Отидете към основна версия

4 082 24

Защо войната в Близкия Изток вече не влияе на пазара на нефт

  • петрол-
  • цена-
  • пазар-
  • война-
  • близък изток

Сред основните причини е промяна в глобалната енергийна архитектура

Снимка: ЕРА/БГНЕС
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Последните събития в Близкия изток предизвикаха безпокойство сред международната общност. Експертите смятат, че войната на Израел с Ливан може да се проточи дълго време, Иран заплаши да затвори Ормузкия пролив, а ескалацията на конфликта може да доведе до смущения в световната търговия с петрол. Какви препятствия очакват петрола и как конфликтът в Близкия изток може да се отрази на Казахстан и световните цени на петрола, разгледа агенция Kazinform.

Въздействие на политическата нестабилност

В последно време ситуацията в Близкия изток стана напрегната. Петролните анализатори обаче смятат, че този военен конфликт през последните години вече не оказва значително влияние върху петролния пазар, а по-скоро предизвиква краткосрочни колебания. Експертът в нефтената и газовата индустрия, директор на аналитичната компания PACE Analytics Аскар Исмаилов обяснява, че причината е промяна в глобалната енергийна архитектура. Диверсификацията на доставките и увеличеното вътрешно производство в ключови региони като САЩ, както и високите нива на запаси, значително намалиха зависимостта от доставките на петрол от Близкия изток.

"Делът на производството на петрол от ОПЕК е намалял до 30%, съответно делът на Близкия изток е още по-нисък. Следователно влиянието на политическата нестабилност на петролния пазар става по-малко забележимо, ако не засяга ключови страни производителки на петрол като Саудитска Арабия, Ирак или ОАЕ", каза Аскар Исмаилов.

Пример е ситуацията през 2019 г., когато атаките срещу съоръженията на саудитската петролна компания Saudi Aramco имаха краткосрочно въздействие върху цените, които бързо се стабилизираха благодарение на бързата реакция на ОПЕК+ и наличието на свободен капацитет.

Олжас Байдилдинов, член на Обществения съвет към Министерството на енергетиката на Република Казахстан, смята, че разговорите около нефтената и газовата индустрия във връзка с ескалацията на конфликта в Близкия изток нямат много общо с реалността.

"Мисля, че това е само реторика. Защото петролът и газът винаги са били извън скобите на всякакви конфликти. Петролната индустрия в Ирак и Либия беше извън обхвата на военните операции и това не се отрази особено на цените. Мнението ми е, че няма да има скокове, освен в краткосрочен план. Саудитска Арабия и ОАЕ са готови да увеличат обемите си и да пуснат около 3 милиона барела на ден на пазара. Във всеки случай обемите на доставките на Иран са малки в световен мащаб. Ако нещо се случи, такива обеми могат да бъдат заменени от други страни от Персийския залив“, обясни експертът.

Ще има ли загуби за световния пазар?

Иран е сред ТОП 10 страни производителки на петрол. Според различни оценки делът му в световното производство е 3-4%.

Според експерта от петролната индустрия Динмухамед Кудайбергенов, търсенето на пазари за доставки, които са по-малко податливи на последствията от военен конфликт, ще се увеличи и това могат да бъдат далекоизточни пристанища, пристанища в Черно море. Държавите и компаниите с достъп до терминали в тези региони трябва да получат по-силна опора преди пристигането на големи търговци.

Има и друго мнение. Някои петролни експерти уверяват, че загуби на световния пазар на петрол могат да възникнат само ако конфликтът засегне основните страни производителки на петрол в Близкия изток, като Саудитска Арабия или Ирак.

"В случай на ескалация, загубата на производствени обеми в Иран може да бъде компенсирана от съществуващите мощности на ОПЕК+, което ще сведе до минимум въздействието върху световния пазар. За да ви дам представа, според международна организация производството на петрол в Иран е около 2,5 милиона барела на ден. Производството на ОПЕК+ е намалено до това ниво“, каза Аскар Исмаилов.

Експертът добави, че си струва да се има предвид, че други производители, като САЩ, също могат да увеличат производството, за да стабилизират пазара.

Какви рискове ще възникнат, ако Ормузкият проток и морските пристанища бъдат затворени?

Ормузкият проток, през който минава около 20% от световната търговия с петрол, е значителен в обема на търговията със суровината. Освен самия Иран, през този естествен коридор преминават танкери, натоварени с петрол от Ирак, Саудитска Арабия, Бахрейн, Кувейт и Катар. Между другото, в момента Катар е най-големият износител на втечнен природен газ в региона.

Анализаторите на Halyk Research смятат, че военният конфликт може да се проточи. Тъй като Иран играе ключова роля на световния петролен пазар чрез контрола си над Ормузкия проток, заплахата от затваряне може да доведе до скок на цените на петрола и да окаже натиск върху световната икономика. В деня след отговора на Иран на убийството на лидера на Хизбула Хасан Насрала котировките на суровия петрол Brent се повишиха с 2,3% ($71,85 до $73,56 за барел), въпреки че през деня цената на въглеводородите беше 75,45 USD за барел.

Според експерта от петролната индустрия Динмухамед Кудайбергенов блокирането на пролива ще доведе до сериозни последици за пазара на въглеводороди, а предвид настъпващата зима и пренасочването на руския газ на изток, цените на газа може отново да поставят рекорди през 2021 г.

„Въпреки това не бива да забравяме за засилената роля на държавите от Персийския залив – джуджетата – Катар и ОАЕ днес са важни играчи на геополитическата карта на света. Те могат да се включат в дипломатически и други задкулисни преговори за изглаждане на кризата и нейното въздействие върху страните“, каза Динмухамед Кудайбергенов.

А експертът Аскар Исмаилов е убеден, че за Иран е икономически и политически неизгодно да затваря Ормузкия пролив по няколко причини.

Първо, икономическата зависимост от износа на петрол. Самият Иран изнася петрол през Ормузкия пролив и зависи от приходите от продажбата му. Затварянето на пролива ще навреди на собствената икономика на страната, която вече страда от международни санкции. Следователно Иран рискува допълнително да влоши икономическото си състояние, което ще задълбочи вътрешните му проблеми.

Освен това затварянето на Ормузкия пролив ще носи военни и политически рискове. "То може да предизвика остра реакция от страна на международната общност, включително военна намеса от страна на САЩ и техните съюзници за възстановяване на свободата на корабоплаването. Ормузкият пролив е от международно значение и блокадата му се счита за нарушение на международното право", обясни Аскар Исмаилов.

Второ, планираните преговори с Европа. Напоследък новият ирански президент изпраща сигнали за готовност за преговори с европейските страни по редица въпроси, включително ядрената програма. Блокирането на пролива, както отбелязва Исмаилов, може напълно да подкопае доверието на международната общност в Иран, правейки по-нататъшни преговори и възможни отстъпки невъзможни. Оказва се, че за Иран е стратегически неизгодно да затваря Ормузкия пролив, тъй като това ще нанесе икономически щети и ще предизвика международна реакция.

Според петролни и газови експерти, ако други морски пристанища бъдат затворени, страната ще има подобни последици, така че тяхното затваряне е малко вероятно.

Срив на цените или растеж?

Наскоро саудитският министър на енергетиката принц Абдулазиз бин Салман каза, че ако страните извън ОПЕК+ не спазват квотите, цената на петрола може да падне до 50 USD за барел. Според източника в изявлението на принца се казва, че Саудитска Арабия е готова да започне ценова война, ако участниците в картела не спазват споразуменията. Сред нарушителите енергийният министър посочи Казахстан и Ирак.

Според Аскар Исмаилов, директор на аналитичната компания PACE Analytics, вероятността цената на петрола да падне под 50 USD е изключително ниска. Защото тази ситуация е неблагоприятна за самата Саудитска Арабия, която активно инвестира в нови големи проекти в страната, а също така е инвеститор и за други страни. "Дори въпреки местните конфликти и геополитическите рискове търсенето на петрол остава стабилно, особено от страни като Китай и Индия. Освен това ОПЕК+ е готова да намали производството, за да поддържа цените“, обясни Аскар Исмаилов.

Както подчерта експертът Динмухамед Кудайбергенов, на фона на ескалацията на конфликта световният петролен пазар реагира рязко - цените се покачиха от минимум 70 USD за барел до 75,7 USD за барел петрол Brent.

"Трябва да се има предвид, че като цяло регионът на Близкия изток доставя до 1/3 от световното производство на петрол. Иран, по-специално, произвежда между 3,5 и 3,6 милиона барела на ден. В случай на нарушаване на нефтената и газовата инфраструктура, цените ще се повишат, експертите вече дадоха прогнози за пробиване на нивото от 80 USD за барел“, добави експертът, отговаряйки на въпрос относно прогнозата за цената.

Олжас Байдилдинов обаче смята, че сривът на цената до 50 USD за барел е напълно възможен сценарий.

Саудитска Арабия и ОПЕК възникнаха по време на петролната криза, която я предшестваше, и картелът винаги играеше роля в стабилизирането на цените. Но в същото време Казахстан не спазва квотите и други страни, които са се присъединили към ОПЕК+, също не ги спазват. Трябва да разберете, че картелът губи своя дял. Това беше през 80-те години. През онези години картелът контролира около половината от световното производство на петрол. След това поради намаляване на производството, за да се поддържат цените, делът му беше намален до 30%. Това е фантомна историческа болка, която изпитват ОПЕК и Саудитска Арабия. И когато видят, че цените са се стабилизирали или не растат, както им е нужно (докато други страни са увеличили дела си - бел. ред.), естествено, те са готови да се разширяват. Сега Саудитска Арабия може лесно да изпръска около 1-1,5 милиона барела на ден на пазара през следващите 2 години. Освен това ОАЕ в момента произвеждат 3 милиона барела на ден. Те имат планове да увеличат обемите до 5 милиона барела на ден. Като цяло има много петрол на пазара и той може да дойде и да свали цените на петрола и Казахстан трябва да бъде подготвен за това“, обясни член на Обществения съвет към Министерството на енергетиката на Република Казахстан. .

В същото време Олжас Байдилдинов обясни, че цените на петрола вече включват цена в случай на конфликт и последствията от него. В момента няма значително влияние върху цените на петрола.

"Да, цените се повишиха с $5, но цените на петрола вече включваха този конфликт и последиците от него. Като цяло смятам, че няма да има скок на петролния пазар. Дори Иран да бъде напълно отрязан от доставките, във всеки случай други страни, дори Казахстан, имат този обем“, добави той.

Как ще се отрази това на Казахстан?

За Казахстан всякакви краткосрочни колебания в цените на петрола биха могли да окажат влияние върху приходите от износ. Според експерти от нефтената и газовата индустрия обаче това въздействие ще бъде незначително.

"Добивът на петрол, чийто лъвски дял се пада на Тенгиз, Кашаган и Карачаганак, практически не намалява поради външни условия и се договорира или използва от самите петролни компании, участващи в тези проекти. Цените на петрола, дори от порядъка на 60-70 долара за барел, са приемливи за Казахстан и предвид настоящата пазарна ситуация няма причина да очакваме значително намаляване на търсенето на казахстански петрол“, коментира експертът Аскар Исмаилов.

По официални данни цената на добива на петрол в големите проекти в Казахстан е от порядъка на 10-15 USD за барел, с изключение на проекта Кашаган. По този начин прякото въздействие на конфликта в Близкия изток върху казахстанската петролна индустрия е малко вероятно и нарастващите световни цени на петрола могат да имат положително въздействие върху приходите от износ на страната.

Експертите са съгласни, че ако конфликтът в Близкия изток остане ограничен, износът на петрол няма да бъде засегнат. Въпреки това разширяването на конфликта до ключови страни производителки на петрол като Иран или Саудитска Арабия може да причини прекъсване на доставките и рязко покачване на цените на петрола. В този случай петролните пазари ще зависят от доставки от други региони, включително Русия и страните от ОПЕК+, което ще им позволи частично да компенсират загубите си.

Близкият изток и Северна Африка винаги са действали като стимули за промени в ценовия пейзаж. Всички играчи на пазара, търговци, страни вносители, минни компании не трябва да подценяват ситуацията и да предприемат свои собствени стратегии за отговор. Петролните експерти смятат, че износителите могат да използват предимството си при избора на нови купувачи, които са най-печеливши по отношение на продажната цена минус доставката. В края на краищата търсенето може да се пренасочи към съседните страни в региона и Казахстан не е изключение.

Новината е публикувана на база споразумение за обмен на информация между Fakti.bg и Kazinform

Поставете оценка:
Оценка 3 от 6 гласа.

Свързани новини