Защо на никого изобщо не му пука за нас, българите

Коментар на Ивайло Нойзи Цветков:

All I wanna say is they don't really care about us. Помните това на Майкъл Джаксън, макар и по друг повод (че не уважаваме достатъчно хората с друг цвят на кожата, пък и бежанците). Аз само прибавям, че на Великите сили изобщо не им пука за нас, както обикновено. Само ние в малкия си пост-патриотичен балон някак смятаме, че Те мислят за нас. Не, нищо подобно. Хайде пак да сме честни. В масовото съзнание ние, защото сме малки, винаги сме били направлявани в най-новата си история от велики сили по един или друг начин и – според усилията на насрещната пропаганда – те са насрещни и еквивалентно зли.

Колко сме важни Ние, Българите

Те, злите, също според въпросната пропаганда, варират, но в момента някак всички, масово и незнайно защо, сме се съгласили, че политическа и мисловна България е вид бойно поле между противотези – и популистки антагонисти. И така нашият вътрешен морален дискурс като общество става опасно антитетичен – т.е. черпим вид легитимация не от „про“, а от „контрата“, от самата антитеза.

Според глупашката двойна пропаганда и неспирен тъп насрещен спам в социалните мрежи, ние - Ние, Българите - забележете двете главни букви, сме застанали като Крали Марко, разкрачени между руския Изток и евроамериканския Запад и, ако си спомняте вица, сме точно под топките на Крали Марко.

Ще ви предложа съвсем друга мисловна теория, заради философския си „интернационализъм“ и още много културни рефлексии – They Don’t Really Care About Us. Част от вас, запознатите, ще се сетите за песента на Майкъл, но мисълта ми тук е да не попадате в местния националистки капан на напълно измислена национална важност, защото – уви – няма такава.

Защо никой не мисли за нас

Накратко, нито Америка, нито Русия (камо ли Китай) мислят за нас, както вероятно ви се струва, когато водите соц-мрежови битки. И от двете страни буквално никой не мисли за нас, камо ли да внимава или – това пък съвсем ме разсмива – да инвестира. Само да обясня за пропагандата: ние нямаме добри пропагандисти в нито една партия. Ако имахме, щяхме да сме истинска жертва на глуповатото. Защото най-добрата пропаганда е скритата – онази, при която жертвите ѝ не разбират, че са жертви.

Пропагандата, не онази класическата на Гьобелс, вече работи „тихо“ и несръчно – не забравяйте, че тя винаги ви продава нещо; тя ви ИСКА за клиенти, априорно. Целта ѝ е да промени мисленето ви в определена посока. И най-вече да не усетите, че ви е продала нещо. Тя спестява част от фактите и знанието, за да ви накара да мислите по определен неин начин, според целта. И дори с гнева ви в социалните медии вие сте трагична жертва на определена пропаганда. Не на последно място, пропагандата, особено политическата, прави така, че да не гласувате.

Как се управлява в България

(Никоя голяма българска партия съзнателно няма нужда от над 35% гласували. Напротив, те всички работят срещу това и създават и преливат гласове на свои малки „юродиви“ партийки като онази на подполковника или оня на дивана, с цел мека подкрепа, защото иначе се излиза от малкия и относително затворен кръг на базовите сигурни гласове. Ако гласуват още, примерно дори само 400К, самата ситуация не би могла да бъде контролирана от ГЕРБ и ДПС, ерго, управляваме изборите чрез корпоративните и купени гласове. Толкова е просто.)

Така де, въпросът беше, че в съзнанието и на двете днешни нео-империи нас ни няма. Няма ни и в коментарите дори под статии – ние не се виждаме с просто око от нито една световна столица, нито от Вашингтон, нито от Москва; ерго, вашите смешновати омировски русо-битки у Фейса не „чинят“ и стотинка. Никой не мисли за вас и за вашите дребни разправии кой бил за Русия и кой не. Това важи и за нашите политици, които и без това спряха да ви предлагат програми – те просто се опитват да се харесат на определени политици в Европа или в Русия.

Борисов, Пеевски и който и да било са някакви джудженца от югоизточния ъгъл на Европа и на никого не му пука за тях, начело с Путин.

За тях сме имперски придатък на Русия

А защо начело с Путин? Някои от неговите соловьови културни изроди вече ви го обясниха – за средния, примерно 25-годишен руснак, който се крие от армията, ние, българите, сме нечовешки предатели. Освен тва обаче, сме и техни форевър; дори за множество умни руснаци ние сме имперски придатък, тяхна територия, не се шегувам. Така каза дори Сергей Юшенков, преди да бъде убит от стария си приятел. Единствените по-презрени в руските соц-мрежи са латвийците, пак защото те са ги „освободили“, а пък нещо не се държат като освободени.

Съответно: когато видите някой Волгин, не си представяйте, че той ходи на някакво „гише“ и взима рубли или еквивалента в евро в плик всяка седмица, глупости. Той просто вдига ръка в стил: „Ехо, забележете ме, може ли да намерим начин да закусвам“, и го намери - сега като евродепутат. И обратното е вярно: пеевските медии се постараха да създадат впечатлението, че некви американски фондации раздават пари ей така като във филм на Скорсезе (Рей Лиота към жена си Лорейн Брако – колко искаш, и тя прави жест с палеца и показалеца, казвайки „ето толкова“). Не, десните също вдигат ръка и измислят какви ли не фондации, за да приберат част от доларите. По моему паричните потоци за американска пропаганда отдавна пресъхнаха, ако въобще ги е имало, а тези за руската си останаха в стил „ние тука сме едни известни журналисти, нарочно изгубили човешкия си облик във ваша полза, много обичаме Путин и “Росгвардия“, може ли да ни финансирате, другари“.

Какво означава всичко това за нас

Има обаче нещо ужасяващо огромно вярно – they don’t really care about us, точно като в парчето на покойния Майкъл Джаксън. Нито администрацията на Байдън, нито администрацията на Путин не ни бръснат за слива, с извинение за клишето. Обратното е: ГЕРБ и ПП-ДБ - искаха да ги забележат и да запишат точка за единия отбор. Съответно – всички видове възраждания и смешновати „леви“ (а пък за анализаторите не ми се почва, че пак ще умра от смях) викат към Путин да им обърне поне малко финансово внимание.

Има обаче едно друго нещо и то е свързано с тъкмо това генерално презрение от Великите сили – докато поддържаш определени интереси, можеш спокойно да крадеш в стотиците милиони на местна почва - Магнитски по закон е вид пожелание. От доста време насам ни крадат „евроатлантиците“ във всичките им формирования (сега отново, с Борисов и Пеевски), но към 2027 Путин, ако е жив, ще вложи някакви кинти за руски проект тип „силна ръка“ - очевидно Радев.

И тогава ще трябва наистина да избирате кой точно да ви краде.