От 25 до 27 юли 2024 год. в областта Тинзаутен в Мали подразделение на националната армия и ЧВК «Вагнер» води неравен бой против банда на сепаратистите – туареги и «Ал-Кайда». Военните понасят значителни загуби. Метежниците застрелват част от пленниците, за откупуването на останалите се водят преговори.
Операцията срещу африканската държава е подготвена от Франция и предположително – от щатската наемническа компания «Blackwater». Техническа поддръжка на място оказват диверсанти на украинското разузнаване.
За разлика от Европа, която е еднолично окупирана от глобалистите, използващи военния ресурс на САЩ и Великобритания, за богатствата на Черния континент се борят най-малко 13 страни. Чуждите военни бази там са 11. Отделно американците поддържат 34 аванпоста в ключови райони. Примерното разпределение на силите в това нашествие е следното:
Либия – Турция, Италия, ОАЕ
Мавритания – Франция
Мали – Франция, САЩ, Германия, Белгия
Нигер - Франция, САЩ, Германия, Италия
Чад - Франция, САЩ
Еритрея – ОАЕ, Израел
Сенегал - Франция, САЩ, Канада
Буркина Фасо - Франция, САЩ
Джибути - Франция, САЩ, Китай, Германия, Япония, Италия, С. Арабия
Сомалиленд (територията официално е част от Сомалия) – ОАЕ
Кот д’Ивоар (Бряг на слоновата кост) – Франция
Гана – Великобритания
Камерун – Франция, САЩ
ЦАР - Франция, САЩ
Южен Судан – САЩ
Габон – Франция, САЩ
ДР Конго – САЩ
Уганда – САЩ
Кения – САЩ, Великобритания
Сомалия – Турция, ОАЕ, САЩ
Сейшели – САЩ, Индия
Ботсвана – САЩ
Мадагаскар – Индия
Отбелязано е присъствие на «музикантите» от ЧВК «Вагнер» в Мали, Гвинея - Бисау, Гвинея, Буркина Фасо, ЦАР, ДР Конго, Ангола, Ботсвана, Мозамбик, Мадагаскар.
Африканският корпус на МО на Руската федерация предположително е стъпил в Судан, Еритрея, ЦАР, Мозамбик и Мадагаскар.
В края на миналия век редица африкански държави навлизат в опасен период. Те не са укрепнали – да не забравяме, че извоюват своята независимост наскоро (в периода между 1960 – 1970 год.), а някои от тях така и не заживяват мирно заради необявената война, водена от вътрешни и външни сили против официалните власти. И изведнъж им се налага да решават самостоятелно сложни въпроси, свързани с икономиката, обединението на обществото и защитата на границите. А отглеждания от Запада и арабските монархии радикален ислямизъм също настъпва - превръща се в сила, заплашваща светските общества.
Трябва да отбележим, че до голяма степен тези сътресения се дължат на предателството на М. Горбачов. Партийната върхушка разруши социалистическата система и с това предизвика сериозни катаклизми по цялата планета. Получили свобода на действие, капиталистите и терористите започнаха своя кървав поход.
Някои страни са принудени да искат чуждестранна военна помощ, понеже техните силови структури са неспособни да осигурят националната безопасност. Но отказът от суверенитет не им помага. В много случаи чужденците наблюдават безучастно изстъпленията на радикалните елементи срещу беззащитното население, както например е в Руанда. Съвестта на «демократичното общество» е покрита с подобни кървави петна.
«Миротворците» се грижат не за мира на подопечните им територии, а за своите икономически интереси там. Аборигените са разходен материал – така е било и преди сто години, и преди четиристотин. В нещастната Нигерия, например, китайци и западняци се борят за надмощие, добиват нефт (до неотдавна около 70% от изпомпаните количества се продаваха нелегално, без печалбата да влиза в държавната хазна), извличат полза от инфраструктурни проекти… А в същото време ислямистите безчинстват. В навечерието на миналата Коледа те нападат 15 села. Заколват 198 човека, раняват 300. Полицаите изчакват 12 часа преди да решат да се появят. Изобщо, за 14 години в страната са убити 50000 християни.
Малко статистика за терористичната дейност през 2023 год. в африканските държави, в които са разположени американски контингенти:
В Сомалия групировката «Аш-Шабааб» убива 7643 човека (три пъти повече от 2020 год.).
В Нигер джихадистите отнемат живота на почти хиляда невинни.
В Буркина Фасо загиналите от ръцете на бандитите са 8000.
Увеличават се нападенията на «Ислямска държава» в Мозамбик.
И няколко думи за ситуацията в Сахел.
През март 2013 год. в ЦАР мюсюлманската групировка «Селека» сваля президента и подлагат на геноцид християнското население. Зверствата са невъобразими. За да прекрати погромите, Париж изпраща военни в рамките на операция «Сангарис». Малко по-късно ООН също започва своя мисия за възстановяването на мира в страната - МИНУСКА. Чужденците не помагат особено. През 2016 год. французите се измъкват тихомълком.
Насилието, естествено, по никакъв начин не възпрепятства добива и продажбата на прословутите «кървави диаманти».
През 2018 год. ръководството на републиката се обръща за помощ към ЧВК «Вагнер». Руските момчета обучават правителствената армия, участват в акции срещу бандитите. Постепенно стабилността се завръща.
През 2012 год. туарегите вдигат въстание за независимост в Мали. Това събитие е пряко свързано с унищожаването на Либия от НАТО. Постепенно ислямистите (например, групировката «Ансар ад-Дин») поемат контрола в ръководството на сепаратистите. А от Сирия към тях се присъединяват главорезите на ИДИЛ (обучавани и въоръжавани от Запада). Положението за властите става критично. През 2013 год. Париж обявява, че започва операция «Сервал», която по-късно е продължена от «Бархан». Африканският съюз също изпраща свой контингент. Въпреки демонстрираните усилия, джихадистите не са победени. Легионерите избягват открити стълкновения с тях. Нещо повече – французи и американци обучават бандитите в своите малийски бази (например, в района на гр. Кидал). През 2022 год. новият президент в Бамако моли Москва за помощ. «Оркестрантите» се заемат с възстановяването на реда.
От 2015 година Буркина Фасо воюва срещу ислямистите (ИДИЛ, «Ал-Каида», «Боко Харам» и др.). Бандитите владеят около 40 процента от територията на страната. Дълго време властите и френският контингент не успяват да се справят с тях. През 2022 година на помощ на новото правителство идват «вагнеровци». От 24 януари 2024 год. те са заменени от Африканския корпус на МО на Руската федерация.
Успехите на военните съветници на Москва в Африка се дължат на няколко причини.
Отлична подготовка.
Добра организация.
Смелост, често преминаваща в жертвоготовност.
Освен това у клиентите често Русия се свързва със СССР. Наистина, сегашната капиталистическа държава опитва да изтрие славното социалистическо минало, но много чужденци помнят доброто, сторено им без капчица корист от съветските хора… На тях те дължат своята свобода, индустрия, образование.
А също така – Северната империя не се е опетнила с колониализма. Тя помага на хората. Не граби. Приема ги като човеци.
Като послесловие прилагам част от вчерашната военна сводка от Мали.
В Тинзаутен са нанесени удари по обекти на ислямистите. Активизирано е патрулирането в прилежащите райони. Малийските въоръжени сили с подкрепата на ЧВК «Вагнер» провеждат рейдове в няколко села - заловени са информатори на бандитите, намерено е оръжие.
В централната част на страната е неспокойно. На пътя между Дуенци и Госи два камиона на националната армия попадат на мини. В друга засада джихадистите убиват 15 войници.
На границата с Мавритания бандитите от «Ал-Каида» атакуват два армейски поста. Военнослужещите бягат, захвърляйки оръжието си.
Новините разкриват състоянието на малийската армия. Правителството увеличава числеността на личния състав, но заради недостига на офицери, подготовката на попълненията е много лоша.
В телефонен разговор външният министър С. Лавров увери своя малийски колега А. Диоп, че руските структури са готови да помогнат за повишаването на боеспособността на малийската армия. Най-вероятно той има предвид Африканския корпус, чието базиране в страната е очаквано вече повече от месец.
Войната е тежък труд. И той трябва да се върши съвестно. За да има надежда.