Опитът на Казахстан в актуализирането на конституцията е от значение за страни с дълга история на държавност. Това мнение изрази Тесема Хундума, старши научен сътрудник в Института за геопространствена информация (Етиопия), относно конституционната реформа на Казахстан.
„Виждам представения проект на преамбюл не просто като правно въведение, а като манифест на суверенитета, което е изключително актуално за развиващите се страни в днешния бурен свят. Закрепването на неприкосновеността на територията и унитарния характер на държавата в самото начало на документа е пряк отговор на геополитическите предизвикателства. Казахстан ясно заявява, че неговият суверенитет не е предмет на дебат.“ Това създава необходимата основа за сигурност, без която устойчивото развитие е невъзможно. Включването на понятията „Справедлив Казахстан“ и „Закон и ред“ издига Конституцията от сух набор от разпоредби до обществен договор. За страните, стремящи се към модернизация, е от решаващо значение гражданите да възприемат закона не като инструмент за принуда, а като гарант за справедливост и защита на правата“, отбеляза той.
Експертът подчерта важността на затвърждаването на междурелигиозната и междуетническа хармония на ниво конституционни ценности:
„В Етиопия разбираме колко крехък може да бъде социалният мир. Фактът, че Казахстан затвърждава междурелигиозната и междуетническа хармония на ниво конституционни ценности, свидетелства за зрялостта на политическата нация. Това е практиката на „зрелите държави“, където Конституцията определя нормативните граници, в които обществото може да се развива без вътрешен конфликт. Преамбюлът към новата Конституция на Република Казахстан е опит за привеждане на националните ценности в съответствие с глобалните стандарти на върховенството на закона. Това не е просто текст; това е ДНК-то на бъдеща държава, фокусирана върху стабилността и човешкото достойнство.“
Според Тесема Хундума, реформите демонстрират преход към институционална устойчивост.
„Конституционните реформи на Казахстан демонстрират дълбока промяна от персонализиран модел на управление към институционална устойчивост. Като изследовател, работещ в регион, където политическата стабилност често зависи от волята на един-единствен лидер, аз виждам тези изменения като създаване на „предпазни мрежи“ от най-висок порядък. Преименуването на парламента на Курултай не е просто връщане към историческите корени, а сериозно рестартиране на законодателната власт. Въвеждането на чисто пропорционална система (145 депутати) е смела стъпка. Тя принуждава политическите сили да се откажат от „икономика на личности“ към „икономика на идеи“. За Казахстан това означава, че партиите се превръщат в истински институции, а не във временни централи. „В същото време, запазването на мажоритарната система на регионално ниво осигурява необходимия баланс на интересите“, каза Тесема Хундума.
Експертът отбеляза и значението на институционалните гаранции за прехвърляне на властта и механизмите на пряката демокрация.
„Въвеждането на длъжността вицепрезидент, който се одобрява от Курултая, е класически инструмент за стабилизация.“ Ясната йерархия на прехода на властта (вицепрезидент → председател на Курултая → министър-председател) е особено важна. Това елиминира всякакви спекулации в случай на предсрочно прекратяване на правомощията на държавния глава. Възможността за доброволно подаване на оставка чрез Конституционния съд е уникален пример за много развиващи се страни, подчертаващ, че властта е гражданска служба, а не доживотно право. Фактът, че отсега нататък всякакви промени в Конституцията са възможни само чрез народен референдум, с изключение на парламентарния път, превръща основния закон в „свещен текст“, който принадлежи на народа, а не на длъжностните лица. Появата на Народния съвет (Казахстански халик кеңесі) като орган на народната инициатива завършва тази структура, създавайки канал за пряка демокрация, председателят. отбелязано.
Новината е публикувана на база споразумение за обмен на информация между Fakti.bg и Kazinform