Швейцарски учени от университета в Женева установиха ползата от нощните кошмари - те тренират нервната система и я подготвят за стресови ситуации, съобщава сп. "Хюмън брейн мапинг"
В експеримента, проведен от екипа на Виржини Серпенич, взели участие 18 души. С помощта на енцефалограф специалистите измерили активността на различните участъци на мозъка. На главата на всеки доброволец били фиксирани 256 сензора. С тяхна помощ учените успели да проследят какви зони на мозъка са били задействани, когато се сънуват кошмари.
Всички участници били събуждани по няколко пъти през нощта и били питани дали са имали лоши сънища. Специалистите установили два участъка, отговарящи за чувството за страх по време на сън - това са централният участък и предната поясна кора.
Централната част участва при оценката на емоциите при събуждането ни и системно се активизира тогава, когато чувстваме страх в реалния живот. На свой ред предната поясна кора се задейства в онези моменти, при които човек реагира на заплаха. По този начин специалистите за пръв път успяха да докажат, че насън или в реални живот при страх се задействат едни и същи участъци на мозъка.
Учените провели и второ изследване с 89 участници. Те трябвало в продължение на седмица да записват своите сънища и преживените емоции. След това експертите с помощта на магнитно-резонансна томография проверили как тестваните реагирали на сцени на насилие и бедствия.
Станало видно, че колкото по-силен е бил преживеният страх по време на нощен кошмар, толкова по-малко се е активирала централната част и предната поясна кора на мозъка. Съответно човекът в такива случаи е бил по-устойчив на стрес.