Къде точно са сбъркали автопроизводителите при картелните си договорки?
Както стана ясно от доклада на информационното издание „Шпигел“, германските автоконцерни са съгласували помежду си всички възможни аспекти на производството – включително и размера на Adblue-резервоарите, които трябва да са вградени в дизеловите им превозни средства. По този начин обаче те са се забили в техническа задънена улица, което впоследствие е довело до сериозни проблеми, коментира седмичното списание.
Какво точно представлява Adblue-резервоарът?
AdBlue е 32.5% нетоксичен и незапалим уреен разтвор. Разработен е специално за дизелови двигатели, чиято изпускателна тръба е снабдена със селективна каталитична редукция (система SCR). Впръсква се в отработените газове в каталитичния конвертор на дизеловия двигател за намаляване на вредните емисии на азотни оксиди. С помощта на получения от впръскването амоняк, който реагира с азотните оксиди, от ауспуха излизат безвреден азот и водна пара. Понеже урея (карбамид) не е особено атрактивно име, е въведен терминът Adblue, с който се пълни така нареченият Adblue-резервоар.
Защо малките Adblue-резервоари са проблем?
В какъв размер ще бъдат редуцирани азотните оксиди зависи директно от количеството впръскан Adblue (воден разтвор на карбамида). Респективно от големината на Adblue-резервоара се определя и разстоянието, което превозното средство може да измине с намалени вредни емисии: При реален разход от 7 литра/100 км един 8-литров Adblue-резервоар би бил празен след 2 300 километра.
Това означава, че при всяко четвърто зареждане на гориво трябва да се зарежда и Adblue-резервоарът. Това е един неприятен процес, защото отнема повече време и изисква по-дълъг престой на бензиностанцията особено при товарните автомобили.
Избора на автопроизводителите: Повече вредни емисии, по-малко дискомфорт за клиентите им?
За да намалят разхода на уреен разтвор и нуждата от зареждането му, германските автоконцерни са решили да намалят и отстраняването на азотните оксиди. При първоначалните тестове автомобилите отговарят на всички критерии, но при движението им в реални условия надхвърлят до десет пъти граничните стойности за вредни емисии. Някои автопроизводители се оправдават с твърдението, че с цел предпазване на двигателя, системите им за отстраняване на вредни емисии работят само в така наречения „термопрозорец“ - температурния диапазон, в който азотните оксиди се филтрират най-ефикасно. В резултат на това „улесняване“ на собствениците на дизелови превозни средства градовете са в пъти по замърсени от позволеното и се обмислят радикални мерки като забрана за движението автомобилите им.
Защо автопроизводителите не са вградили по-големи Adblue-резервоари?
В случай, че някой автопроизводител вгради по-голям Adblue-резервоар, ще събуди много съмнения при контролните органи за отделянето на вредни емисии. В крайна сметка, според обвинението на информационното издание „Шпигел“, тази тема е била съгласувана между германските автоконцерни, които са решили, че спестеното място от по-голям резервоар може да се използва например за инсталиране на по-скъпа аудио уредба. С оглед на последните събития тази „грешка“ ще излезе скъпо на автопроизводителите.