Той е, неговото име е… Гонзо

В ден на траур за кончината на патриарх Неофит БФС се произнесе. Той е, неговото име е… Гонзо. Ако напишем само Георги Иванов, ще трябва да се замислим кой е той. Но при Гонзо няма грешка. Във футболна България е един. Той е, знае се кой е… Очаквано Георги Иванов – Гонзо победи Димитър Бербатов. Правилният да стане, за да седне правилният.

Това беше просто ротацията в БФС. Статуквото победи, очаквано.

Защо в БФС трябва да влиза някой, който да размъти блатната вода, след като всички са си добре в кашавата тиня, в неразплискващото се зелено блато, с чиято миризма всички са свикнали. Хубаво, лошо, наша си е блатото. Ясно е, че има печеливши от моментната ситуация, в която се намира българският футбол. Защо трябва да се променят нещата?

Защо някой иска да хвърли голям камът и за разплиска всичко. Нека водата си кротува, без вълни. Дали ще е Боби, Моби, Гонзо или Онзи – стига да е способен да ротира, това е достатъчно. Ротира обаче не трябвла да се бърка с промяна, да не се залъгваме. За промяна е разрешено само да се говори, но не и да се прави. Тя, промяната, някога ще дойде. Но защо да е точно сега, трябва ли ни точно сега – ми не, не ни трябва.

Стани Боби, за да дойде Гонзо… Нещо като управлението в държавата е – стани Денков, за да седне Габриел. И какво ще се промени…