В Германия развитието на вятърната енергия постепенно се е превърнало в част от нормалната енергийна и икономическа среда. Вятърните турбини са разположени в различни региони на страната, а за редица общини те вече са не само част от енергийния преход, но и фактор за местното икономическо развитие.
Германия е сред водещите европейски държави по инсталирани вятърни мощности. В края на 2025 г. според Bundesnetzagentur страната разполага с около 68,1 GW вятърна мощност на сушата и още 9,5 GW офшорни мощности. През същата година вятърната енергия е най-големият отделен източник в реализираното производство на електроенергия: 106,5 TWh от вятърни централи на сушата и 26,1 TWh от офшорни паркове. Възобновяемите източници общо формират 58,8% от реализираното производство на електроенергия в Германия през 2025 г.
Информираността ли е един от ключовите фактори за приемането?
Какво стои зад по-широкото приемане на вятърната енергия в Германия?
Дали една от причините е по-високата информираност за ползите, за начина, по който се реализират проектите, и за ролята на местните общности?
Пример за това може да бъде община Вустерхаузен (Доссе), където вятърната енергия вече е част от местната икономика и от ежедневната среда.
Вятърната енергия като икономически фактор
Кметът на общината Филип Щулц говори открито за значението на вятърната енергия за региона и за икономическите ползи от нея.
„Зелената енергия е важна за нашата община. За нас тя е значим икономически фактор. Ние, като община, бихме искали да подкрепим енергийния преход, защото в дългосрочен план трябва да се откажем от изкопаемите горива.“
По думите му на територията на общината има около 50 вятърни турбини, като броят им се променя с времето.
Причината е, че част от съоръженията са по-стари и постепенно се заменят с по-нови и по-мощни турбини.
Така при някои вятърни паркове броят на отделните съоръжения може дори да намалее, докато общата инсталирана мощност се увеличава.
Този процес е известен като repowering.
Repowering – по-малко турбини, повече мощност
Repowering вече е важна част от развитието на вятърната енергия в Германия.
През 2025 г. Bundesnetzagentur регистрира близо 0,6 GW трайно изведена от експлоатация вятърна мощност на сушата. По данни на агенцията тези площадки обикновено се използват за repowering с по-мощни съвременни инсталации. Така на едно и също място може да има по-малко турбини, но по-голяма обща мощност.
Това показва как технологичното развитие постепенно променя самия облик на вятърните паркове.
Конкретният пример от Вустерхаузен
Добър пример за икономическото значение на вятърната енергия е Windpark Kantow в района на Вустерхаузен/Доссе.
Паркът започва да подава електроенергия към мрежата през ноември 2024 г. и включва седем турбини Nordex N149 с обща мощност над 30 MW. Според информация на общината проектът може да осигурява електроенергия за до 35 000 средностатистически домакинства годишно.
Още по-важен за местната икономика е финансовият ефект.
По данни на община Вустерхаузен/Доссе, благодарение на плащания по § 6 от германския Закон за възобновяемата енергия и по Бранденбургския закон за вятърните инсталации в общинския бюджет могат да постъпват до 260 000 евро допълнително годишно.
Общината посочва и друг пряк икономически ефект: при изграждането на седемте турбини са възложени дейности за над 5,5 милиона евро на регионални компании, а 90% от приходите от местния данък върху търговската дейност на проектното дружество остават в общината.
Така става ясно, че за една община вятърният парк може да бъде не само енергиен, но и пряк икономически фактор.
Дългосрочният ангажимент на инвеститорите
Развитието на един вятърен парк не приключва с изграждането на турбините.
Подобни инвестиции са свързани с дългосрочно присъствие в региона и с отношения между инвеститорите, местната власт и хората, които живеят там.
Според Андреас Шоле, специалист от водеща международна компания в областта на вятърната енергия, именно този дългосрочен подход е важна част от развитието на проектите.
„Това означава, че още в самото начало се стремим сериозно да приемаме тревогите на местните жители и да намираме отговори на техните въпроси.“
Този подход поставя акцент не само върху техническата реализация, но и върху комуникацията, доверието и отношенията с местната общност.
От енергийна инфраструктура към местна икономика
Германският пример показва, че развитието на вятърната енергия може да бъде разглеждано не само като въпрос на производство на електроенергия.
За някои общини тя се превръща в част от по-широката икономическа структура на региона.
Инвестициите, модернизацията на съществуващи мощности, плащанията към общините, участието на местни фирми и дългосрочното присъствие на инвеститорите създават модел, при който енергетиката и местното икономическо развитие все повече се преплитат.
Именно затова въпросът за приемането на вятърната енергия не е само технологичен.
Той е свързан и с това доколко хората разбират проектите, каква информация получават, как се комуникират ползите и каква роля имат местните общности в процеса.
Германия показва един практически пример за това как вятърната енергия може постепенно да се превърне от отделен енергиен проект в част от нормалната икономическа среда на един регион.
Документалният филм „ВЯТЪР – ПОВЕЧЕ ОТ ЕНЕРГИЯ“ разглежда именно тези връзки между енергия, икономика, местни общности и бъдещото развитие на регионите.
Режисьор: Nedy John Cross