Отидете към основна версия

3 891 69

Деян Колев пред ФАКТИ: Има разминаване в ценностите в образованието между България и Румъния и останалите държави от ЕС

  • деян-
  • колев-
  • център-
  • амалипе-
  • учебна програма-
  • лгбт-
  • образование-
  • закон

Очаквам учителите да започнат да се въздържат от преподаването на теми, които са важни за гражданското образование – толерантността, стереотипите, предразсъдъците и т.н., казва председателят на УС на Център „Амалипе“

Снимка: Личен архив
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Президентът Румен Радев обнародва Закона за предучилищното и училищното образование. Промените в Закона в предучилищното и училищното образование бяха приети на 7 август, а част от политическите партии призоваха държавния глава да наложи вето върху поправките. По темата пред ФАКТИ говори Деян Колев, председател на Център за междуетнически диалог и толерантност "Амалипе".

- Г-н Колев, парламентът прие ударно на първо и второ четене промените в Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО), с които се забранява пропаганда, популяризиране и подстрекаване, по какъвто и да е начин - пряко или косвено, на идеи или възгледи, свързани с нетрадиционната сексуална ориентация или определяне на полова идентичност различна от биологичната. Какво се постигна с това?
- След като промените в ЗПУО бяха обнародвани, очакваме няколко негативни последици. Учителите и директорите ще започнат да се ограничават и ще бъдат ограничавани под заплаха за санкции от преподаването на теми, свързани със сексуалната ориентация и сексуалните/семейните отношения. Тези теми винаги са били от голям интерес за младежите и са получавали частичен отговор в училище. Сега, този отговор ще бъде още по-частичен, тъй като много учители ще се притесняват, че каквото и да кажат ще бъде в нарушение на Закона.

Не изключвам на подобни ученически въпроси учителите да отговарят: “Не мога да коментирам, четете написаното в Библията”.

Естествено, този отговор няма да задоволи учениците и те ще търсят информация в интернет, на улицата, в младежки компании. Очаквам също така учителите да започнат да се въздържат от преподаването на теми, които са важни за гражданското образование – толерантността, стереотипите, предразсъдъците, борбата с дискриминацията. Те и досега не са достатъчно разглеждани и дискутирани в училище. Промените в ЗПУО ще създадат допълнителна, при това доста сериозна бариера. Така нашето образование ще продължи да не възпитава активни граждани, което е много сериозна слабост.
Оставям настрани колко несправедливо е това спрямо учениците и учителите, които не се вместват в “калъпа” на традиционните разбирания… Те са обречени да не видят себе си под никаква форма в учебното съдържание.
В допълнение, очаквам за краткото си време на съществуване 50-то НС да приеме или поне да започне обсъждането на още по-рестриктивни текстове. Вече бяха внесени предложения от бившата група на „Величие“, от ИТН, а вероятно и от други,

които предлагат сериозни санкции и дори отнемане на учителска правоспособност.

Разгръщащата се предизборна кампания и заиграването с по-консервативните избиратели, могат да доведат до законодателство, подобно на анти-еврейските закони от 30-те и началото на 40-те години на 20 век.

Показателно е, че по тези важни законови промени не се провежда реален обществен дебат!

Депутатите бързат да ги приемат без да попитат гражданите и участниците в образователния процес – директори, учители, ученици. Радвам се, че въпреки отпускарския сезон с позиции, които осъждат приетите промени, излезнаха и двата работодателски съюза в системата на училищното образование, националния ученически парламент, множество неправителствени организации. Център “Амалипе” също реагира незабавно, като призова президента да наложи вето, а народните представители – да не приемат нови рестриктивни текстове. Важно е всички, които работим с училища, учители, родители и ученици, заедно да защитим демократичните основи на нашето образование.

- Чухме, че това няма нищо общо с толерантността към различните. Кои са различните?
- Разбира се, че има много общо – отнася се до представянето в училище на групи, които обществото приема като различни. Днес законодателството е срещу представянето на възгледи и идеи (за мен е кошмарен самият факт, че в началото на 21 век в България се приемат закони срещу “възгледи и идеи”) относно семейството, пола и семейните роли. Утре това ще бъдат възгледи и идеи за ролята на традиционните малцинства, мигрантите, евреите, мюсюлманите и т.н. Отваря се кутията на Пандора и никой не знае какви чудовища ще излезнат от нея.

- Депутатите обясниха също така - който има различна сексуална ориентация, има цялата толерантност на обществото. А така ли е, всъщност?
- Разбира се, че не е - нагласите спрямо хората с различна сексуална ориентация са силно негативни. Забранявайки тяхното представяне в училище, законодателите допълнително ще затвърдят този негативизъм.

- Обединителното звено са децата, които трябва да бъдат оставени да се развиват по божиите закони. И това чухме от депутат. Кой го определя това?
- Едва ли някой може да си даде разумен отговор на този въпрос. Със сигурност младежите няма да се задоволят с подобни липси на отговори и ще ги търсят извън училище. А това допълнително ще срине авторитета на училището.

- ЕС лансира Истанбулската конвенция, ние я отричаме категорично, защото била заплаха. Какво се случва в ЕС и какво у нас?
- Проучването на Евробарометър от 2023 г. “Дискриминацията в ЕС” показва раздалечаване на нагласите между България и Румъния - от една страна, и останалите европейски държави. Показателно е, че в останалите държави мнозинството от гражданите имат желание в учебните програми да присъстват теми като расизма, холокоста, ромската история и култура, различните роли на пола и сексуалната ориентация.

В това отношение България и Румъния са много по-консервативни спрямо останалите европейски държави.

Това различие се задълбочава, за което говори сравнение в проучването на Евробарометър през 2019 и 2023 г. Ние се очертаваме като двете страни с най-големи различия в ценностите от останалите европейци.
Разбира се, в цяла Европа се наблюдава консервативна тенденция. Истанбулската конвенция бе посрещната със скептицизъм и в други държави, но истерия се разви преди всичко в България и в Румъния.

- Как се позиционира България в това „надиграване“ с либералните ценности?
- Както посочих по-горе, тревожна тенденция, представена категорично и от проучванията на Евробарометър през 2023 и 2019 г. „Дискриминацията в ЕС“, е силното разминаване в ценностите по отношение на образователното съдържание между България и Румъния и останалите държави от ЕС. Множество въпроси показват готовността на европейските граждани да приемат/ да не приемат в учебните програми да се разглеждат теми като расизма, Холокоста, ромската история и култура, полът и ред други. По всички тези въпроси България и Румъния се очертават като „най-консервативните“ и най-съпротивляващи се на въвеждането такива уроци. Така например, 85% от гражданите на ЕС са съгласни в училище да се изучава историята на Холокоста и антисемитизма, докато в България този процент е 61, а в Румъния – едва 52 процента. Средно за ЕС 73% от гражданите са съгласни в училище децата да имат уроци относно ромската култура и история, докато в България тази идея се споделя едва от 48% (45% са против), а в Румъния – 51% приемат възможността. Всъщност, ние сме най-негативни в целия Европейски съюз, макар че при нас има подобрение от 4%, докато при съседите влошаването е от цели 8%. Особено очевидно е различието спрямо възможността в училище да има уроци за сексуалната ориентация. Средно за ЕС 71% са съгласни в училище учениците да говорят и да учат и за това. В България 34% от гражданите през 2023 г. са изразили съгласие срещу 68% несъгласие. В сравнение с 2019 г. делът на съгласните е намалял с 4%, а на несъгласните се е увеличил с 8%.
Със сигурност промените в ЗПУО от 07.08.2024 г. ще увеличат допълнително разликите в нагласите на българските родители и родителите от другите държави на ЕС. Само по себе си това е тревожна тенденция, която не бива да подпомагаме, тъй като ЕС е не само общ пазар и нетен донор, но и споделено пространство на ценности.

Поставете оценка:
Оценка 1.4 от 56 гласа.

Свързани новини