Диана Дамянова: Истината, такава, каквато я виждам

Новината е, че „оперението“ на Радев съвсем не е паднало.

Дори и да е загубил някаква част от електората си /предвид подкрепата на „Възраждане“ и сие/, този спад е повече от нормален предвид първите шест месеца на управлението, които, от една страна, бяха трудни, а от друга – там комуникационна стратегия не че не се изпълнява, а просто липсва.

Радев си е в пълна сила и жизнеспособност /дори вчера се усмихна, което е добре за неговия образ/. Стръмното слизане по улея на пързалката се отлага за неопределено време. Опонентите му са със зъби, но беззъби, което му помага.

Но идват изпитания и ако ги посрещне със същата пропагандна машина, не знам как смята да се справи.

ГЕРБ, за който съм убедена, че е втора политическа сила, за голямо съжаление на Асен Василев, носен от внезапните смени на настроенията и намеренията на едноличния си лидер, доказа следното:

Там са си нейните симпатизанти и членове. Дори не са помръднали.

Те хич, ама хич не се ядосват на хрумките на председателя си. Първо, защото са му свикнали, и второ, защото той чрез своите думи им дава някаква свобода. Дори голяма свобода. Той им казва как ще гласува той /не съм убедена, че точно така е направил/, но не иска от тях те да го направят. И те, облечени в тази свобода, си направиха каквото искат. Или накратко – споделено щастие.

Борисов доказа, че само силна дясна кандидатура /що е то, аз не знам/ може да се противопостави на Радев, но думите му останаха без последствие. Защо след това той направи това ново хвърляне в прегръдката на ПП-ДБ и изпитва ли поне грам отвращение, аз не мога да знам.

Знам, че на мен ми е отвратително, но аз не съм от ГЕРБ и имам други критерии за човешко достойнство, които смятам, че преди два дни Борисов наруши. Моите критерии, явно не своите.

ПП-ДБ, макар да съм убедена, че тази абревиатура вече не е плътна и май е по-добре да ги изреждаме един по един, за съжаление доказаха всичко, в което ги подозирахме:

Не могат да правят избори и не я разбират тази работа.

Напълно са лишени от идеология. Като им вземеш Путин и Митрофанова, там не остава нищо, ама съвсем нищо.

Нямат и намерение да видят, че онова нещо, гордо наричано от тях либерална демокрация, се провали с гръм и трясък в европейската ни родина, че всички безумни европейски лидери ще бъдат изметени по реда си и накрая ще останат две неща: 1. Капачките, закачени за бутилките, и 2. Лидери като Мелони и може би… Радев, които търсят някакъв път към мира, макар с лакатушене, макар бавно и неуверено, а не като онзи, чието име дори не споменавам, който преди два дни нападна Конституционния съд на Полша.

Присъдата на европейското население е дадена и либералната демокрация /сиреч правото на някакви елити да вземат властта, въпреки че са малцинство, джендъризма, зелените грабители на икономиката, скрити зад НПО-та и „демократични медии“, и тези, дето под знака на защита на свободите на африканското население смазаха собствените си народи/ – та тази присъда вече е дадена. Остава да бъде изпълнена. Скоро, много ама много скоро.

Либералните демократи /това е ужас, щото или си демократ, или не си/ ще бъдат оставени в следващите седмици да се радват на евентуалния разгром на Тръмп, нещо, което, от една страна, не е съвсем сигурно, а от друга, представлява глупав вопъл в защита на Урсулите и Кая Калас.

И последно, избирателят на тази общност, който е максимум 480 000, е малко, скъпа Милчева, защото не само посланията, но и политиките ви са грешни. И когато, след огромната гордост, че градовете са ваши, загубите с отскок и Варна, Бургас и Пловдив, би следвало да се замислите /извинявай, ако ви е трудно/.

„Възраждане“ извърши две важни /за себе си/ неща – върна електорат и призова да се гласува за Йотова. Това значи, че истинските прокремълски сили в България са живи и въпреки цялата спорност на своите въжделения, те се борят да настигнат /както и беше/ числото на правоверните демократични сили.

Така се очертават два полюса, които ще се самоизбиват помежду си, докато политиката ще се прави на другите места.

ДПС беше вкарано насила в тези избори от един министър на вътрешните работи, който реши, че населението се дисциплинира, като арестуваш политически лидери.

Много тъпо.

Каква е разликата с това, което Кики направи с Борисов, аз не виждам, освен че Кики успя да задържи Борисов 24 часа онли, а Радев /той ли???/ успя да задържи Ревански за цели 72 часа.

Което пък показва, че Радев много по-добре се справя с овладяването на съдебните ресурси – три пъти по-добре.

Така или иначе, тази глупост извади Пеевски на терена, с което се случиха две важни неща:

Съмнението за сглобка бе отново потвърдено в съзнанието на обществото, с произтиащите от това последствие

Пеевски доказа, че не е /колкото и да се иска на неговите опоненти/ загубил контрола върху партията си.

Постигна смехотворния факт – Гюров печели Кърджали. Това е вторият недепесарски политически играч, който го прави, но първият беше турчин по произход /Вежди/, имаше истинска сериозна база на подкрепа и кампанията му /извинете за досадата/ я правех аз.

И накрая.

Оказва се, че българските политически партии, и на власт, и в опозиция, не могат да отправят смислени послания.

Объркването от посланията на гюровата кампания и участието на мерзки, гнусни и долнопробно несъстоятелни елементи в нея, посланието на Борисов, който „само малко“, и най-вече огромните липси в комуникацията на управляващите няма как да не наведат на мисълта, че някой не става.

Кой – не знам, но със сигурност нямам предвид себе си.

А на Илияна /казвам го лично, щото сме добри познати и почтиприятелки/ – честито! И аз знам, че тя не води танкове зад себе си, както смята биячът на доставчици на Глово.