Дългосрочният договор за доставка на руски газ за Сърбия изтича днес, но сръбският президент Александър Вучич успокои обществеността, че страната му си е осигурила руско синьо гориво на изгодна цена за поне още три години на фона на главоломното поскъпване на суровината.
Вучич обяви в неделя след телефонен разговор с руския държавен глава Владимир Путин, че двамата са се договорили за доставката на 2,2 милиарда кубични метра газ годишно, като цената ще се изчислява по формула, обвързана с цената на петрола.
Цената ще бъде 100 процента по петролната формула, което означава 310 до 408 долара за хиляда кубични метра газ, това е цената за 2,2 милиарда кубични метра, най-изгодната цена в Европа, увери Вучич, цитиран от държавната телевизия РТС.
По думите му това е три пъти по-малко, отколкото цената в момента, а през зимата ще бъде 10-12 пъти по-малко спрямо това, което ще плащат останалите европейски страни.
За останалите 800 милиона кубични метра газ, които ще са нужни на Сърбия, ще се ще водят допълнително преговори.
След разговора Вучич – Путин в съобщението на Кремъл по въпроса за газа се посочва само, че руският държавен глава е обещал газовите доставки да не бъдат нарушавани.
При предишния разговор по темата газ в края на ноември 2021 година президентите на Русия и Сърбия се разбраха за удължаване на договора за доставки на руски газ за Сърбия с още шест месеца до днес при цена 270 долара 1000 кубични метра.
На фона на уверенията за подсигурена със синьо гориво зима и при това на изключително изгодни цени, реакциите на обществено-политическата сцена в Белград са изключително поляризирани.
Премиерът на Сърбия Ана Бърнабич заяви, че Вучич е свършил "голяма работа за Сърбия“ и е получил повече, отколкото при предишния разговор с Путин.
Министърката на енергетиката Зорана Михайлович каза пред Танюг, че за Сърбия, която е изцяло зависима от един газов доставчик – Газпром, постигнатият договор е от огромно значение.
Същността е в това, което двамата президенти договориха и тъй като често чета как ще реагира Европа и как ще реагира някой трети на това, нека не се заблуждаваме – руският газ продължава да тече към Европа при определени условия. И по същия начин Сърбия трябваше да подсигури зимата, каза Михайлович.
Боян Станкович, заместник-директор на Сектора за стратегически анализи в Стопанската камара на Сърбия, коментира пред РТС, че новото споразумение носи спокойствие на населението, икономиката и на цялата държава, тъй като се намалява неизвестността във връзка със снабдяването с газ.
Някои анализатори отбелязват обаче, че наред с икономическата цена има и скрита политическа цена на руския газ, която може да струва скъпо на Сърбия.
Основателят на Форума за етнически отношения Душан Янич сравни пред вестник “Данас” разговора между Путин и Вучич с преговори между “дилър и наркоман”, имайки предвид зависимостта на Сърбия от руския газ. Според него Москва предлага изгодна цена на синьото гориво, за да запази това състояние на зависимост на Белград.
В енергийния сектор Сърбия е изключително зависима от Русия, а монополът на пазара на петрол и газ е в ръцете на Газпром. Руската компания е мажоритарен собственик на някогашния сръбски петролен гигант НИС, както и на газовото хранилище в Банатски двор. Тя е единственият доставчик на газ за страната и мажоритарен собственик на газопроводите.
Освен това Газпром чрез свои филиали спонсорира спортни клубове, като футболния "Цървена звезда“ и баскетболния “Партизан”, а участва и във финансирането на музикални фестивали и културни събития, отбелязва "Свободна Европа“. По думите на Игор Новакович от неправителствения "Център за международни въпроси и въпроси, свързани със сигурността", тези дейности на Газпром са част от "ефективна кампания, която възхвалява сръбско-руските отношения.“
Сърбия не въведе санкции срещу Русия след нападението на Москва срещу Украйна, но в ООН подкрепи резолюцията, с която се осъжда нарушаването на украинската териториална цялост и суверенитет. Сръбският премиер Ана Бърнабич коментира в неделя, че Белград не се присъединява към санкциите заради принципите си, а не заради газовото споразумение.
Същевременно Белград е кандидат за членство в Евросъюза, който въведе редица санкции срещу Москва. Русия отговори с искане газът ѝ да се заплаща в рубли. След като не се съобразиха с това руско искане, синьото гориво за България, Полша и Финландия беше спряно.
В този контекст специалистът в областта на енергетиката Миодраг Капор, цитиран от телевизия Ен1, казва, че благоприятните условия за Сърбия по договора за газа са само едната страна на медала и отбелязва, че Русия използва суровината като средство за политическо изнудване.
Със сигурност това не е безплатно. По много причини. Съюзниците ни в ЕС няма да погледнат благосклонно на това, тъй като те съзнателно пожертваха цената на енергоносителите заради агресията на кремълската администрация в Украйна. Така че ако те гледат на нас като на някого, който се възползва от тази агресия, докато всички останали страдат, това няма да мине без последици - и политически, и икономически. Въпреки че и властта, и голяма част от опозицията в Сърбия се стараят да представят това по друг начин, коментира Капор.
Следващата седмица в Белград пристигат германският канцлер Олаф Шолц и руският външен министър Сергей Лавров – рядко посещение на толкова високопоставен руски представител в европейска страна от началото на руската инвазия в Украйна на 24 февруари.
Лавров ще изпревари Шолц. Според сръбски медии визитата му е насрочена за 7 юни, като вероятно тогава да бъде подписан новият газов договор.
Посещението на Олаф Шолц е насрочено за 10 юни и е в рамките на обиколката му в страните от Западните Балкани. Очакванията са, че основна тема на разговорите ще бъде дали и кога Белград ще въведе санкции срещу Русия, след като европейски представители многократно призоваха Сърбия като страна кандидат за членство да уеднакви външната си политика с политиката на ЕС.