Незабавни разговори между България и Северна Македония и решения още до януари. Това иска външният министър на западната ни съседка. В специално интервю за Нова телевизия Буяр Османи заяви, че се надява страната ни да направи обратен завой по отношение на преговорите за членството на Северна Македония в Европейския съюз, но и заяви, че срокът от шест месеца е твърде дълъг.
-Срещаме се в дни, когато отношенията между България и Северна Македония се обсъждат все по-често. През последните дни има нова вълна. Вие чухте ли и прочетохте ли интервюто на Кирил Петков за „Файненшъл Таймс”, в което той казва, че сме готови да направим обратен завой относно преговорите?
- Първо благодаря за възможностите за това интервю. За съжаление, отношенията между България и Северна Македония са на най-ниското възможно ниво включително и в доверието между нас. Следя, разбира се, ситуацията в България. Беше изключително важна година за нас за започване на преговорите. В Република България имаше три изборни процеса, служебно правителство…и това не помогна, за да надмогнем различията и да се вдигне ветото или блокадата.
Фактът, че има политическа власт в България вече ни дава надежда, че две легитимни власти могат да седнат и да говорят по всички въпроси и първите послания дават оптимизъм, защото точно това казвахме самите ние. Трябва да има всеобхватен подход. Историята – да, важна е, но ние всеки ден правим история, създаваме история.
Имаме ново правителство от началото на седмицата. Имате ли вече контакт с нашия нов външен министър или с премиера?
- Знаете, че имаше телефонен разговор между двамата премиери – Заев и Петков. В който се говореше точно по тези въпроси, за това, че щом сега има политическа власт в България, то това трябва да означава, че има по-голям импулс за разговори по същество, които да доведат до решение в разликите.
Какво каза Кирил Петков в този разговор? Обеща ли ви нещо, каза ли срокове?
- Мисля, че този нов подход с включването на настоящето и бъдещето за нас е важно послание. Аз казах на няколко пъти публично, че 6 месеца за нас е много дълъг период, защото не само държавата прекалено дълго чака този процес , авторитетът на Европейския съюз в този регион е изправен пред сериозно предизвикателство.
-Кога се проведе този разговор?
- На първия ден, след като премиерът се закле в Народното събрание.
-Вашият премиер с какви впечатления е след разговора с нашия?
- Беше останал с позитивно усещане, защото отново се връщаме към една нормална комуникация, в която фокусът е - освен за миналото, да говорим и за бъдещето.
-Притеснява ли ви обаче, че намеренията на Петков може да са едни, а коалиционните партньори да мислят друго?
- Следихме и дебата при формирането на коалицията, различните нюанси между отделните партии. Все пак отговорността се носи от правителството и в двете страни. И в Република Северна Македония има различия между различните партии.
-Казахте, че шест месеца са дълъг период?
- Аз приемам само един аргумент защо досега не бе намерено решение, защото нямаше политически кабинет. Сега наистина няма причина да се дават дълги срокове, когато има политически кабинет, има стабилно мнозинство и в Република България, и в Република Северна Македония. Можем да седнем още утре, да продължим с разговорите и още през месец януари да има решение.
Миналата година имахме власт и тогава ви наложихме вето. Знаете мотивите тогава –казаха, че не отговаряте на преговорната рамка и не можем да дадем зелена светлина.
- С по-предишното политическо правителство имахме интензивни преговори, интензивни разговори, разменяхме идеи, на много моменти бяхме много близо до решения, но разбира се, и това правителство тогава се намираше в някаква предизборна ситуация, в една вътрешна политическа ситуация, която утежняваше намирането на решение.
-Готови ли сте за някакви компромиси? Искането на България е езикът да се нарича официален език на РСМ, а вие какво искате, как да се нарича?
- Както е предложен от страна на Европейската комисия. Македонски език. Езикът произлиза от правото на самоопределяне във всяка една държава. Признават държавите, а не атрибутите, които тези държави имат. Затова смятаме, че това не е искане, което трябва да е спор или пречка на път за членство в ЕС, но смятаме, че това предложение на европейското председателство - двете страни да имат свои едностранни позиции в ЕС по отношение на езика, а самият ЕС да приема и двете позиции. За нас това е решение на въпроса. По отношение на всички други въпроси, които не са част от пакета, в рамките на пакета 5+1 ние дадохме компромисни решения.
-Една от другите причини е искането Скопие да няма претенции за признаването на македонското малцинство в България.
- Република Северна Македония няма да се меси във вътрешното устройство на Република България по отношение на начина на организацията на нейните граждани. Република Северна Македония и Република България имат различно устройство по отношение на етническото организиране на гражданите. При нас конституцията признава етническите общности. В Конституцията е записано - македонски народ, части от албанския, турския, ромския и т.н. В България това нещо не съществува в нейната Конституция. Нашата позиция е, че това е въпрос, на който самата България ще решава как да се организира. Ние нямаме никакво намерение да се месим в това как Република България ще се организира. По отношение на останалите въпроси - за речта на омразата, за работата на историческата комисия, вписването на българите в Конституцията на Република Северна Македония, въпросът за реабилитацията на жертвите от комунизма, за краткото и дългото наименование на страната, ние отговорихме, но, за съжаление, не получихме отговор от българска страна.
-И други държави членки обаче през годините са ви спирали. Сам споменахте - Гърция, Франция ви налага вето през една от годините, България. Оправихте ли се с другите страни и те готови ли са да ви приемат?
- На последния съвет в Брюксел, както и на предишния през месец юни, 26 страни гласуваха Албания и Република Северна Македония да започнат преговори. Само Република България беше против.
-Въпросният договор за добросъседство от 2017 години какви неща маркира?
- Ще започна с изявата на премиера Петков, който каза, че трябва да формираме работни групи, които да се фокусират не само върху историята, а и върху инфраструктурата, икономиката, енергетика и т.н. Тъкмо това предвижда договорът от 2017 г.
Договорът предвижда два инструмента. Единият е междуправителствената комисия, в която участват няколко министри, водени от министрите на външните работи. Това са 6-7 министри от наша страна и 6-7 от ваша, с които да говорим най-отговорно и да обсъждаме къде имаме прогрес, къде нямаме прогрес и къде трябва да се фокусираме в бъдеще. И тези групи, за които говори премиерът Петков, са всъщност връщане към основния инструмент на Договора - междуправителствената комисия с всички групи, които са част от тази комисия. За съжаление, от една година искаме да се проведе второто заседание на междуправителствената комисия, но ние нямаме отговор от Република България. А, това е най-добрият инструмент
Вторият инструмент е комисията за исторически и образователни въпроси, която трябва да намери общи точки от общата история между двете държави и народа. Тази комисия в началото имаше определен напредък - за 5 личности бе постигнат общ текст, как да се интерпретира тяхната роля. Бяха договорени и 2 периода. Тя трябваше да продължи със същата динамика и препоръките за учебниците.
Регионът няма алтернатива, освен ЕС. Ние не сме в периферията, ние сме в сърцето на Съюза. Регионът е обкръжен от страни членки. Няма как Съюзът да има дупка в сърцето. Дупките в тялото са или за кървене, или за чуждо влияние. В това може да се превърне регионът, ако не се инвестира в него.
Започването на преговори не означава членство още утре. Това ще трае години. Някой е калкулирал, че около 200 пъти от началото на преговорите до края ще се взимат решения с компромис. Република България може 200 пъти да спре пътя на Северна Македония.
Не забравяме, че България първа призна Република Северна Македония, когато беше Македония - за независима. Имахме отлични отношения. След подписването на договора за добросъседство имаше покачване на икономическият обмен с 20-30%, промени се отношението на хората. И вместо тази енергия да се използва за укрепване на отношенията, сега сме в ситуация от преди договора и отношенията са на най-ниско ниво. Няма да се откажем от партньорство и приятелство.
-След катастрофата май показахме, че може да сме в добри отношения?
- Така е аз съм благодарен за отношението на българските власти. Имам позитивно отношение относно начина, по който българската държава се представи и ми е жал, че не може да имаме същото отношение по всички други въпроси от обществения живот.
Ние гледаме България като ЕС, защото тя е страна на ЕС. И сега смятам, че в България е ключът дали този регион ще тръгне в положителна посока, или ще влезе в дестабилизиращ модел с всички последици по целия континент.