Как се поставя диагноза: В България - години, Турция – 13 часа, Германия – 3 минути… Мариана Александрова пред ФАКТИ

Аназарка! Или когато тялото ти започне да отказва, но ти не искаш да се предадеш „без бой“. Пред ФАКТИ говори Мариана Александрова, която е председател на Фондация диабет и предиабет.

- Г-жо Александрова, как се стигна до вашето заболяване?
- Наложи ми се да тръгна по доктори през 2004 година, когато бях един доста красив човек, красива дама без никакви усложнения. Изведнъж животът ми се обърна за 24 часа. Единствената ми вина беше, че исках да имам още едно дете. А бременността, както се знае, не е толкова безобидно нещо, колкото повечето хора смятат. И така. Между осмия и деветия месец направих еклампсия (б.р. - с термина еклампсия се означава появата на гърчове по време на бременност, несвързани с предшестващи неврологични състояния. Еклампсията протича, също така, с мускулни болки, силна раздразнителност и/или загуба на съзнание. Точните причини за появата на еклампсия са неизяснени. Смята се, че значение могат да имат фактори като съдови заболявания, неврологични състояния, хранене и генетични особености на индивида.) Това е много тежко състояние на организма и вследствие на него поредица от органи започнаха да отказват в рамките на 24 часа. Истинско чудо е, че лекарите в Александровска и във Втора градска тогава ме спасиха при тези показатели, които имах. Аз съм жива! Естествено, детето нямаше шанс, детето почина. Последва диабет, артериална хипертония, сърдечна недостатъчност, бъбречна недостатъчност, чернодробна недостатъчност, белодробна недостатъчност и т.н. Да знят хората - където диабетът мине, гази организма.

- Но това е било преди години. В последно време пак сте имала срив на организма. И така започва пак сагата ви?
- Българските лекари в един момент вдигнаха ръце. И казаха: „Не можем да помогнем. Просто чакай края!“ Аз чувах как казват на роднините ми: „Чакайте я!“ Е, аз им казах, че това няма да стане. И започнахме да търсим възможности в чужбина. През контакти се свързах с клиника в Турция, която ми отговори, че могат да ме приемат, за да направим всички изследвания. Взех едно момиче от моите приятелки, отидохме в хотел за една нощ, прекрасно изживяване. На другия ден точно за 13 часа се поизнесоха - аназарка! (б.р. - Аназарка: състояние, характеризиращо се с излив на течност в извънклетъчните пространства, причиняващо оток на цялото тяло (генерализиран оток). Съпътстващи симптоми може да бъдат слабост, недостиг на въздух, анемия, мускулни крампи, безсъние, промени в кръвното налягане, еклампсия, липса на апетит и други. Аназарка може да се развие в резултат на сърдечна недостатъчност, цироза на черния дроб, бъбречна недостатъчност и други. Състоянието може да засегне и плода по време на вътрематочното му развитие, в резултат на генетични мутации синдром на Пепър (Pepper), синдром лимфедем-атриални септални дефекти-лицеви аномалии, болест на Гоше-перинатална смъртоносна форма и др.)
България лекарите не можаха да го разберат за 20 години, а едва в последните 7 месеца го установиха! В Турция за 13 часа разбраха за какво става въпрос. Наеха ми лимузина, после на автобус, защото бях изпуснала последния самолет за България. Слава Богу бързо намерих къде да се лекувам. Отидох в интензивното отделение по пулмулогия на „Иван Рилски“ и източиха 33 литра вода с много скъпи апарати за около две седмици. Живи и здрави да са българските лекари, казаха, че за първи път спасяват човек със сатурация 30... При под 60 се умира. Преди дни ходих да видя лекарите в „Иван Рилски“, цялата клиника се изсипа в кабинета на шефа - те ме гледаха изцъклено, никой не можеше да повярва, че съм жива, че тичам и се движа без инвалидна количка... Оживях.

- А животът не спира да ви подлага на предизвикателства, нали така…
- Така е. Последното беше в Германия, защото от фондацията работим по много европейски проекти. Това ми е работата – свързана са диабет и предиабет. Преди дни се върнах от Германия, където направих криза и двама парамедици, без да знам немски, направиха същите тези изследвания, но за 3 минути..... Не се шегувам, те казаха диагнозата на третата минута - аназарка. И просто ме качиха в линейката, без да ме питат дори, и ме закараха в болницата в Хьохстер, после в Дортмунд, а след това във Франкфурт на Майн и така се прибрах в София - и не платих нито стотинка. В Германия викаш линейка, но може да дойде и полиция. Това е така, защото идва или полиция, или пожарна, когато няма линейка. Просто може да те транспортират до болница. Болницата и хостелът, в който бяхме настанени, бяха на 6 километра.

- Има ли нужда да вадим поука от разказа ви…
- Дано да има. Дано да разберем защо турската и немската здравни системи работят, а българската здравна система не работи. Три минути им трябваха в Германия, за да установят всичките ми заболявания и дали е спешно, или не е, това, което ми се случва, а у нас трябваха години, а в Турция 13 часа. В Германия го направиха за три минути. Няма да спра да го повтарям. И го направиха парамедици - хора със средно медицинско образование. След това ме заведоха в болница, където имаше още малко изследвания. След това ми казаха, че трябва да се направи това и това, но много бързо ме стабилизираха. Когато бях в болницата, имаше показатели, повечето от които бяха в червено. За няколко часа всичко стана в зелено - в норма. Няма размотаване, няма ходи в тая лаборатория, донеси това лекарство, върни се с листчето, занеси това там… Ясно искам да кажа, че ние имаме лекарите, имаме капацитета, имаме болниците – говоря основно за големите градове, имаме апаратурата. Просто всичко опира до организацията, а тя у нас е абсурдна.