Отидете към основна версия

3 590 9

Казахстанската стратегия за Централна Азия

  • казахстан-
  • централна азия

Централноазиатската стратегия на президента Токаев се основава на доказаните природни ресурси, сериозен човешки капитал и на богатото културно-историческо наследство

ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

В динамичните времена на съвременния свят съзнателно занимават света с украинския и израелския казус. Свикнахме да слушаме и да четем за врага Русия и невинната жертва Израел. В този хаос от агресивна риторика и неадекватни решения остава на заден план една съществена част от стратегическия евразийски регион – Централна Азия.

Явно е дошло времето да се формулира и по-ясно да се определи нейното място в бъдещите геополитически преструктурирания и конфигурации. В интервюто си казахстанският президент Касъм-Жомарт Токаев формулира мястото и ролята на региона в съвременните процеси. За пореден път се доказва неоспоримият факт, че Казахстан е водещата държава в региона, в който влизат Туркменистан, Узбекистан, Таджикистан и Киргизстан.

Централноазиатската стратегия на президента Токаев се основава на доказаните природни ресурси, сериозен човешки капитал и на богатото културно-историческо наследство.

Казахстанският модел се основава на историческия опит на населението, запазило своята идентичност и традиции, независимо от многобройните опити на империите да наложат своя система на контрол и асимилация. Тази историческа устойчивост е гаранция за реализирането на общите цели на развитието на централноазиатските държави.

Неоспорим факт е, че държавите от региона гарантират своето общо бъдеще чрез устойчиви и конструктивни двустранни и многостранни отношения в регионален и в глобален план. Важен фактор е постепенното решаване на проблемните зони, свързани с преодоляване на противоречията във водния и енергийния сектор. Освен това успешно се решава деликатният въпрос, свързан с делимитацията на държавните граници. Активно се работи и върху усъвършенстването на съществуващите транспортни коридори, както и върху създаването на нови маршрути.

Активен е междуинституционалния диалог, осъществяван както на високо държавно, така и на министерско ниво. Поставя се акцент върху прехода към „зелена“ икономика, чието изпълнение е свързано с търсенето на решения в сферата на енергетиката, медиите и информаците.

Съществен елемент от динамичния и многовекторен процес за разширяване и задълбочаване на диалог за устойчиво и добросъседско сътрудничество са резултатите от постигнатите в различния формат на комуникация решения. Чрез тях в глобалната геополитическа турбуленция държавите от Централна Азия формулират устойчив и достатъчно независим от империите успешен модел на регионално развитие. Последователно се осъществява поставената цел – държавите от Централна Азия да бъдат достатъчно независим регионален субект, а не обект на политико-икономическо въздействие.

От съществено значение е надграждането и последователното решаване на взетите на срещата в Душанбе (Таджикистан) съвместни решения, които са стъпка към приемането тази година на Плана за действие за развитие на индустриалното сътрудничество между централноазиатските държави. На състоялата се в Астана среща политиката, ориентирана към запазването на мира и сигурността в региона, получи поредните доказателства във взетите решения.

За пореден път президентът на Казахстан потвърждава последователно следваната от Астана външна политика, основаваща се на баланса. Освен това последователно ще се отстояват принципите на международното право, гарантиращи суверенитета на всяка една държава.

В стратегическото интервю на президента Токаев се моделират начините, средствата и възможностите на региона за осигуряване на водна, енергийна и продоволствена сигурност на региона. Начините, по които ще се гарантира стабилността преминават през дейността на Международния фонд за спасяване на Аралско море, създаването на Международен воден и енергиен консорциум, в който да се включи и хранително-вкусовата промишленост, изграждането на ВЕЦ Камбарата-1 в Киргизстан и ВЕЦ Рогун в Таджикистан.

За разлика от други части на света Централна Азия има стратегическо предимство - тя е един от „най-младите“ региони на света. Казахстанският президент точно определя, че това отваря огромни възможности за икономическо и социално развитие на всичките пет страни. Възможностите за максималната реализация на младежите са свързани с образованието. Казахстан през последните десетилетия използва разнообразни форми и модели за изграждането на добри професионалисти в различни сфери на обществения живот. Определят се конкретните задачи за задълбочаване на сътрудничеството в областта на науката и образованието, укрепване на младежките връзки и формиране на съвместни платформи, насочени към разширяване на възможностите и реализиране на потенциала на подрастващото поколение

Всеки елемент от стратегията на Казахстан за централноазиатския ренесанс е свързан с една от най-важните задачи от бъдещето на региона. Целта е формирането и запазването на цивилизационната идентичност на страните въз основа на хармонизирането на културните и хуманитарните връзки между тях.

За пореден път казахстанският президент Касъм-Жомарт Токаев показва своята добра преценка на глобалните и регионалните процеси като представя реална и взаимноизгодна за държавите от региона стратегия. Неслучайно по предложение на Казахстан е изготвена Концепция за развитие на регионалното сътрудничество „Централна Азия-2040“, основаваща се на петстранно взаимодействие, отразяваща насоките за по-нататъшното развитие и гарантираща политико-икономически и социален просперитет на региона.

проф. д.н. Нина Дюлгерова

Поставете оценка:
Оценка 3.4 от 21 гласа.

Свързани новини