Слави Трифонов предлага да се изчистят избирателните списъци от т. нар. „мъртви души“. Като се изчистят списъците, избирателната активност щяла да стане „много по-висока и тогава всеки, който си мисли, че може да купува гласове, ще отиде на политическото бунище“.
Според съчинената от ИТН декларация, изчистването на избирателните списъци от „мъртви души“ ще премахне: „купен и корпоративен вот“, „неспазването на изборните правила, на препоръките на ЦИК, неглижирането на видеонаблюдението; надписването, унищожаването и фалшифицирането на протоколи и бюлетини“. Изобщо панацея, отбелязва Иван Бакалов в коментар за E-vestnik.
Дали ще стане така?
Първо, какво представляват „мъртвите души“ в избирателни списъци?
В списъците са всички българи с ЕГН над 18 години, по адресна регистрация. Последно, те са 6,6 млн. – повече от населението в България, барабар с непълнолетните.
Системата ЕСГРАОН, създадена в началото на 70-те години при соца, регистрира в избирателни списъци всеки българин с ЕГН над 18, независимо къде е. Но около 2 млн. от тези българи са емигранти или временно работещи в чужбина.
Някои живеят в чужбина от 10, 20 или 30 години и повече. Собственици са на жилища в България, не са се отписали от българския си адрес. Много от тях не смятат да се връщат, но имат български паспорт, имат ЕГН и неизменно присъстват в избирателни списъци на домашния си адрес в България. Отписани са от тукашните списъци, само ако изрично са се регистрирали по местоживеене в чужбина. Повечето не го правят. Нещо повече – на избори в Щатите, примерно, или другаде, се явяват в изборния ден пред секционната комисия и тя ги вписва срещу лична карта. Трябва само да подпишат декларация, че не са гласували и няма да гласуват другаде. Така присъстват в два списъка, един там, друг на домашния адрес в България.
Така българи, които гласуват например във Великобритания, присъстват и в списъци в България. В началото на 90-те тези, които присъстват в два списъка, ги наричаха „избиратели фантоми“. Сега – „мъртви души“. Има и такива – някои са починали. Живеят от 30 години в чужбина и умират там. До България не достига смъртен акт и не го заличават от списъка. В нашите общини на домашния им адрес се води като избирател, над 18 години. (Бел. авт.- – така например в старата ми махала в София, със съседи установихме, че наш съсед, който живее в Швеция над 30 години, е починал преди няколко години, но излиза вече няколко пъти в избирателните списъци). Има и починали у нас, които по някакви забатачени административни причини не са заличени от списъците.
„Мъртвите души“ са по-малък проблем от „двойно живите“, които присъстват в избирателни списъци и в чужбина, и в България. Добре че от многохилядното българско население в Чикаго, например, гласуват само няколко хиляди. Иначе избирателните списъци ще се увеличат с най-малко 100 хил. души, защото те могат да се впишат в изборния ден да гласуват там, и същевременно присъстват в избирателни списъци в България.
Този въпрос законодателите опитаха да го решат с т. нар. активна регистрация. Въведоха задължително гласуване през 2015 г. Санкцията, ако не гласуваш, беше да отпаднеш от избирателния списък след две последователни негласувания. Конституционния съд видя в това нарушение на конституцията, отнемало се правото на глас. Пак демагогия, защото не се отнема – можеш да отидеш в деня на изборите с лична карта по адресна регистрация и да те впишат в списъка. Възможността да се изчистят списъците веднъж е блокирана от Конституционния съд и няма много варианти това да стане отново. Така задължителното гласуване остана на книга, а избирателните списъци продължават да се пълнят.
Оттогава е и графата „не подкрепям никого“ – за да даде възможност при задължително гласуване избирателят да се отчете, макар че не харесва никоя партия. Само че „не подкрепям никого“ е равно на недействителен глас, не се брои за нищо, освен за избирателна активност.
И така – кое изборно нарушение може да премахне изчистването на списъците от „мъртви души“, както си го представя Слави Трифонов?
– Купуване на гласове, вече омръзнало на хората, без да има решение. Никакво изчистване на избирателни списъци не може да помогне, гласа си продават хора, които не са „мъртви души“. Системата е отработена само с хартиена бюлетина. Затова и Борисов непрекъснато създава недоверие към машинното гласуване – „пипат машините“. И ИТН се включиха в акция срещу машинното гласуване, по тяхно искане го отмениха изцяло на по-предишните избори.
– Превръщане на подадени действителни бюлетини в недействителни – достатъчно е да драснеш още една чавка на редовна бюлетина. Масова практика по секционни избирателни комисии в малки населени места (и не само), където местни се наговарят и си правят комисия от свои хора, а общини и районни комисии пречат на представители на някои партии да ги включат в секционни комисии. Превръщане на действителна бюлетина в недействителна не може да стане с гласуване с машини – няма как да драскаш по разписката от машината.
– Един гласоподавател гласува от името на 10-20, явява се с личните им карти пред комисията от свои хора и тя ги вписва като редовно гласували. Обикновено в ромски махали. Личните карти са предоставени от притежателите срещу заплащане.
– Попълване на празни бюлетини за определена партия и пускането им в урните – прави се след края на изборния ден, при броенето. Откакто има видеонаблюдение се виждат такива случаи на попълване на празни бюлетини и на преференции.
– Вписването на изброени валидни бюлетини за някоя малка партия като гласове за друга партия, в друга графа. Такива случаи има дори в София – млади избиратели гласуват за пръв път, примерно за „Зелените“. После виждат в протокола на секцията, че не е вписан нито един глас за „Зелените“. А например на тези избори десетки гласове за „Величие“ са вписани в съседни графи за други партии.
– Гласуване в България от името на избиратели в чужбина – като в някой квартал, село, се знае кой е в чужбина, в комисията гласуват вместо него и го подписват. Никой не проверява подписи в избирателни списъци.
– Корпоративен вот и под натиск. Местните земеделски и др. общински служби, РЗИ, РИОПС и др. притискат местни магазини, фирми, земеделски производители с по 10-20 работници и др., да осигурят гласове за ГЕРБ, защото от тях зависи издаване на разрешителни, санкции за нарушения и т. н. Така партията държава ГЕРБ, която е назначила навсякъде свои хора, си осигурява гласове на зависими. Същото направи на последните избори и ДПС-Ново начало на Пеевски, където местната власт е в техни ръце.
С изчистването на избирателните списъци от „мъртви души“, както иска Слави Трифонов, може да се ограничи само частично едно от изредените извращения с изборите. Предложението на практика е лъжа и демагогия, която отклонява вниманието от истинските решения.