„Добросъседството ще бъде издигнато на пиедестал, около който да работим“, заяви българският премиер Кирил Петков на пресконференция със своя македонски колега Димитър Ковачевски. На междуправителственото заседание в София представители на управляващите в двете държави подписаха три меморандума: за сътрудничество в земеделието, за насърчаване на малките и средни предприятия в двете държави и за развитие на ж.п.-връзката София-Скопие. Така след договорената въздушна линия в Скопие преди седмица, гражданите на двете страни ще могат да посещават своята съседка и с влак. Но дали всичко това ще помогне на македонците да отпътуват и към Брюксел?
Може ли икономическата интеграция да доведе до исторически консенсус?
Политологът професор Антоний Тодоров е оптимист. “Преди българското вето историческата комисия работеше в благоприятни условия. Тя успя да постигне някакви съгласия”, напомня той. Приемането на Рамкова позиция относно разширяването на ЕС през 2019 година и след това блокирането на започването на преговори на Северна Македония за членство в Европейския съюз изостриха отношенията и възпрепятстваха всякакъв напредък. “Съгласията бяха разрушени, когато стана ясно, че България е на път да наложи вето. Комисията работи в контекст на цялостните отношения между двете страни”, казва проф. Тодоров. Затова и динамиката в отношенията на новите правителства в България и Северна Македония е оптимистичен сигнал. Д-р Димитър Бечев, сътрудник към Атлантическия съвет на САЩ и преподавател в Оксфорд, е на друго мнение. Настоящата динамика “просто ще постави историческите спорове на заден план”, казва той. “Решение трудно ще се намери, тъй като двата национални разказа са в конфликт.” Все пак от ключово значение е кои учени и историци участват в дебата. “Има историци, които нямат за цел да бранят тази или онази национална позиция”, казва Бечев. “Дано поне техните гласове да се чуят в публичното пространство”.
БСП и ИТН надали ще рискуват нови избори
На конгреса на БСП, която е коалиционен партньор в настоящото българско правителство, лидерката на партията Корнелия Нинова за пореден път подчерта, че промяна в твърдата позиция за Северна Македония няма да има. Сходно мнение се чува и от страна на друг коалиционен партньор на властта в София - “Има такъв народ”. Няма ли тези две партии да се превърнат в препъникамък за всеки опит за пробив? “Една правителствена криза и нови избори могат да се окажат пагубни за тях”, казва д-р Бечев. Професор Тодоров е на сходно мнение: “Въпросът е до колко те ще рискуват оставането си в правителството и изобщо в парламента”. Освен това консолидирането на електората зад остра позиция по темата Северна Македония засега не изглежда необходимо. “Няма скорошни редовни избори, за да се притесняват за своите избиратели”, смята проф. Антоний Тодоров. Трябва ли България да отстъпи от някои от исканията си? Според професор Тодоров е необходимо да се покаже гъвкавост. Той дава конкретен пример: “Въпросът за включването на българите в конституцията на Северна Македония е спорен. Въпросът може да се реши много по-лесно с друг законодателен акт. Просто защото промяната на конституцията изисква твърде голямо мнозинство, а мнозинството в Скопие е крехко.”
Може ли България да вдигне ветото още тази година?
Д-р Бечев не смята, че конфликта между Русия и Украйна може по някакъв начин да окаже влияние върху българското вето. Няма ли да се увеличи натискът от ЕС за приемането на Северна Македония и Албания? “По-скоро ще ни позабравят заради напрежението там”, казва проф. Тодоров. На общата си пресконференция Петков и Ковачевски многократно подчертаха, че работата на съвместните групи между двете държави продължава със същата учестена динамика. Историческата комисия също ще проведе поне три срещи през следващите четири месеца. Политическите въпроси останаха на заден план. Реалистично ли е България да вдигне ветото през 2022 година? “Мисля, че Петков цели това. Но дали ще успее е друг въпрос”, казва Димитър Бечев. “Реалистично е да е тази година, но едва ли ще стане много бързо”, смята Антоний Тодоров. “Ще трябва да бъдат направени няколко стъпки, за да се подобри общият климат на отношенията. Да заработят и другите комисии, за да създадат по-добри условия за работа и на самата историческа комисия”, обобщава той.
Автор: Александър Детев