Африканските национални паркове, дом на хиляди видове диви животни като лъвове, слонове и биволи, са все по-застрашени от сушата и новите инфраструктурни проекти, поставящи в риск местообитанията на различните видове, предава Асошиейтед прес.
Продължителната суша в по-голямата част от източната част на континента, предизвикана от изменението на климата и все по-остро усещаща се, както и широкомащабните разработки на различни проекти, включително нефтени сондажи и паша на добитък, възпрепятстват усилията за опазване на защитените зони, казват няколко екологични експерти.
Изложените на риск паркове се простират по целия път от Кения на изток - от Цаво и Найроби на юг, до парковете Мкомази и Серенгети в Танзания, парковете Куиримбас и Горонгоса в Мозамбик, известният национален парк Крюгер в Южна Африка, и на запад до резерватите Каузи-Биега, Салонга и Вирунга в Конго.
Парковете не само защитават флората и фауната, но и намаляват ефектите от глобалното затопляне.
Приблизително 38 процента от зоните с биоразнообразие в Африка са под сериозна заплаха от изменението на климата и развитието на инфраструктурата, казва Кен Мвате от „Бърдлайф Интернешънъл“ (BirdLife International).
„Ключовите райони на биоразнообразието през годините, особено в Африка, бяха разглеждани от инвеститорите като възможности за развитие, каза Мвате. „Правителствата разпределят земя в тези райони за инфраструктурно развитие.“ Той добави, че „електропроводите и друга енергийна инфраструктура пък причиняват смъртта на не малко заблудени птици“.
В стремежа си да повишат стандарта на живот и да постигнат цели за устойчиво развитие, като достъп до чиста вода и храна, насърчаване на работните места и икономическия растеж, както и подобряване на качеството на образованието, африканските правителства са насочили поглед към големи строителни проекти, много от които финансирани от чуждестранни инвестиции, особено от Китай.
Предложеният източноафрикански петролопровод например, който правителството на Уганда казва, че може да помогне на милиони да се измъкнат от бедността, минава през долината Кидепо в Уганда, водопадите Мърчисън и непроницаемата гора Бвинди, застрашавайки видовете и предизвиквайки критики на еколозите.
Ръстът на градското население и строителството, изграждането на нови пътища, електрически мрежи, газопроводи, пристанища и железопътни линии, също са увеличили натиска върху парковете, казаха природозащитници. И добавят, че замяната на дивата природа с инфраструктура е грешен подход за икономически растеж. „Трябва да имаме бъдеще, в което дивата природа не е отделена от хората“, каза Сам Шаба, програмен мениджър на „Хънигайд Фандейшън“ (Honeyguide Foundation) в Танзания, екологична организация с нестопанска цел. Когато „хората започнат да виждат, че съжителството с дивата природа дава отговора на устойчивото развитие... това променя играта“, каза Шаба.
Повечето паркове за диви животни в Африка са създадени в края на 19-и и началото на 20 век от колониалните режими. Но сега природозащитниците откриват, че един по-всеобхватен подход към управлението на парковете и търсенето на експертизата на местните общности, които живеят около парковете, може да помогне за защитата им, каза Адемола Аджагбе, регионален управляващ директор за Африка на The Nature Conservancy.
„Жителите на тези райони са насилствено изселени или пък са възпрепятствании да живеят там, като масаите (в Танзания и Кения), тва и мбути (в централна Африка), които от поколения живеят с дивата природа“, казва експертът Саймън Каунсейл. „Африка е изобразена като място с дива природа без хора, живеещи там, и тази история трябва да се промени."
Ефектите от влошаването на метеорологичните условия в националните паркове поради изменението на климата, също не трябва да се пренебрегват, казаха експерти. Неотдавнашно проучване, проведено в Националния парк Крюгер, свързва екстремните метеорологични явления със загубата на растения и животни, неспособни да се справят с драстичните условия и липсата на вода поради по-дълги сухи периоди и по-високи температури.
Сушата сериозно застрашава носорози, слонове и лъвове, тъй като намалява количеството налична храна, каза Филип Вандера, бивш служител в Службата за дивата природа на Кения, който сега е преподавател по управление на животинските райони в Католическия университет на Източна Африка. Премахването на огради, които пречат на видовете да мигрират към по-малко податливи на суша райони, са важни първи стъпки към защитата на дивата природа, добавя още Вандера.