Дали наистина в българо-македонските отношения ще има пробив през следващите два месеца? Първите реакции след вчерашната среща в Скопие между премиерите Димитър Ковачевски и Кирил Петков звучат оптимистично.
Анна Люрман, заместник-министър на външните работи от партията на Зелените в Германия вчера каза, че от България идват „положителни сигнали“. Тя отново повтори германската позиция, че преговорите за еврочленство със Северна Македония и Албания трябва да започнат колкото е възможно по-скоро. И доскорошният евроминистър на Германия Михаел Рот, който сега е депутат в Бундестага, се надява на напредък:
„Много добре, че новите правителствени ръководители на България и Северна Македония се срещат. Така, както Северна Македония признава българското малцинство в Северна Македония, България най-сетне трябва да приложи решението на ЕСПЧ да признае македонското малцинство в България. В ЕС нито една страна не бива да взима решения за езика и културата на друга страна“, написа Рот в Туитър.
Очертава ли се компромис?
София настоява българското малцинство в Северна Македония да бъде признато в конституцията на страната. Но правителството в Скопие е поставено под националистически натиск от опозиционната ВМРО-ДПМНЕ и от едно малко проруско ляво движение да не допуска компромис в това отношение. А и не разполага с необходимото мнозинство от 2/3, за да изпълни искането на София.
Македонският политически анализатор Сашо Ордановски прогнозира, че през идните месеци ще се стигне до възможен компромис, който би могъл да отвори пред Скопие вратата за започване на присъединителния процес, докато разговорите със София продължават през следващите години на двустранно равнище. Според него, международният натиск върху София в това отношение нараства.
Ако между двете страни наистина бъде постигнат компромис, националистическите сили в Северна Македония няма да могат да му попречат, казва Ордановски в интервю за ДВ. Той се опасява обаче от проблеми в съседната страна. „В нашата страна има сили, които открай време смятат, че подобна ретроградна политика им осигурява добри шансове, но този процес навярно ще бъде доста по-труден в България“, смята анализаторът.
Вместо да се съсредоточават единствено върху нерешените исторически въпроси, двете правителства решиха идната седмица да се срещнат в София и да сформират работни групи за по-тясно сътрудничество в търговията, образованието, евроинтеграцията, културата и историята.
България в положение на цугцванг?
Правителството в Скопие предприе една първа стъпка още преди визитата на Петков. То информира ООН, че името „Северна Македония“ и по-дългата му версия „Република Северна Македония“ се отнася единствено до държавата, а не до някакъв по-широк географски регион. Досега София твърдеше, че краткото име съдържа териториални претенции към България и нейния регион Пиринска Македония.
„Да, надежда има, защото най-после чухме магическата дума „компромис“. Едно по-скоро глупаво изискване на България досега беше винаги да се използва дългото име Република Северна Македония“, казва професор Ивайло Дичев от Софийския университет. Според него в момента България се намира в трудна политическа ситуация. „В шаха го наричат цугцванг. Няма други възможни ходове, освен тези, които извършва в момента Петков. Пожелавам му успех!“ – казва Дичев в интервю за ДВ.
Автор: Борис Георгиевски