Проф. Коста Костов: НИЕ СМЕ БОЛЕН НАРОД, защото здравето се дефинира като единство на телесно, духовно и социално благополучие

Предлагаме на вниманието ви без редакторска намеса, словото на проф. Коста Костов произнесено на митинг пред Народното събрание в София, организиран от # Инициатива "Правосъдие за всеки" на 12 април 2025 г

ЗА ДЕМОКРАЦИЯ И СПРАВЕДЛИВОСТ

НИЕ СМЕ БОЛЕН НАРОД, защото здравето се дефинира като единство на телесно, духовно и социално благополучие. Ще се обоснова чрез трите компонента на дефиницията.

НИЕ СМЕ ТЕЛЕСНО БОЛЕН НАРОД, с най-неефективното здравеопазване в Европейския съюз, с най-висока смъртност от редица социално значими болести, с най-висока детска смъртност, с най-висока смъртност от COVID-19, атестат за нивото на здравната система, при това с най-много болници и болнични легла в Европа на глава от населението. Здравната ни система е болна и затова неефективна защото отделният човек, пациентът, не е в центъра на тази система. В центъра на системата не е качеството, а количеството, печалбата на онези, които имат полза от повече количество при по-малко качество. Йосиф Бродски казва, че ние не можем да спасим цялото човечество, но отделният човек можем. Към него, отделният човек, който страда различно от всеки друг, трябва да ни бъдат насочени усилията. Нивото на едно общество се измерва чрез отношението му към страдащите, болните, социално слабите, пенсионерите. Казвал съм го и преди, българската здравна система разполага с по-добри лекари, медицински сестри, лаборанти, фармацевти и медици въобще, отколкото тя заслужава, заради непропорционалните на възможностите им условия на работа и професионално израстване, които им предлага. Българската здравна система е болна, защото и тя, като всяка друга институционална система, е в плен на разрушителния олигархичен модел на управление.

НИЕ СМЕ ДУХОВНО БОЛЕН НАРОД, защото допуснахме срив в образованието и образованият човек днес вече не е на почит. На почит днес е богатият, особено онзи, който е придобил богатството си по непочтен начин, с далавера. Далаверата се превърна в национална ценност, а простащината в качество, което определя успелия българин. Народът ни е деморализиран от действията на политиците, а съвестта и моралът нямат стойност. Днес, модел за подражание на подрастващите е тарикатът, популистът, който приспива моралните ни рефлекси и ни превръща от съзнаващ себе си народ – в безсъзнателна популация. В България остана малко от този народ и много от спящата под юргана популация.

НИЕ СМЕ СОЦИАЛНО БОЛЕН НАРОД, защото допуснахме да бъдат сринати носещите темели на либералната демокрация - лична и икономическа свобода на личността, независимост на институциите от изпълнителната власт, справедливост. Без справедливост няма държава, беше казал някога Гаврил Кръстевич. Аз не желая да оставя на моите деца държава, в която няма справедливост, демокрация и достойнството на личността не е ценност. Искам моето отечество да има достойна държава със силно гражданско общество, което защитава свободата, справедливостта и институционалната независимост.
Всеки един от нас трябва да се чувства свободен в своето неотменимо достойнство, което означава, да отстоява истината и да цени достойнството на другите, да бъде отговорен към обществото и да обвързва личното с общочовешкото, личните цели, да бъдат в съзвучие с общочовешките ценности, личното ни поведение да бъде възприето като обществен закон.
Хегел казва, че извън обществото, няма човек, има само бог и животни. Ние, събралите се тук, не сме животни. Искаме си държавата, за да я направим достойна за нашето Отечество. Да изтръгнем държавата от онези, които олицетворяват олигархично-мафиотския модел, който я управлява от почти две десетилетия. Нека бъдем на висотата на това свое желание и вместо мечта, да го превърнем в действителност.

Политиците, които ни управляват през цялото това време със своето безчестие, съградиха този разрушителен управленски модел. Няколкото почтени политици, наши избраници, които направиха опит да го разрушат, не успяха, защото няколко пръчки не достигат за здрав сноп, но ако ние, гражданите се присъединим към техните усилия, ще образуваме достатъчно здрав сноп, който няма да бъде пречупен.

Не губете надежда и воля за промяна. Имануел Кант казва, че е песимист по разум, но оптимист по воля. Да проявим своята непоколебима воля за промяна. Както написа един голям български поет - и под най-дълбоката кал има твърда земя.

Да направим пореден опит да стъпим на нея!
Стефан Стамболов беше казал, че народ, който няма свои велики мъже, не може да има добро бъдеще!

Благодаря ви, че сте тук!