Броени дни след началото на войната в Украйна руският президент Владимир Путин издаде заповед, която ужаси целия свят: "Нареждам на министъра на отбраната и на началника на Генералния щаб да приведат в готовност силите за сдържане".
Най-големият ядрен арсенал в света
"Силите за сдържане", както ги нарича Путин, включват и ядрените оръжия. Именно поради това заповедта му породи тревога от възможна ескалация във войната срещу Украйна. Оттогава насам експертите гадаят до какви конкретни промени в руската военна стратегия би могло да доведе това. "Все още не е ясно какво означава тази повишена готовност", коментира експертът по ядрените технологии Ханс Кристенсен. "Налице са спекулации, че може да се има предвид повишаване на готовността на ядрените командни и контролни системи, за да са по-добре подготвени, ако бъде дадена заповед за обстрел. Имаше и сведения за повишена активност на ядрените подводници, но не е ясно дали тя излиза извън рамките на нормалното."
По информация от различни източници през 2021 година Русия е разполагала с над 6250 ядрени бойни глави. Така излиза, че тя е страната с най-големия ядрен арсенал в света, следвана от САЩ с 5500 ядрени бойни глави. 1760 от руските бойни глави са деактивирани и чакат да бъдат демонтирани, твърдят от независимата организация "Arms Control Association" със седалище в САЩ. От което следва, че Москва разполага с над 4490 активни ядрени бойни глави. Не всички обаче са напълно готови за изстрелване в рамките на минути, ако правителството разпореди ядрен удар, казват още американските експерти.
През септември 2021 година Русия разположи 1458 ядрени бойни глави на интерконтинентални ракети, на базирани на подводници балистични ракети и на стратегически бомбардировачи. Това са актуалните данни, представени в рамките на споразумението между САЩ и Русия за намаляване на ядрените въоръжения. Споразумението предвижда данните да се актуализират на всеки шест месеца.
Кремъл заяви, че повишената готовност на ядрените сили е реакция на изявленията на Запада за възможна конфронтация между руските войски и частите на НАТО. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков нарече такива изявления "напълно неприемливи", но така и няма яснота кои изявления визира той, след като нито един представител на Запада не е говорил за нападения на НАТО срещу руските войски.
Експертите предполагат, че със заповедта за привеждане в готовност на ядрените сили Путин иска да напомни на света, че Русия е ядрена сила, която не бива да бъде предизвиквана. Стъпката може да се дължи и на недостатъчните военни успехи при досегашната инвазия в Украйна, казва швейцарският оръжеен експерт Марк Фино. "Положението в Украйна не е толкова ясно, колкото си го е представял Путин. Това може и да е причината, накарала руския президент да изпита потребност да напомни за ядрените оръжия на своята страна", казва Фино.
Но каквато и да е причината за реакцията на Путин, неговата ескалираща реторика не е изненадваща, посочва Бен Ходжис, бивш генерал от армията на САЩ. "На Путин не му е струвало нищо да заплаши с използването на ядрено оръжие. Но ако наистина руснаците предприемат тази ужасна стъпка - да използват атомно оръжие, независимо дали голямо или малко, това ще струва всичко и на Путин, и на Русия."
Както припомня експертът по ядрените технологии Ханс Кристенсен, руските стратегически ядрени ракети с далечен обсег могат да стигнат до всяка точка на земното кълбо. Но ядрен удар от страна на Русия с висока степен на сигурност ще бъде последван от ответна реакция от САЩ или друга западна ядрена сила. А това означава, че ядрената война, която би могла да избухне, би имала катастрофални последици за целия свят.
Четирите случая, в които Русия би могла да прибегне до ядрените си оръжия
Трябва да се знае обаче, че поставянето на руските "сили за сдържане" в режим на готовност не е последният ход преди евентуална атомна война. Руската ядрена доктрина, одобрена от самия Путин през 2020 година, определя четирите случая, в които страната би могла да прибегне до своите ядрени оръжия: ако срещу Русия или срещу неин съюзник бъдат изстреляни балистични ракети, ако врагът използва ядрени оръжия, в отговор на нападение срещу руска военна ядрена инсталация или като реакция на нападение, което заплашва съществуването на руската държава. Нито едно от тези условия не е изпълнено в сегашната ситуация.
Според експерта Кристенсен засега е крайно невероятно да се стигне до ядрена атака от страна на Русия. "Освен ако Русия и НАТО не се окажат в директна военна конфронтация, в която Русия търпи поражение", допълва той. Експертите смятат освен това, че не е вероятно предприемането на ядрена атака срещу Украйна, която нито е членка на НАТО, нито притежава атомни оръжия.
Автор: Карла Блайкер