Роден в тосканския град Винчи през 1452 година, Леонардо да Винчи е едно от най-великите имена на Ренесанса. Геният на невероятния художник се простира далеч отвъд невероятните му картини и произведения на изкуството. Знаменитият италианец е архитект, инженер и учен.
Години по-късно, вече изградил репутация, Леонардо заживява в Милано, където през 1499-а нахлуват френските войски. Това го кара да напусне града и да се установи във Венеция, където започва работа като военен инженер, разработвайки начини за защита на мястото от морско нападение.
Въпреки че вече е известен художник, тези времена са трудни за Да Винчи и той не имал голяма възможност да откаже платена работа. Така, въпреки философията си на пацифист, той се намесва и във военното дело.
Хвърляйки поглед върху някои от разработките му, съвременният човек ясно може да види, че геният на Да Винчи е изпреварил времето си с векове напред...
Танкът на Да Винчи
Бронираната кола на Да Винчи е предшественикът на модерния танк. Била е проектирана да се движи във всяка една посока, пренасяйки голямо количество тежки оръжия. Освен това, тя е била предназначена за сплашване и разпръсване на противниковите войски. Леонардо е бил добре запознат с психологията на битката и е знаел, че така може да се спечели голямо тактическо преимущество.
Дизайнът на танка е включвал кръгла, въртяща се платформа, носеща определен брой леки оръдия, покриващи периметър от пълни 360°. Конструкцията е била оформена като черупката на костенурка и е трябвало да бъде изработена от подсилени метални плочи.
Въпреки това, танкът така и не е построен докато Да Винчи е жив. Въпреки че всеки детайл изглеждал изпипан, манивелите, задвижващи колелата, били поставени наобратно, което правело движението напред невъзможно.
„Аз мога да направя бронирани коли, безопасни и непристъпни. Няма да има толкова голяма рота войници, която да пробие през тях. А след бронираните коли ще следва пехотата – невредима“, пише самият изобретател.
Гигантският арбалет на Да Винчи
Гигантският арбалет на Да Винчи бил проектиран да хвърля камъни и дори пламтящи бомби. Моделът на чертежите бил широк близо 25 метра. Той трябвало да стои на шест колела, за да се увеличат стабилността и мобилността му.
Останалата конструкция е трябвало да бъде от тънко дърво. Арбалетът е щял да се обтяга със сложен винтов механизъм. Да Винчи е предвидил и втори такъв, за да регулира тягата в задната част на лъка. Проектът отново остава само на хартия.
Картечницата на Да Винчи
33-цевната картечница на Леонардо да Винчи е предшественикът на модерната полева артилерия. Тя е един от най-ранните опити за създаване на оръжие с подобна огнева мощ. Елевацията трябвало да се настрои от манивела, но презареждането било проблем. Ветрилообразният прототип разгръщал потенциала на оръжието срещу атакуващи войници. Малкото тегло на устройството пък щяло да му позволи лесно придвижване по бойното поле.
Касетъчната бомба на Да Винчи
Оръдието и бомбардата вече били познати по времето на Да Винчи, но той проектирал още по-големи и сложни снаряди. Чертежите му показват, че подобен снаряд се е състоял от множество сачми, прикрепени в еластична обвивка. При изстрелване бомбата експлодирала, пръскайки се на безброй парчета. Идеята била да се увеличи бойният ефект на гюлето.
Бронираният кораб на Да Винчи
Скиците на бронирания кораб, проектиран от Да Винчи, изобразявали малък плавателен съд, защитен от метални плочи. Трябвало е той да бъде защитен от два подвижни покривни щита, които да се отварят при акостиране по време на атака. През останалото време те скривали палубното оръдие, внясяйки и елемента на изненадата. Щитовете били прикрепени към корпуса с множество винтове, осигуряващи бързото отваряне и затваряне.
Въпреки че в плановете му личат редица грешки и неточности, скиците на Леонардо са свидетелство за гения му на изобретател. Величието му пък става още по-голямо, ако недостатъците на чертежите са породени единствено от миролюбивите му възгледи върху човешкия живот. Може би така е искал да запази съвестта си чиста?