С пионерската роля на американската Агенция за национална сигурност за следене в глобалната мрежа и злоупотреба с лични данни вече няма сигурно място в интернет пространството. Това е един от основните изводи от тазгодишния доклад на разположената в Ню Йорк неправителствена организация „Хюман райтс уоч“.
Като рождено място на интернет, дом на голяма част от индустриите, свързани с глобалната мрежа, и кръстопът на онлайн комуникации САЩ са в уникалната позиция да могат да извършват глобално наблюдение.
Докладът на неправителствената организация отбелязва, че
САЩ използват вратичките в закона
и недобрата регламентация за „метаданни“, за да осъществяват тотално наблюдение, подслушване и следене както в страната, така и в чужбина - на всеки.
Докладът на „Хюман райтс уотч“ идва ден след като президентът Барак Обама обеща в телевизионно обръщение да направи реформи в Агенцията за национална сигурност. В същото време, следвайки пионерския пример на САЩ, много страни са изкушени също да започнат широкомащабно подслушване.
Политиците очевидно не възнамеряват да ограничат дейността на тайните служби и да им наложат държавен контрол. Именно това е най-възмутителното в разкритията около подхода на американските тайни служби, които от години събират и съхраняват данни на хора от всички краища на света.
Вече е известно, че
Агенция за национална сигурност (АНС) е прихващала дневно по 200 милиона СМС-а,
припомня „Дойче веле“.
Правозащитната организация „Хюман райтс уоч“ упреква Белия дом, че „до голяма степен е отменил правото на лично пространство в свят, който разчита на електронната комуникация“.
„Никой не оспорва факта, че националната сигурност понякога изисква от правителствата да извършват целенасочен контрол на базата на доказателства", пише „Хюман райтс уоч" в доклада си за 2013 г.
„Фактът, че голяма част от световните данни от интернет и от мобилните телефони се разменят чрез американски фирми, не дава на Вашингтон правото да се отнася към гражданите на други страни така, сякаш те нямат интерес от защита на личната им комуникация", отбелязват от правозащитната организация.
Американска Агенция за национална сигурност е инсталирала нарочен софтуер в около 100 000 компютри по света.
Това позволява на специалните служби на САЩ да шпионират тези компютри, съобщи преди дни в. „Ню Йорк таймс“.
Изданието цитира специален доклад, от който става ясно, че Агенцията за национална сигурност е използвала секретна технология, за да получи достъп до компютри, които други страни са се опитвали да предпазят от шпионаж или кибератаки. Софтуерът също може да създадете "цифрова магистрала за започване на наблюдението", отбелязва в. „Ню Йорк таймс“.
От Агенцията за национална сигурност оправдаха своите действия, че са били предприети превантивно за осигуряване на защита срещу кибератаки. За целта службата използвала специална радио технология, за да стигне до тези компютри, които не са били включени към интернет.
В Германия правото на информационно самоопределение все пак не е уредено изрично от Конституцията. То е въведено от Федералния конституционен съд в началото на 1980-те години във връзка с едно решение по повод на преброяването на населението, проведено навремето. В международен план правото на информационно самоопределение е включено в пакта за гражданските и политическите права, припомня „Дойче веле“.
Това споразумение обаче не е обвързващо и не представлява инструмент за защита на данните и на личната сфера.
„Правителството на САЩ, за добро или лошо, е създател на тенденции по отношение на неприкосновеността на личния живот и свободата в интернет", заяви при представянето на доклада изпълнителният директор на „Хюман райтс уоч“ Кенет Рот.
Телефонът на германския канцлер Ангела Меркел е бил подслушван
от американската Агенция за национална сигурност (АНС) в продължение на 11 години, твърди списание „Шпигел” в електронното си издание.
Следенето започнало през 2002 г., още преди Меркел да заеме поста канцлер на Германия. До 2013 г. номерът й все още е бил в списъка на Агенцията за национална сигурност на САЩ.
Ангела Меркел присъства в списъка на Агенцията за национална сигурност за шпиониране на европейски лидери под кодовото име "Джи И Канцлер Меркел".
Стана ясно, че сред „мишените“ на американското разузнаване е бил и италианският политик Романо Проди още преди 10 години, когато е заемал поста председател на Европейската комисия. Това разкри самият Проди в интервю за италианското издание „Месаджеро“.
Разкритията, че и президентът на Бразилия Дилма Русеф е била подслушвана, стана причина за обтягане на дипломатическите отношения и за отмяна на нейна визита в Белия дом.
След поредните обвинения към Вашингтон, Европейският съюз обмисля подготовката на споразумение срещу шпиониране със САЩ, в което да се включат всички държави от общността. Меркел е поискала от всички държави членки на ЕС да сключат „споразумение за нешпиониране” с американците, каквото се стремят да подпишат Франция и Германия след твърденията, че Вашингтон е подслушвал нейния мобилен телефон, предаде Ройтерс.
През май в Европа се провеждат избори за нов Европейски парламент. Дотогава надали ще има разработена единна европейска директива за опазването на данните. Същевременно в САЩ ще продължат да се събират и съхраняват мейли и СМС-и - все пак вече не от тайните служби, а от телекомуникационните компании, обобщава „Дойче веле“. А тяхната основна задача в никакъв случай не е защитата на основните права.