Русия отрови Беларус чрез вливане на заеми от 1,5 милиарда долара след размириците заради президентските избори, които бяха спечелени от Александър Лукашенко след изборни измами и редица нарушения на вота.
Въпреки публичната критика на Русия срещу насилието на Лукашенко срещу протестиращите (както заяви говорителят на руския президент Дмитрий Песков), Русия не направи нищо за потушаване на насилието и дори изрази готовност да изпрати войски, ако Лукашенко поиска помощ. Русия издаде и заповеди за арест на опозиционери. Опозицията, ЕС и САЩ отхвърлиха резултатите и осъдиха използването на насилие срещу мирно протестиращи граждани.
Когато натискът е прекален голям, историята показва, че Русия подкрепя беларуските служби за сигурност, включително тяхната сурова и насилствена тактика. Трябва да се запитаме защо Русия няма да настоява по-активно Лукашенко да прекрати насилието срещу протестиращи? Кремъл, за разлика от западните страни, побърза да поздрави Лукашенко и посочи, че разглежда страната като близък съюзник. Русия разглежда Беларус като бариера между нея и НАТО, въпреки че няма пряка военна заплаха за руската сигурност, каквато теза изповядват в Русия.
През последните десетилетия Русия показа, че е щастлива да помогне за упадъка на Беларус и да даде приоритетна помощ, която финансово облагодетелства руските образувания и задълбочава дълга и зависимостта на Беларус от Русия. Последната помощ на Москва отиде за изплащане на беларуските дългове към „Газпром”. Русия има свои собствени остри икономически проблеми у дома. В същото време Кремъл изпитва страх, гледайки какво се случва в Беларус, защото се опасява, че това може да се случи и на президента Владимир Путин.
Русия отрови Беларус чрез вливане на заеми от 1,5 милиарда долара след размириците на президентските избори. Това злонамерено финансиране укрепи режима на Лукашенко и се опитва да изпрати държавата Беларус в лапите на Москва. Подобно на оспорваните избори в Молдова, дейностите на Русия в Беларус показват пренебрежението на Кремъл към суверенитета на независимите нации и пренебрежение към волята и гласа на неговия народ. Европа и САЩ знаят това и е нужно да предприемат още по-строги мерки срещу ограничаване на зловредното влияние на Москва и подкрепата към „последния диктатор на Европа”, както е наричан Лукашенко.