Най-естествено е лидерът на победилата партия да стане премиер – това е логиката на политическия живот и на политическата борба, – но според академик Денков логиката не е тази. Тук, в края на кампанията, станахме свидетели на всевъзможни гърчове с цел да се обоснове нещо друго. Тази сутрин стиснах зъби и си наложих да изгледам на телефона предизборен дебат, състоял се по-рано по БТВ, между представители на ГЕРБ и Промяната. По принцип не гледам телевизия, с изключение на идеологически неутрални сериали като „Под прикритие“ (велик филм!), дори вече не гледам студията в изборната нощ (а беше време, когато ходех лично в НДК, Боже Господи!), но какво ми стана сега, че гледах заключителен дебат и то на запис – не знам. Изгледах го целия и то внимателно.
Това коментира Иван Стамболов – Сула за Tribune.bg.
Едва ли дебатът би изненадал някого с нещо невиждано – всичко, което се каза, по принцип се знае. От страната на ГЕРБ участваха Делян Добрев и Росен Желязков, а от другата – тази на ППДБ – Николай Денков и една жена, чието име не запомних. Тя се яви от редовете на „Демократична България“ – някаква рошла с големи умнокрасиви очила. По отношение на Денков не спирам да се чудя на кого е хрумнало, че този човечец може да представлява някого или нещо. Неудобно ми е да го кажа, защото наскоро ме критикуваха, че съм се заяждал само с Промяната. Еми, какво да направя! Вижте ги сами!
Много евтино беше поведението на медията, много! Не знам как национална медия с претенции дръзва да си го позволи. Водещите открито играеха за отбора на промяната, като жената (някоя си Цънцарова) дори се включваше вместо опонентите на ГЕРБ когато трябваше да се зададе някой „изобличаващ“ предварително подготвен въпрос. Дано са добавили това поведение към общата сметка и да са им го платили, защото иначе би било твърде дразнеща самодейност.
Делян Добрев много ме кефи. През 2013, когато бях водач на листа в Хасково от партията на Кунева, той беше срещу мен от ГЕРБ, но не се стигна до медийна среща между нас. И слава Богу, защото щеше да ме направи на гѫз – мен и партията, която представлявах, – точно както направи на гѫз сегашните си опоненти. На заключителния дебат допусна само една грешка, вероятно от желание да подчертае абсурдността на коалицията срещу себе си – попита ги как ще съвместят лявото на „Промяната“ с дясното на „Демократична България“. Къде видяхте дясно бе, господа Добрев и Желязков! Та това са две органични, онтологични леви формации, продукт на либералния мейнстрийм! Те са като деца на една майка.
Вижте какво ви отговори Денков – каза, че грижата за доходите на хората и за социалните придобивки не била ляво мислене. А какво е? Точно това е лявото мислене. Няма политик или партия, които да са казали, че няма да се грижат за благосъстоянието на народа. Разликата е, че при лявото това е главна цел, а при дясното е резултат от постигането на главната цел, която е икономическа и финансова стабилност и благоприятен бизнес климат. Иначе ППДБ са възхитително нахални – казаха, че победителят на изборите да определя бъдещата политика на страната противоречало на демократичната логика. Сигурен съм, че ако (всъщност когато) на Промяната не ѝ достигне подкрепа за влизане в парламента, тогава те пак ще намерят начин да кажат, че на тях се полага да редят кабинета и да определят политиката.
В дебата, наред с очакваната плява, се откроиха няколко главни мотива.
1. Ще преговарят ли ГЕРБ с Пеевски? Този въпрос, види се, беше стратегическото оръжие да дебатиращия екип от страна на Промяната. Задаваха го до втръсване, въпреки че всеки път от другата страна търпеливо им обясняваха, че са допустими преговори с всички членове на парламента, но не преди да се договорят и определят определени предхождащи условия. На свой ред ГЕРБ също зададоха въпрос:
2. Ще се коалират ли ППДБ с Възраждане? Защото ако не се коалират с първата сила, то аритметически и логически няма какво друго да сторят, за да задоволят неистовия си мерак да са в управлението на всяка цена. А това на практика (пък и на теория) би означавало завой към Русия и Путин. Русия е дива империя, която за себе си е права по всички въпроси, но да не дава Господ да попаднеш в нейната сфера на влияние!
3. Накрая Денков и Жената с очилата поставиха и едно conditio sine qua non – каквото ще става, да става, само че без Борисов! Именно срещу него били протестирали те през 2020. И вижте как забравят, че точно тогава Борисов бе демонизиран, защото подгони Черепа, а Радев го нарече „мутра“ и тръгна на война срещу него с вдигнат юмрук. Беше впрегнат невероятен ресурс в това очерняне.
Всъщност кой (какъв) да бъде следващият премиер не е мотив от този последен дебат, а въпрос, който се дъвче по-отрано. Лансира го Денков. Не знам дали идеята е била негова, по-скоро едва ли. Но така или иначе той се оказа натоварен да идентифицира личността си с нея. Равноотдалечен да бъдел и сам по себе си обществено разпознаваем, с нужния авторитет и тежест. Нека да обясня на акад. Денков. Аз може да не съм политолог, но и той не е, така че ще опростим нещата. Идеята за равноотдалечен от всички политически субекти премиер е пълна глупост. В момента, в който някой го предложи, все едно кой, вече няма да е равноотдалечен. Нещо повече, по силата на мирогледа си той няма как да е еднакво отдалечен. Да допуснем, че е еврофедералист, а пък сред партиите има такива, които са евроскептични. Е, той равноотдалечен ли ще бъде от всички представители на двата вида партии?
Бъдещият министър-председател трябва да покрива много по-съществени показатели от това да и приближен или отдалечен. Премиер трябва да е човек с ясен политически профил и ангажимент към първата сила. Оттам ще произтече както властта, така и отговорността му вследствие на неговата легитимност. Иначе ще е кух статист. Трябва да е успешен (непровалил се) бивш министър или министър-председател, а не някакъв професионалист, та даже и експерт, в друга област, която няма общо с конкретния предмет на дейност. Когато наемаш човек за дадена длъжност или обявяваш конкурс за фирма-изпълнител, гледаш досегашния опит. Защо, като избираш премиер, дрънкаш глупости за равна отдалеченост?
Пък и колко великолепни кандидати с граждански профил и безспорен (неполитически) авторитет бяха отхвърлени – Габровски, Герджиков за президент... Те не бяха ли достатъчно равноотдалечени? Затова, ако ГЕРБ е първа сила – Борисов. Ако е ППДБ – Петков или Василев. Ако е „Възраждане“ – Костадинов и т.н. Това е логиката, а не академичните локуми на Денков, на които и той едва ли си вярва. Какво, срам го е от лидерите му? Не ги намира да стават за премиери?
Да поемат това, което им се падне на изборите, пък после ще им сърбаме попарата. Но само така най-сетне някой ще може да понесе истинска политическа отговорност, защото ако се провали като премиер, най-малкото ще престане да бъде и лидер на партията си, а и други неща според спецификата на провала. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
***
Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в БНТ, БНР и „Дарик“ до 1994, а след това се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до днес – предимно в областта на медиите и политическото позициониране.
През последните години поддържа собствени публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „Безобразна поезия“ (пародия); „Додекамерон“ (12 новели), романите „Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск“ и „Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха“; сборниците публицистика „Дзен и изкуството да си обършеш гъза“, „Картаген трябва да бъде разрушен“ и „Тънкият гласец на здравия разум“; систематичното ръководство „Технология и философия на творческото писне“.
Бил е колумнист във вестниците „Пари“ и „Сега“, сп. „Економист“ и сайтовете „Уеб кафе“ и „Топ новини“, а понастоящем – във в. „Труд“ и „Нюз БГ“. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, носител на големите награди на Българската WEB асоциация и Фондация „БГ Сайт”. Член на Обществения съвет на БНТ и на Творческия съвет към Дирекция „Култура” на Столична община.