Една от тайните за победата на съюзническите сили – и в частност американците – във Втората световна война е количеството и качеството на оръжията. В годините на най-кървавия конфликт в човешката история съюзниците произвеждат огромни количества оръжия и арсенал, което помага да бъдат съкрушени силите на Оста.
Не всяко оръжие, произведено от американците обаче, е успешно. Някои дори са пълен провал и не допринасят за засилване военната мощ на въоръжените сили. Танкът М4 „Шърман“ е посредствен, а изтребителите П-40 и П-39 не са нещо, с което да се гордеят военновъздушните сили. Торпедата на подводниците пък имат навика да не се взривяват.
Въпреки това има пет ключови фактора във военно отношение, които помагат на американците. В крайна сметка съюзниците печелят войната, в която милиони са убити и ранени.
Безконтактните взриватели
Във Втората световна война японските военновъздушни сили предприемат тактика, неизползвана до този момент в сражения – камикадзета. Японски пилоти се врязват със своите изтребители в американските кораби, нанасяйки големи щети. Проблемът става сериозен и американците се нуждаят от оръдия, които бързо да свалят самолетите – преди да е твърде късно и корабите да се отправят към морското дъно. Така се заражда идеята да бъде поставен малък радар на върха на противовъздушните снаряди. Не е нужно снарядът да удари самолета, за да се взриви. Когато радарът засече обекта от близко разстояние, ефектът вече е постигнат. Радиовзривателите помагат на US силите да се справят с врага. Тяхната работа се основава върху доплеровия ефект – промяната на честотата и амплитудата на отразените радиовълни.
Винтовка М1
През Втората световна война американската пехота е слабо въоръжена. Германците и руснаците имат далеч повече опит в наземните битки и разработват подходящите пушки, пише The National Interest. Междувременно американските военнослужещи използват бойни оръжия, някои от които датират от XIX век. Типичен пример е винтовката М1. Полуавтоматичната пушка обаче се оказва истинско злато в ръцете на войниците. Тя е солидно и надеждно оръжие, което помага на американците срещу съюзническите сили. М1 „Гарант“ е и истински гарант по отношение на точността.
Самолетоносачи тип „Есекс“
Тихоокеанската война в крайна сметка е война на самолетоносачи. Гръбнакът на американския флот по време на Втората световна война са авионосците от клас „Есекс“. С близо стотина изтребителя и бомбардировачи, самолетоносачите дават важно предимство на американците в редица битки. Много конвои на силите на Оста са атакувани благодарение на тях, а редица сражения – като тези в залива Лейте и Филипинско море, са спечелени. Битката в залива Лейте е най-голямата морска битка във войната. Японският флот в крайна сметка е съкрушен от американците. US самолетоносачи от този тип продължават да са на въоръжение и след войната.
Подводници от клас „Гато“
Подводници от клас „Гато“ са използвани от американците по време на ВСВ. Интересно е, че 55% от японските военноморски машини са потопени именно от тези подводници. Подводните плавателни съдове от този тип са сред най-смъртоносните и ефективни в историята. Дизеловите двигатели са модифицирани, за да удължат продължителността на бойните воаяжи. USS Flasher е подводницата в американския флот с най-много потопени кораби по време на войната.
Атомните бомби
В човешката история само веднъж е използвана атомна бомба във военен конфликт – това става именно по време на Втората световна война. Атомната бомбардировка над Хирошима и Нагасаки е военна операция на САЩ, проведена срещу Япония през месец август 1945 година. Все още има спорове дали бомбардировките водят до капитулацията на японските сили. Броят на жертвите обаче е огромен. Изчислението с точно е трудно поради няколко фактора, но се смята, че в Хирошима загиват между 90 000 и 140 000 души, а в Нагасаки – до 80 000. По-голямата част от загиналите са цивилни.