След като не успя да промени църквата, Бенедикт ХVІ стигна до горчиво заключение: да се отдръпне и той да бъде този, който да се промени. Това е върховна и болезнена саможертва на папата интелектуалец, победен от един апарат, прекалено преял с власт и прекалено самодостатъчен, за да бъде реформиран, коментира оставката му журналистът Масимо Франко в „Кориере дела сера“. Той сякаш искаше да еманципира папството и католическата църква от тежестта на един вид Втора ватиканска република, но сам се оказа жертва.
Трудно е този избор да не се възприеме като резултат от дълъг размисъл и дълга умора, пише той. Да го смятаме за инстинктивен жест означава да го омаловажим и да отправим обвинения към тази значима фигура, която ще остане в историята не толкова с оставката си, колкото с опита си да реформира католицизма, макар да не успя до степен, до каквато желаеше да го направи.
|
Масимо Франко:
|
Свидетели сме на краен симптом, свързан с кризата на управление на църквата и бунта на Светия отец в институция, превърнала се в последните години от „житейски пример“ и учителка по живот в „грешница“ от морална гледна точка в очите на западното обществено мнение. Без да вземем предвид тази незараснала рана, оттеглянето на папата изглежда малко разбираемо, пише изданието.
Поредицата от конфликти, машинации и предателства в сянката на купола на Сан Пиетро осмислят този иначе необясним акт.
Сега анализаторите търсят по-ранни знаци за жеста на папата, архиепископът на Палермо Паоло Ромео дори намекна за възможен комплот срещу Бенедикт ХVІ.
„Осерваторе Романо“ - органът на Ватикана, пише, че Светият отец е взел това решение от месеци, по време на последното си пътуване в Мексико. И въпреки че го формулира „за доброто на църквата“, то не би могло да не събуди въпроси и да не представи Ватикана като обезглавен и лишен не само от ръководител, но и от морален лидер – именно защото Бенедикт ХVІ беше емблема и гарант на морала.
„Папата е добре, продължава да чете, да пише. Не е болен, подготвя нов труд“, обясняват онези, които са близки до него и неговия кръг, което отхвърля медицинските причини, макар че преди по-малко от три месеца папа Рацингер претърпя „при възможно най-дълбока дискретност“ сърдечна операция за смяна на пейсмейкър в римска клиника. Вчера на своята първа страница това изнася главният редактор на всекидневника „Соле 24 оре“, макар че известният проф. Киарело, който се смята, че го е оперирал, „не е пожелал да потвърди новината“.
Изданието обаче e категорично, че интервенцията е преминала много добре и Светият отец се е възстановил нормално, така че да се смятат здравословните проблеми за причина за шокиращото му решение, би било най-малкото подвеждащо.
Може би най-много от всичко изненадва фактът, че кардинал Анджело Содано, бивш секретар на Ватикана и глава на Колегията на кардиналите не е в течение и говори за гръм от ясно небе. Мнозина провиждат във Ватикана нещо като „племенна структура“, до такава степен завладяна от радикализирани приятелства и вражди, станали неподатливи на всички опити и призиви на върховния понтефикс – папата, да наложи някакво единство.
Под сурдинка се споменава за „шокиращо“ съдържание на секретния доклад, който трима висши кардинали преди месеци предоставиха на т.нар. „Ватилийкс“, за изтичането на поверителна информация, за което в крайна сметка бе обвинен и осъден само папския мажордом Паоло Габриеле.
От повече от осем месеца Институтът по религиозни дела, смятан за „информационната банка на папата“ е без ръководител след снемането на доверието от неговия президент Еторе Готи Тедески. Не заглъхва и ехото от скандалите със свещениците педофили, срещу които Бенедикт ХVІ открито се обяви с риск да влезе в драстичен конфликт с „културата на тайната“, която все още е широко раздпространена във ватиканските среди.
Продължават да излизат и „дупки“ в бюджета на католическите институции и подозрения на измами за милиони – смущаващи разкрития, за които секретарят на Ватикана Тарчизио Бертоне напразно се опитваше да постигне снизходителност и разбиране от страна на италианската магистратура.
Това наследство от вражди, омраза, борба на клики и финансови интереси със съдебни последици явно са тежали повече, отколкото бихме могли да си представим, върху плещите на Бенедикт ХVІ, коментира „Кориере“. Той явно е преболедувал вътрешно кризата на доверие към Ватикана, която в момента изглежда не само непреодоляна, но и непреодолима.
В момента, в който реши да се откаже, папа Бенедикт ХVІ сякаш наруши едно многовековно почти теологично табу. Той показа на номенклатурата във Ватикана, че никой не е незаменим, дори наместникът на Свети Петър на тази земя, обобщава изданието. С което Светият отец подсеща и отваря вратата за една потенциална вълна от оставки във висшите сфери на католическата църква.
Той сочи на бъдещия Конклав за избор на нов папа драматичната ситуация. И се очаква наистина този Събор да е различен: колкото и да изглежда противоречив жестът на Рацингер, той ще изправи всички пред неизбежната отговорност.