Историята на унгарския производител на автобуси Ikarus помни доста интересни разработки, но малко от тях могат да се мерят с модела 293. С дължина 22.7 метра и вместимост 229 пътници този исполин надхвърля всичко, създавано някога от будапещенската компания.
Дълги години единственият произведен Ikarus-293.K1 се смята за безвъзвратно изгубен. Двусъчлененият трисекционен автобус е създаден по поръчка от Иран за обслужване на високоскоростна линия в столицата Техеран, където след години в неизвестност е открит наскоро.
Тестовете на свръхдългия рейс започват през 1988 г. в Будапеща. Тогава машината се задвижва от дизел Raba D2156 като огромна част от останалата продукция на Ikarus, но форсиран до 250 к.с., а скоростната кутия е автоматик от германския производител Voith.
Твърде скоро обаче става ясно, че мощността не достига, а възникват проблеми и с прегряването. През 1991 г. е монтиран нов шестцилиндров двигател MAN D2866 TUH01 с 280 коня.
Единствената задвижваща ос на цялата композиция е задният мост на първата секция. Тя е напълно аналогична с основния модул на добре познатия Ikarus-280, но заради двигателя втората му врата е изместена напред.
Двете задни секции не са свързани по никакъв начин с механиката на "влекача". Съчленяващите възли обаче са подсилени, а колелата на най-задния сегмент завиват пасивно, благодарение на което радиусът на завой е едва 24 метра срещу 22.5 за модела 280.
Преди доставката в Иран е преразгледана компоновката на салона. Седалките са разместени в съответствие с нуждите на клиента. Последният щрих в индивидуализацията на автобуса е пребоядисването на каросерията в ярки жълто-розови цветове.
Тъй като свръхдългият рейс не може да бъде превозен с камион или влак, Ikarus-293.K1 поема към Иран на собствен ход през Югославия, България и Турция. След половин година за изпитания по техеранските улици, унгарският гигант започва да обслужва 7-километрова линия, превозвайки по около 3 000 пътници за седемчасова смяна.
Иранците остават доволни от автобуса и проявяват желание да купят още няколко, но сделката така и не се осъществява. Единственият Ikarus-293.K1 се труди усърдно от 1992 до 2009 г., след което изчезва.
От този период извън пределите на Иран е известна само една снимка от 2005 г. Съдбата на автобуса остава неизвестна заради затвореността на държавата и езиковата бариера, но според слуховете уникатът просто е бракуван.
Неотдавна обаче се оказва, че Tehran Bus Company е съхранила автобуса, за да го изложи в бъдещия си музей. Той дори изглежда реставриран в сравнение със състоянието му на снимката от 2005-а.