Експерти по външна политика се тревожат от десетилетия за вероятността от втора Корейска война. Никой не си е представял обаче, че тя ще се случи в Украйна. Днес Сеул и Пхенян водят своята десетилетна борба на украинските бойни полета. Това е микрокосмосът на световната прокси война в ход. Това пише за Bloomberg Opinion Хал Брандс, изтъкнат професор по глобални въпроси на Хенри А. Кисинджър в Училището за напреднали международни изследвания на университета "Джон Хопкинс" и член на Съвета за външна политика на Държавния департамент.
От 2022 г. двете Кореи се превърнаха в център на бушуващата война в Европа. Южна Корея индиректно даде на Украйна малка планина от артилерийски боеприпаси - чисто злато в една продължителна сухопътна война. Северна Корея служи като оръжейна база на руския президент Владимир Путин, доставяйки балистични ракети, използвани за унищожаване на украинските градове, и артилерийски снаряди, използвани за удари по нейните войски. Освен това и двете страни са част от съперничещи си коалиции, които превърнаха битката между Украйна и Русия в по-голямо и по-всеобхватно изпитание за сила. Идеята за войната в Украйна като прокси война не е нова, разбира се. От самото начало представители на Кремъл твърдят, че САЩ използват Украйна като таран срещу Русия. Преди две години обясних, че в общи линии са прави: помагайки на Украйна да се защити, Америка също така налага тежки разходи на един от най-яростните си врагове. Това, което се промени от 2022 г. насам, е, че прокси войната се разшири — и към нея се присъединиха напълно и двете страни. Украйна има подкрепата на демокрации в Северна Америка, Европа и Индо-Тихоокеанския регион - страни, ангажирани да поддържат независимостта на Киев и да накажат жестоко Путин в този процес. И все пак тази подкрепа е съпоставена и притъпена от кохорта евразийски автокрации, които отпускат жизненоважна помощ на Москва и правят живота по-труден за Запада. Два огромни съюза се сблъскват, макар и непряко, на европейските бойни полета. Битката в Украйна се превърна в първия глобален конфликт от нова Студена война.
Прокси войната на Вашингтон
По време на първата Студена война прокси конфликтите бяха повсеместни. Суперсилите се дуелираха косвено, защото в ядрената ера пряката конфронтация беше твърде опасна. В конфликтите, които опустошиха Глобалния юг, Москва и Вашингтон подкрепиха местни партньори и се обезкървиха взаимно. Войните за деколонизация в Африка и Азия, бунтовете и гражданските войни в Латинска Америка и бруталните битки в Корея и Виетнам се превърнаха в арена, в която суперсилите маневрират за предимство. Сега войната в Украйна задълбочава още една борба за определяне на условията на глобалния ред и противопоставя съперничещите си коалиции - развити демокрации срещу евразийски автокрации.
Разбира се, войната в Украйна не трябваше да се превръща в разрастваща се прокси война, защото изобщо не трябваше да бъде война. Когато силите на Путин нахлуха през февруари 2022 г., те очакваха да превземат Киев за дни и да довършат оставащата съпротива за седмици. Путин се надяваше, че един слаб, разделен Запад ще се съгласи с тази демонстрация на сила. Но отчаяната украинска отбрана, съчетана с главозамайващи руски грешки, доведе до по-объркан, по-продължителен конфликт, който бързо се превърна в международен.
Първи се намесиха САЩ и техните съюзници, които се втурнаха да подкрепят Украйна, след като не успяха да възпрат атаката на Русия. Те се изплашиха, че победа на Русия ще подложи една уязвима демокрация на завоевания и зверства, като същевременно ще разбие баланса на силите в Източна Европа и ще даде енергия на опасни агресори навсякъде. Затова те се втурнаха с икономическа помощ, разузнавателна подкрепа и оръжия, за да помогнат на Украйна да устои. Това беше една широка коалиция, чийто ключов логистичен център беше Полша. Германия, Франция, Великобритания и други европейски страни дадоха помощ и оръжие. Но съюзниците от другия край на света също изпълниха своята роля, като Австралия, Япония, Южна Корея и други предоставиха - директно или чрез САЩ - пари и военно оборудване. По този начин войната обедини общността на напредналите демокрации. Всъщност в началото войната обслужваше няколко западни цели. Тя стимулира по-големи разходи за отбрана в рамките на Организацията на Северноатлантическия пакт, която се възползва от присъединяването на Финландия и Швеция към своите редици. Уплашените демокрации в Западния Пасифик започнаха да укрепват защитата си срещу Китай. Войната намали зависимостта на Европа от руската енергия; тя вби клин между европейските страни, ужасени от инвазията, и Китай, който чрез връзките си с Москва изглеждаше съучастник в нея.
Нападението на Путин също така разкри крехкостта на западната отбранителна промишлена база и даде шанс (все още не напълно използван) за нейното укрепване. Не на последно място, конфликтът предостави на демокрациите възможността да започнат да пречупват Русия, която сега се доказа като непоправима, жестока държава-измамник. "Искаме да видим Русия отслабена", каза министърът на отбраната Лойд Остин, така че "да не може да прави нещата, които направи при нахлуването в Украйна". Други американски представители подкрепиха санкции, предназначени да заличат руската икономика. И както при една класическа прокси война САЩ и техните съюзници преследваха собствената си безопасност, като помагаха на Украйна да сее хаос сред един агресивен, но по същество прекалено силен враг.
Всъщност това беше сърцевината на глобалната стратегия на Америка. Стратегията за национална отбрана на президента Джо Байдън от 2022 г. се основава на идеята, че Пентагонът трябва да остане силно фокусиран върху Китай, така че не трябва да разполага на каквато и да е устойчива основа значителни нови сили в Европа. Това направи жизненоважно Русия да се провали в Украйна и да излезе от конфликта като черупка от предишното си аз, икономически и военно. Колкото по-ефективна, колкото по-безмилостна е прокси войната, толкова повече сигурност биха закупили САЩ за една демократична общност, изправена пред много заплахи.
Приятелите на Путин отвръщат на удара
Именно това разтревожи лидерите в Китай, Иран и Северна Корея - членове на автократичния блок, който скоро щеше да се обедини зад Путин. Тези лидери вероятно не биха се интересували от предимствата на сблъсъка на Русия с Украйна. Те не винаги са били доволни от последиците от войната. Но те бяха разтревожени, че Русия може да загуби по унизителен начин, както изглеждаше възможно, когато напредъкът на Путин спря и войските му бяха отблъснати в края на 2022 г. Решителна победа на Украйна и нейните западни поддръжници можеше да има глобални последици, като осакати Русия и изобличи още повече останалите ревизионисти. Така че помощта, от която Москва отчаяно се нуждаеше, започна да тече.
Иран предостави на Путин хиляди безпилотни дронове и балистични ракети Шахед, които да бъдат използвани срещу градовете и инфраструктурата на Украйна. Техеран дори изпрати съветници да обучат руските сили да използват тези дронове и помогна на Русия да ги произвежда на своя територия. Северна Корея е продала на Москва между 1 милион и 3 милиона артилерийски снаряда - в сравнение с близо двата милиона 155 мм артилерийски боеприпаси, които Америка и всички нейни съюзници заедно са изпратили на Украйна. Севернокорейските ракети също поддържат военните усилия на Путин; техни останки са намерени на мястото на руските атаки. Техеран и Пхенян са оръжейниците на автокрацията, давайки на Москва необходимата сила да води продължителна война. Китай не стигна толкова далеч: заплахите от американски и европейски санкции му попречиха да прехвърли оръжия. Но Китай предостави на Москва компоненти - от микрочипове до машинни инструменти - необходими за производството на тези оръжия и за възстановяването на изцяло санкционираната отбранителна индустриална база на Русия. В по-широк план Китай се превърна в икономически хинтерланд на Русия, поглъщайки нейната търговия, помагайки на нейните фирми да наберат капитал и по друг начин облекчавайки ефекта от западните санкции. Военните, икономически и технологични връзки на китайско-руските отношения са по-силни от всякога.
Тясното сътрудничество с Москва е "стратегическият избор" на Китай, обяви през 2023 г. президентът Си Дзинпин. И тук не става въпрос за никаква благотворителност: връзките между Русия и нейните приятелски автокрации са в крайна сметка транзакционни. Северна Корея търгуваше с оръжия срещу подкрепата на Русия за избягване на контрола на ООН и, може би, за напредъка на ракетните и съвременни оръжейни програми на Пхенян. Иран получава най-модерните руски самолети и противовъздушна отбрана. Китай установява по-силна власт върху икономиката и технологичния сектор на Русия; той жъне печалбите от сенчести сделки за съвместно оръжейно производство. Както се пошегува директорът на Централното разузнавателно управление Уилям Бърнс, с времето Русия "рискува да се превърне в икономическа колония на Китай". Но каквато и да е цената им, тези отношения помогнаха на Русия да се задържи на повърхността, когато нейните военни усилия се провалиха. Те ѝ помогнаха също така да си върне инициативата, след като офанзивата на Украйна в средата на 2023 г. се провали. Изключително ефективното разделение на труда - Северна Корея и Иран осигуряват военна помощ, докато Китай осигурява икономическа поддръжка - промени хода на войната. Освен това започна да налага разходи на Запада. Чрез протакането на боевете в Украйна автократичното съглашение държи САЩ фокусирани върху Европа - стратегически бонус за Китай, Северна Корея и Иран. Пхенян, например, тества рекорден брой ракети - нещо, което би привлякло много по-голямо внимание на САЩ, ако не бяха продължаващите битки в други региони. Иран и неговите поддръжници се възползват от американското разсейване, за да разбунят насилствено Близкия изток.
Войната също така принуди Пентагона да натрупа запаси от дефицитни оръжия, като ракети Пейтриът, въпреки че увеличи производството на други, като артилерийски снаряди. Не на последно място, конфликтът насърчи автокрациите да инвестират в търговски пътища - като Каспийския коридор, свързващ Русия и Иран - които са имунизирани срещу санкции или западен военен натиск, и помогна за укрепването на стратегическите партньорства, от които Китай, Иран и Северна Корея може да се нуждаят в собствените си сблъсъци с някоя суперсила един ден. Прокси битката в Украйна обслужва каузата на автократичното сближаване и подпомага стремежа на ревизионистите да подкопаят глобалните правила за движение.
Натискът на Байдън за демокрация
Представители на свободния свят отдавна настояват, че тази война не е само за Украйна или за баланса на силите в Европа: става въпрос за правилата, които управляват глобалните дела. Ако Путин успее да унищожи една демокрация, други участници ще видят зелена светлина за агресия. Ако той може да извърши шокиращи зверства, подобни престъпления ще залеят целия свят. Тази война, каза Байдън, е "битка между демокрация и автокрация, между свобода и репресии, между основан на правила ред и такъв, управляван от груба сила". Дори по-далечни демокрации споделят това мнение. "Украйна днес може да бъде Източна Азия на утрешния ден", каза министър-председателят на Япония Фумио Кишида в неотдавнашна реч пред Конгреса на САЩ. Така че демокрациите "трябва да си държат ръцете на кормилото". Свят, прекроен от руската победа, би бил свят, в който повечето демокрации не искат да живеят - но такъв, който би подхождал чудесно на евразийските автокрации. Русия, Китай, Иран и Северна Корея имат своите различия; техните амбиции в региони от Африка до Арктика може евентуално да се сблъскат. Но засега всички споделят целта да създадат свят, подготвен за хищничество, защото това е единственият начин да подчинят страните около тях и да постигнат сферите на влияние, които желаят. Така че всички те могат да се възползват от свят, в който принудата и агресията се улесняват от разбиването на либералния международен ред. Евразийските сили не казват това открито, но не е трудно да се доловят тези настроения. Върховният лидер на Иран Али Хаменей сметна войната на Путин за напълно оправдана, като отговор на злонамерената хегемония на НАТО - "опасно създание" - и САЩ. Още през 2010 г. тогавашният китайски външен министър Янг Джиечи позорно поиска уважение от 10 държави от Югоизточна Азия, като им каза: "Китай е голяма страна, а вие сте малки държави и това е факт." През 2023 г. друг китайски дипломат повтори думите на Путин, като каза, че страните от бившия Съветски съюз всъщност изобщо не са суверенни държави. Създаването на съвременни империи изисква унищожаване на самоопределението. Тази част от проекта на Путин обединява евразийските автокрации, независимо дали го признават или не.
Ролята на Глобалния юг
Войната в Украйна поляризира световната политика по-сериозно от всякога след Студената война. И подобно на прокси конфликтите от онази по-ранна епоха, настоящият засегна редица други страни по света. Глобалният юг беше ударен икономически, тъй като войната разтърси световните пазари на храни и енергия. Пренасочвайки руската търговия от Европа към Азия, сраженията промениха моделите на търговия в епичен мащаб. Някои страни се опитаха да се отдръпнат от конфликта; други, като Турция и Обединените арабски емирства, играят и на двете страни. През цялото време ключовите играчи в Украйна се опитват да привлекат нови членове в собствените си групи, докато техните противници се опитват да ги държат настрана. Това е проста военна аритметика: във война на изтощение страната с по-голяма издръжливост и по-големи ресурси печели. Така че САЩ, както и ключови европейски страни като Чешката република, претърсват света за артилерийски боеприпаси и други материали. Москва прави същото. В началото на 2024 г. САЩ убедиха Еквадор да прехвърли произведени в Русия хеликоптери и системи за противовъздушна отбрана на Украйна, докато Москва спря да купува една от най-големите експортни стоки на Еквадор, бананите. Преди това Египет се съгласи да изпрати на Русия 40 000 ракети плюс боеприпаси за артилерия и стрелково оръжие - преди Америка, основният военен покровител на Кайро, да го накара да достави артилерията на Киев. По същия начин слуховете за предоставяне на южноафрикански оръжия на Русия предизвикаха гневен обществен отговор от американския посланик. Участието на Пакистан във войната е забулено в тайна, което свидетелства за конкуриращия се натиск, пред който са изправени трети страни. Колкото по-дълго продължава конфликтът, толкова по-жизненоважно става разширяването на нечия коалиция и ограничаването на тази на противника.
Световната война
За известно време изглеждаше, че Украйна и нейните съюзници печелят битката. Сега това не е толкова ясно. Русия държи инициативата на бойното поле; нейните сили бавно и методично постигат успехи. Американски представители са ужасени от това колко много подкрепата на Китай е помогнала на Москва да увеличи военното производство. Пакетът от помощи от 61 милиарда долара, одобрен от Конгреса наскоро, след шест месеца смъртоносно забавяне, трябва да помогне да се гарантира, че Украйна няма да загуби тази година. Но въпросът кой боец и кой съюз в крайна сметка ще спечели, засега остава открит. Отговорът ще зависи от това коя коалиция показва по-голяма издръжливост - и коя е по-ефективна в принудата или подкопаването на другата страна. В момента САЩ използват заплахата от санкции, за да обезсърчат китайските банки да улесняват търговията на изделия с двойна употреба с Русия; наскоро това удари повече от дузина китайски фирми. Миналия месец държавният секретар Антъни Блинкен предаде това съобщение направо на Си. "На Русия ще ѝ бъде трудно да продължи атаката си срещу Украйна без подкрепата на Китай", каза Блинкен след срещата си със Си. "Ако Китай не се заеме с този проблем, ние ще го направим." Междувременно Русия вероятно ще използва любимите си оръжия - политическа намеса, кибератаки, дезинформация, саботаж - за да повлияе на изборите, които ще се проведат в трансатлантическия алианс тази година, или по друг начин да отслаби подкрепата на Запада за Киев. Поредица от мистериозни инциденти в европейски оръжейни фабрики и железопътни линии показва, че тази кампания вече е в ход. Путин също така периодично подновява ядрените заплахи, за да обезсърчи Запада да предостави ракети с по-голям обсег на Украйна или да позволи на Киев да използва тези оръжия за удари в самата Русия. Тази дейност ще бъде интензивна, тъй като последиците от войната са много дълбоки. Демокрациите и автокрациите в цяла Евразия знаят, че резултатът в Украйна или ще утвърди, или ще подкопае либералния ред. Той ще оформи баланса на предимствата в тяхната по-голяма глобална борба. Това, което се случва на сцената на един взаимосвързан свят, не може да не засегне и други. В момента Украйна е мястото, където сблъсъкът между развитите демокрации и евразийските автокрации е най-тежък: Америка и нейните съюзници няма да просперират, ако в крайна сметка загубят там. И все пак си струва да се помни, че победата в една прокси битка може да се случи на две нива. Въпросът е кой ще спечели войната с оръжие. Победата е въпрос и на това коя коалиция използва по-добре този конфликт, като си научава съответните военни уроци, заздравява връзките между своите членове и използва тази война, за да генерира спешността и способностите, необходими, за да се подготвим за това, което следва. Тогава в много отношения събитията в Украйна ще оформят бъдещето.
Войната в Украйна се превърна и в световна война.