След продължили седмици боеве няколко десетки жители на Ирпен, западно от Киев, най-сетне са успели да стигнат до сигурно убежище. Осведомителната агенция Ройтерс публикува филмов материал, който показва пристигането на бежанския конвой в град, намиращ се извън зоната на сраженията.
"Вече съм погребала четирима души"
Украинката Юлия Калмутска разказва, че вече е погребала четирима души - баща си, двама млади мъже в съседство, които не успели навреме да се скрият от залповете на руските автомати, и една възрастна жена, която била застреляна, докато си готвела. "Бяхме се скрили в мазето. Там бяхме общо 37 души, а навън се чуваше канонадата от руските автомати. После сградата изведнъж пламна. Тичали сме като луди, за да успеем да се спасим. Слава богу, никой не загина", разказва жената. "На 6 метра от нас имаше танк, който стреляше", вметва един мъж и добавя: "Направо оглушах от мощния взрив".
Филмов материал на различни осведомителни агенции показва как спасителни отряди събират трупове по улиците на Ирпен, а край тях ехтят експлозии от бомби и гранати. На пресконференция в украинската столица кметът на Ирпен Олександър Маркушин заяви, че от началото на войната в неговия град са загинали най-малко 200 души. А под развалините на сградите със сигурност има и още много, добави Маркушин. Според него в парковете и покрай руските окопи били заложени мини. Украински войници в момента издирвали местоположението им, за да ги обезвредят.
"Разговарях с жители на Ирпен, които се бяха укривали в мазетата си. Те ми разказаха, че руснаците ги принуждавали да се съблекат, след което ги претърсвали на голо. Има и съобщения за издевателства над жени. Жените и мъжете били отделени едни от други. Украинците трябвало да служат като евентуален резерв при размяна на пленени руски войници. Ужасяващи истории разказваха", споделя Маркушин. Смразяващи истории разказват и бежанци от други населени места, които пристигат в Лвов, преди да продължат към Полша. Лариса Холовата пътувала с автомобилен конвой от южната част на Украйна, където се водят ожесточени сражения, към град Запорожие. "Пътуването беше ужасяващо. Навсякъде лежаха трупове и никой не ги събираше. Край пътя избухваха мини, дори и нивите покрай пътя бяха минирани. Една мина беше поставена насред улицата. Нашият шофьор се питаше как да продължи да кара, след като всичко по пътя е минирано."
С бебе на ръце
Инна Ковец, млада майка с две деца, избягала от Донецк, когато сраженията в региона на Донбас се усилили. "Бебето ми е родено на 17 февруари, на 21 февруари ме изписаха от болницата, а три дни по-късно започна войната", разказва младата майка. "Първоначално се скрихме в мазето, но бързо ми стана ясно, че няма как да оцелеем с кърмаче в мазето и че трябва да бягаме. Тъкмо си бяхме купили и обзавели жилище. А сега нямаме нищо", казва младата жена. Неясна остава и съдбата на цивилните граждани в обсадения Мариупол, където навярно все още се намират над 100 000 души - под непрекъснатия обстрел и бомбардировките на руската армия. Предполага се, че в града вече не са останали почти никакви запаси от храна и вода.
Автор: Бернд Муш-Боровска (АРД)