Китай увеличава военния натиск срещу Тайван и демонстрира огромното си военно превъзходство, но ако се стигне до истинска война, възможностите му може да се окажат ограничени, твърди експерт по проблемите на Азия.
Военните маневри на Китай дали не са тренировка за евентуално нахлуване в Тайван?
Джози-Мари Перкун: Целта на военното учение е да демонстрира възможностите на Китай. Пекин иска да покаже, че разполага с военната мощ, която ще му позволи да завладее острова и да наложи своите интереси. Не съм убедена, че предприеманите сега действия подсказват какво би направил Китай оттук нататък – военното учение е просто една твърде голяма демонстрация. Китайската армия не би си разкрила дотолкова картите, че да покаже как би превзела острова.
Но сега виждаме, че заплахата се увеличава. Навлизането в зоната от 12 мили около Тайван е новост. Използването на бойни муниции и подчертаването на прецизността, с която ракетите достигнаха до своите цели, искаше да покаже, че вече се гради нов нов сценарий на заплаха.
Атаката е едно, превземането на една страна или на един остров – нещо съвсем друго. В състояние ли е Китай сега не просто да атакува Тайван, но и наистина да го превземе?
Джози-Мари Перкун: Това не е невъзможно. Но въпросът е дали окупацията ще може да се задържи трайно и на каква съпротива ще се натъкне. Всичко това ще е свързано с големи разрушения, откъдето произтича въпросът – дали Китай действително би спечелил нещо.
В подобна ситуация Китай ще изгуби редица сфери, на които той с удоволствие би сложил ръка – става дума за икономическите мощности на Тайван и на първо място за IТ- и телекомуникационната промишленост. Точно толкова засегната ще бъда и полупроводниковата индустрия. Затова бих казала следното: в материален план надмощието е факт, но дали военните възможности ще са достатъчни и за трайна окупация, не е толкова сигурно. Към всичко казано дотук трябва да добавим и това, че населението на Тайван въобще не желае да бъде „освобождавано“.
Какви са способностите на Тайван да се защити?
Джози-Мари Перкун: Китайската армия категорично превъзхожда Тайван и в трите направления – по суша, въздух и вода. Ако бойните самолети на Тайван са 400, китайските са четири пъти повече. По сходен начин стоят нещата с военноморските сили: Китай разполага с над 30 бойни кораба, Тайван има четири. Съотношението при подводниците е 70 към две.
Военният потенциал на Тайван е много по-ограничен от този на китайската армия. Но пък Тайван се ползва с широка подкрепа, най-вече от страна на САЩ. Има и тесни контакти с други партньори в региона. Япония, например, миналата година обяви, че ще разглежда евентуално нападение срещу Тайван като нападение срещу собствената ѝ територия.
С посещението си Нанси Пелоси съзнателно обърна погледите на цял свят към този конфликт. Къде и как би могъл Западът да подкрепи Тайван?
Джози-Мари Перкун: Това вече е форма на подкрепа – да не се допусне този конфликт да бъде забравен. Конкретно Западът трябва да покаже, че приветства тази солидарност. Германия би могла да разшири двустранните отношения. И трябва да покажем ясно, че поддържаме демокрациите в Азия.
*Джози-Мари Перкун е политоложка, експертка по проблемите на Тайван. Работи в университета в град Трир.