“Чисто формално и счетоводно посоката на газовите потоци може да се обърне. Простата логика обаче предполага, че газ тече оттам, откъдето има и в посока там, където го няма и където е необходим”.
Това каза доц. Георги Чанков, преподавател по международни отношения в УНСС, пред Лили Маринкова в студиото на ФАКТИ.
“Ясно е къде са запасите от газ, ясно е и къде е потреблението. Всички варианти да се търсят нови източници ще бъдат успешни, като трябва да се постави въпросът откъде ще дойдат новите количества и на каква цена. В дадения случай Европейският съюз е в правото си да търси варианти за алтернативни енергийни доставки”, посочи той.
“Западна Европа е владяла света в продължение на 500 години, в това число благодарение на собствените си ресурси, които вече са изчерпани. Западна Европа оттук нататък зависи от външни доставки. Европейският съюз може да разчита на традиционните си доставчици - от Норвегия, откъдето доставките са ограничени; от Северна Африка, където също има таван на възможностите, като доставките стават все по-трудни, включително по политически съображения. Остават доставчиците от Изток. Като изключим лошата Русия, остава Каспийският регион, с който Европейският съюз упорито отказва да води що-годе приемлива, прагматична политика; остават спорни находища в Източното Средиземноморие, за които може да се води пълноценна война, която ще надхвърли мащабите и на сегашната. Остава възможност за едни хитри посредници да маскират авторитарния руски газ като либерално-демократичен или с някаква друга табелка”, коментира доцентът.
Той посочи възможен сценарий, като обясни, че е трудно да се прецени колко е вероятен: “В момента мъдра политика води Турция. От доста години насам - още преди проваления “Южен поток”, Турция предлага на Русия сделка, в която Турция купува количества от Русия, но не само от там. Турците години наред опитваха да убедят руснаците да им продават газта и след това тя да бъде продавана в Западна Европа като турска. В сегашните условия нищо не пречи турците отново да предложат този вариант и той да бъде приет”.
“Колективното договаряне само по себе си не е лошо. То е противопоставяне на монопола на купувача срещу монопола на продавача, при което се постига някакво равновесие. Европейската комисия от доста години насам налага политиката си газът да се търгува не на основата на договаряне, при това - средносрочно, с твърди цени, а идеята газът да се търгува като борсова цена, при всички колебания, което кани спекулантите на богат пир”, каза още той.
“Европейският съюз е основният губещ от това, което става в момента”, обобщи доц. Чанков.
“В момента виждаме рухването на досегашния световен ред, който има недостатъка, че ако след 1990 година е сериозно променен, той не е кодифициран. Не е подписан мирен договор след края на Студената война, който да предпише права и задължения. И то такъв мирен договор, който дори и победените да спазват, тъй като виждат, че някак си техните интереси са защитени. Ние все още живеем в световен ред, изграден след 1945 година, силно изменен след 1990, обаче това никъде не е записано”, каза експертът в областта на международните отношения.
”В момента светът се пренарежда. Пренареждането, написването на новия световен ред, никога не е ставало без световна война, която да довърши стария и да положи основите на новия”, каза още доцентът.
“Това е световна война. Тя може да не бъде толкова мащабна като Втората световна война, тя може да е серия от сблъсъци и ние вече виждаме това - това е единият от сблъсъците, а няколко вече минаха”, смята той.
“При всички случаи най-накрая ще имаме договаряне на нов световен ред. Ще има записани споразумения, които ще се изпълняват”, добави още доц. Георги Чанков.
Във финала на разговора той предположи, че след глобализацията вероятно ни чака “някакъв обновен регионализъм”.
Целия разговор можете да гледате във видеото: