Футболната среща между Кристъл Палас и Лийдс Юнайтед на 9 октомври тази година постави рекорд за сезона по най-малко игрово време от редовните 90 минути. Статистиката показва, че топката е била в игра само 44 минути и 2 секунди. Това повдига отново темата с пилеенето на времето и нуждата от някаква промяна, за да може мачовете да оправдават времето, за което зрителите си плащат.
Изпълнителният директор на Лийдс - Ангъс Киниър, повдигна сериозно темата, макар да призна, че осъзнава защо играчите на Палас са се възползвали от правото си да пилеят секундите на часовника при всяка удобна възможност.
„Не се оплакваме от целта на Кристъл Палас, да спечели срещата, но топката бе в игра само 43% от определеното за игра време, докато в един друг мач процентът бе 72. Това е неприемливо, както за играчите, така и за зрителите, тъй че смятаме да представим този пример пред PGMOL (Асоциацията на професионалните футболни срещи)“, каза Киниър след въпросния двубой, цитиран от The Athletic.
Въпросният мач, който той визира със 72% игрово време, е победата с 4:0 на Манчестър Сити над Саутхамптън, където „гражданите“ натрупаха ранна преднина от три гола и след това наложиха контрол върху мача с типичното си дълго разиграване на топката. И все пак разликата в минути между двата мача е цели 24, което означава, че зрителите на „Етихат Стейдиъм“ са гледали с 24 минути повече футбол от тези на „Селхърст Парк“.
Проблемът отдавна е обект на дискусии, макар все още мнозинството от футболните хора по света да настоява традицията от 90-минутни срещи да се спазва. Статистиката обаче не е подвластна на сантименти и истината е много лесно разобличима.
Оказва се, че през този сезон във Висшата лига средното време за игра е 55:45 минути, по данни на Opta. За сравнение през сезон 2013/14 този показател е бил 56:43 минути, което подсказва за тенденция към свиване на реалното игрово време в едно от сочените за най-атрактивните първенства в света.
Първа Бундеслига в момента предлага по 54:31 минути футбол, в Серия А време е 54:30 минути, а в Примера Дивизион се играе по 54:28 минути. На най-много футбол сред водещите първенства се радват в Лига 1, където се играе по 56:19 минути.
„Една от темите в момента е дали си струва всички мачове да се провеждат еднакво дълго“, споделя пред Calciatori Brutti шефът на съдиите във ФИФА - Пиерлуиджи Колина.
Той изтъква още, че едни клубове играят по 43 минути, а други по 58, позовавайки се отново на официалните статистики. Това е огромна разлика, която сумарно в рамките на 38 кръга означава, че някои отбори ще са изиграли 6 мача повече или по-малко от други, в зависимост от гледната точка.
Видео-асистент реферите (ВАР) не помагат особено в подобряването на тези статистики. Намесите на технологията зачестяват в последно време, а в страни като България времето за вземане на решение след повторенията често отнема по няколко минути, които са трудни за компенсиране от главните съдии при налагането на добавено време. По този повод Колина казва, че съвсем скоро ще трябва да свикнем с това да виждаме продължения от по 9 минути и то само за да се покрие загубеното време около празненствата за попаденията и извършените смени.
В момента регулаторните органи прилагат някои дребни корекции, с които да се динамизира играта.
Една от тях е въвеждането на системата за множество топки. В Англия вече е ограничена ролята на децата, които подават топките извън игрището. Те вече са задължени да ги поставят върху конуси зад вратите и край тъч линиите. Дори четвъртият съдия държи при себе си резервна топка, ако забележи опит за манипулация.
Обмисля се въвеждането на фиксирано време за изпълнение на аут от страна на вратарите. Обсъжда се налагането на 6-секундно правило, но все още не е ясно от кой момент ще започне броенето, защото често това не е достатъчно, за да се изнесат противниковите играчи от наказателното поле.
Предвижда се премахването на хвърлянията на тъчове с ръце, като вместо това ще има изпълнения с крак, но отново с множество неясни условия за целта.
Най-радикалното решение е и това, за което ние държим и то от доста време насам - въвеждането на старт-стоп часовник с 60 минути. Това дори се счита за „ядреното оръжие“ в борбата с пилеенето на време. Но дори да е така, философията на футбола вече е претърпяла толкова много метаморфози, че всичко, което ни лишава от възможността да наблюдаваме как най-добрите атлети в света мерят сили, трябва да подлежи на радикални промени.
Позволете ни да допуснем, че не обичате рекламните паузи по телевизията, докато гледате любимия си филм, сериал или предаване. Представете си сега, че същите тези реклами оказват влияние върху сюжета. Ако във вас напира гняв само при тази мисъл, тогава разбирате защо футболът пада жертва на собствените си остарели правила.
Най-вероятно сме много далеч от момента, в който „ядреното оръжие“ срещу пилеенето на времето ще бъде въведено в експлоатация. Но изглежда неизбежно това да се случи в обозримото бъдеще. Времето на зрителите ще става все по-ценно с годините и рано или късно промяната ще настъпи, защото е „неизбежна“, ако ни позволите цитата от Агент Смит в „Матрицата“.