Коментар на Ивайло Нойзи Цветков:
Тишината е оглушителна. А най-потискащото е, че определени политици така сръчно и бавно свариха жабата през последното десетилетие, че сатирата се сведе до иначе брилянтния и смел за петима Комарницки, плюс още неколцина воини около де факто ъндърграунд проекта "Прас-Прес". Познайте от един път защо. Ще подскажа: извън отделни мемета и текстове във Фейсбук, които често са анонимни, боговете на автоцензурата в медиите сами си прерязват гърлото, без да се налага някой специфично да звъни или да праща съобщения. Въпреки че, за мое изумление, знам и за такива случаи. Това не е "дълбоката държава", това е "дебелата държава".
Доскоро политическа сатира имаше
Всъщност точката като че беше сложена след перфидното и полулегитимно спиране на може би най-талантливите по темата в последните 30 години - "Господари на ефира". НяКОЙ много сериозно им се обиди и накърви, почти инфантилно, изхвърли играчките от количката и сега окончателно пребиваваме във формално либерална демокрация без почти никаква политическа сатира, което за мен е нещо като балерина с дървен крак. Преди това, да припомня, имаше чудесни постижения дори в "Шоуто на Слави", а преди това в "Ку-Ку" и "Каналето", но - тук не коментирам влизането на това шоу в политиката, т.е. прекрачването на морално недопустим рубикон - то в известен смисъл също залезе, въпреки нелошите усилия на Сиромахов и сие в ТВ 7/8. Имаше, разбира се, и виртуозни рап текстове на Ицо Хазарта, както и някои по-малки форми като списанията "Егоист" и "Maxim", плюс самотния воин на "Не!Новините" Самуил Петканов. Сигурно пропускам някого и нещо, извинете.
Но въпросът остава: няма либерална демокрация без политическа сатира! Няма нужда да припомням велики американски комици като Бил Мар или непостижимо шоу като Saturday Night Live, което сякаш възроди кариерата на Алек Болдуин като Тръмп. А най-добрата сатирична политическа комедия винаги се е подчинявала на ню ейдж формулата "комедия = трагедия + изминало време".
Ерго, излиза, че самите български медии, особено големите, на практика заради автоцензурата се отказват от подобни форми. Като, забележете, автоцензурата затова е "авто" - защото хората с решенията, чувал съм ги от първо лице, предпочитат да не си слагат прословутия "таралеж в гащите". Така нещата опират до простата гражданска смелост - и някак излиза, че когато свободата не е даденост по тия ширини, е имало далеч по-смели примери още при късния соц или по турско, като например Кеворкян. Когато днес свободата е даденост, поне формално, не я ценим и не я ползваме, парадоксално или не. Но дори и да си го признаем, от това не следва нищо.
Политическата сатира е задължителна за всяко здраво общество
Да припомня от какво би трябвало да се ръководи политическата сатира: смисълът на комедията е да може да се подиграва с всекиго, особено ако е на властова позиция. Знам колко стана трудно в woke реалността на Запад да не обидиш някого за наднорменото му тегло например. Но в добрата комедия ти не просто осмиваш някого - осмиваш и себе си, не казваш, че си по-достоен, напротив. В нормална среда би трябвало да са позволени всякакви шеги с политици, защото комедията априори се ръководи от неуважението и принизяването, стига да си наистина креативен и смешен. Това е самата същност на жанра, още от Аристофановата "Лизистрата" насам. Да припомня: в това неподражаемо произведение атинските жени, сякаш в първи опит за феминизъм, решават да не спят със своите мъже, защото били предпочели Пелопонеската война пред тях. Самата героиня Лизистрата е нещо като древна прото-Гъртруд Стайн, ако позволите тази шега.
В този смисъл "некои куки май са мноо лоши мутри" (Хазарта) или, перифразирам по памет - "понеже не е удобно да се казва кой какво ще краде, му викаме трябва да се съгласим по секторни политики" (Сиромахов) минават за сатира. Има и по-добри примери, разбира се, но аз се опитвам да извлека културологичен извод - доколко политическата комедия/сатира се е отказала и доколко е премазана от същата наднормена уйдурма, заради която пак и пак ще ходим на избори.
Как нещата станаха изключително сериозни
В същото време медиите си траят, или пък се занимават с крокодила в Ботунец, или пък с чутовните законодателни глупости на "Възраждане" - не за друго, а защото ако и доскоро по телевизията виждахме талантливите комедийни видеа на "Господарите" (вече пренесени в нета, но далеч не е същото), самият оценъчен поглед на относително големи маси от хора щеше да е здравословно сатиричен. Наистина ли не забелязахте как почти всичко в медиите от поне 5 години насам вече е смазващо "сериозно" и на моменти, направо апокалиптично? Сякаш българският свят ще свърши утре, ако здравите иначе празнично-християнски сили не се опълчат срещу "либерастията", която явно дебне да превърне всички подрастващи в "девианти". Докато истинските девианти, за всеки случай, са заглушили и последния критически вопъл в медиите, които всъщност спонсорират.
Сатирата всъщност е санитарят на гората, в известен смисъл. Тя и без това е заглушена от мнозинствените права и либералното прекаляване - наскоро Винс Вон се оплака, че вече няма смисъл да се снимаш в комедии, защото крайните там wokes ще ти намерят нещо, че даже може и да влезеш в затвора. Но при нас все още няма такова нещо - ако в Германия например трудно можеш да се шегуваш с маргинализирани общности - имигранти, чернокожи, ЛГБТИ или еврейски организации - в България все още можем донякъде и точно когато въпросът е дали сме достатъчно талантливи за това (в стил покойния Бил Хикс), сякаш сме се отказали завинаги. Или пък са ни отказали благо, без натиск, така че сам да разбереш, че това не е подходящо, ако не искаш да си имаш проблеми.
Дебелата държава дебне
Само да уточня: изобразяването на политици като прасе и тиква не е политическа сатира, а леко безпомощно първо ниво. И двамата има за какво да бъдат сатиризирани, да не говорим за лидерите на опозицията, които - ако бяха по-умни - щяха сами да насърчават собствената си сатиризация. Но и от двете страни се налага да имаш един рядък дар, наречен "самоирония".
Иначе дълго мога да ви говоря за свободата на себеизразяването като базова демократична ценност, както и колко е важна сатирата. Това дори ранният Сталин го е схванал, затова са оставени живи Илф, Петров и Зошченко. Чел съм и един непреведен никога рядък автор - Курт Тухолски, германски евреин от Берлин - който казва: "Какво е позволено на сатирата? Всичко!" Същият разсъждава и върху черния хумор, който наскоро пак предизвика дебат в германското общество. Сатирикът Себастиан Хотц "Ел Хотцо", който направи някаква тъпа шега с атентата срещу Тръмп, беше набързо заличен, уволнен от общественото радио и въобще все едно го няма, освен че го следват милион и половина.
Изводът у нас обаче е печален: внимавай какво правиш със свободата си, а ако се глумиш с овластените, може и да пострадаш по най-различни начини. Дебелата държава те дебне. Та затова тишината е оглушителна относно сатирата. Да не почвам как Путин де факто цензурира Иван Ургант, техния, хм, Джей Лено. И как едно великолепно тяхно шоу с кукла Путин - вече май преди 15 години - тихично си замина. Подобно на "Господарите".
Медийна среда в България става все по-"великолепна"
В България, след като изгониха всички, които сами си намислят въпросите, от сериозното - като Анна Цолова, време е и за удобното "да не дразним никого, камо ли политиците". Великолепна медийна среда. Предлагам всички идеалисти в "моя" журналистически факултет на СУ, ако са останали, да се прехвърлят в "Книгоиздаване".
Чакат ви изявленията на Тръмп, Илон Мъск, Костадинов, Орбан и нашите намагнитени. Честито! Дебелата държава е вечният победител, а ние приличаме на идеалистичните глупаци априлци, които бягат фигуративно по Балкана и копнеят за коричка хляб. Но този път няма кой да дойде и да "интервенира'.
Сами сме, извадиха ни кучешките зъби, целият десен либерален проект изглежда нахалост. Мислим за всички, които понесоха тежестта на комунистическото, защото никога не бива да бъде забравено, но Те - онези, ченгетата - победиха. Вече никой не ги сатиризира в традиционните медии. Тишината вали във прозореца като бяла надежда до мен и т.н. А аз май съм единственият Мунчо, който се осмели да протестира.