В голямата игра, наречена футбол, няма място за малките риби. Те не виреят там, излишни са. Парите са кръвоносните съдове на футбола в Европа, а жаждата за още и още се разпространява като тиф. Организмът на външен вид изглежда здрав и лъскав – реклами, спонсори, красиви стадиони – но вътрешността му е проядена от сребролюбие.
Големите клубове обаче не трябва да бъдат винени, че искат да оцелеят в тази агресивна и несигурна среда. Всеки един малък завой може да бъде пагубен. Единствено по-малките клубове трябва да бъдат съжалявани, защото водят неравна битка. В света на парите, в който се превърна Шампионската лига, няма място за отбори като Лудогорец.
Българският шампион направи изключителен пробив през последните години, записвайки престижни победи на европейската сцена и превръщайки се в първия български тим с победа в груповата фаза на Шампионската лига.
Лудогорец се докосна до бляскавия свят на „лигата на богатите”, но всичко приключва дотук – реалността е тежка. Разликата между топ отборите на Стария континент и тези след тях става все по-голяма, а бездната – все по-дълбока.
През този сезон за фазата на директните елиминации се класираха тимове от шест държави. На пръв поглед суха статистика, но в действителност числото 6 отразява суровата действителност на големия футбол и милиардите в него. Тимове от Испания, Италия, Португалия, Германия, Франция и Англия ще мерят сили в преки сблъсъци помежду си. За справка, през сезон 1999/2000 десет страни са били представени на осминафиналите в турнира. Шест е рекордно нисък брой, а изгледите не са светли за футболните страни „от периферията”.
УЕФА официално каза приятна вечер на тимове като Лудогорец, след като наложи промени, които ще влязат в сила след две години. Първите четири държави в ранглистата вкарват по четири отбора в групите. В тази фаза директно ще влизат 26 тима, а в момента те са 22. Простата аритметика показва, че шансовете на по-малките да намерят място в обетованата земя намаляват. Финансово също се очертава неравна битка между богопомазаните и обикновените.
Поредицата от събития в тази посока обаче е с дълга предистория. Наближава пикът на неравната битка, но „корените на злото” (за по-бедните клубове) датират от далечната 1986 година. Един мач променя всичко. Жребият за осминафиналите на КЕШ противопоставя един срещу друг Ювентус и Реал (Мадрид). Клубът от Торино доминира в Европа и иска да надгради успехите си в КНК (1984 год.) и КЕШ (1985 год.) с още един трофей от надпреварата. Испанците, от своя страна, искат първа купа в турнира от близо 20 години насам. Те са водени от холандския треньор Лео Бенхакер.
Предишният сезон е бил необичаен и тимове от Румъния, Швеция и Белгия достигат до финалните етапи на надпреварата. Английските отбори все още са със забрана да играят на европейската сцена. Юве и Реал са повече от звездни - Мишел Платини и Михаел Лаудруп ритат за торинци, а фланелката на мадридчани носят Уго Санчес и Хорхе Валдано. По това време в турнира няма групова фаза. Един жребий обаче променя всичко и светва лампичката на богатите, че нещо не е наред. Реакцията на Юве и Реал след изтеглянето им един срещу друг още на осминафиналите е мигновена.
„Жалко е, че някой от тези два отбора няма да достигне четвъртфиналите. Трябва да променят начина, по който се организира КЕШ”, заявява президентът на Ювентус Джампиеро Бониперти. Междувременно Хорхе Валдано споделя, че този мач е трябвало да бъде финал. „Ужасно е за нас и Ювентус да се срещнем толкова рано в състезанието”, казва аржентинецът. В крайна сметка Реал побеждава на дузпи, но е отстранен от Байерн (Мюнхен) на полуфиналите и не печели титлата.
Злощастният жребий е началото на серия от събития, които водят до създаването на Шампионската лига, груповата й фаза и в крайна сметка фаворизирането на най-добрите първенства и отбори. Тимове като Ювентус и Реал (Мадрид) не могат да отпаднат рано-рано в надпреварата – това не трябва да се случва! За съжаление най-ощетени са именно отбори като Лудогорец, който се превърна в глътка свеж въздух в омърсения смог на българския футбол.
Парите от реклама и телевизионни права достигат космически размери. За УЕФА е много по-добре в групите на ШЛ да влезе Милан, вместо Лудогорец. Ливърпул, вместо Стяуа (Букурещ). Безвъзвратно загубени са времената, когато тимове като Стяуа и Цървена звезда печелеха най-престижния и бляскав клубен турнир в Европа.
Светът на големия футбол става все по-недостъпен за тимовете от Балканите и другите страни в периферията на богатите. Реалността е такава – място за вас няма!