпраха биографиите, загладиха косъма и пак изпълзяха напред.
Ето това не направихме тогава, по-скоро – не го направиха тези, които пратихме във властта след 4 февруари. Замазаха всичко, разбраха се с комунистите, виновни нямаше, а ние не успяхме да поддържаме натиска.
И макар че като народ в ония времена се справихме както никога досега, остава горчилката, че можеше и по-добре.
27 години оттогава.