Благочестие, дълголетие и - за британците - усещане за стабилност всред историческите перипетии: царуването на Елизабет Втора има много общи неща с това на прочутата ѝ прапрабаба Виктория.
При раждането им нито Виктория, нито Елизабет не са били определени да носят короната с оглед мястото им в реда на наследяването. Изпълниха обаче достойно ролята, която сякаш бе им се изплъзнала, и след извънредно продължителни царствания са смятани за същинско въплъщение на британското величие.
И двете бяха "изключително съвестни жени със силен дух, решени да дадат най-доброто от себе си", обяснява за АФП писателят Андрю Джимсън.
Стилът, характерен за царуването на Елизабет Втора, основан върху чувство за дълг, без да се обяснява, нито оплаква ("Never explain, never complain"), бе пряко вдъхновен от този на знаменитата ѝ предшественичка, властвала усърдно над Обединеното кралство в течение на недостижимите за тогавашните монарси 63 години и 216 дни.
Дотам, че когато Елизабет Втора накрая счупи този рекорд по дълголетие на трона, отново надделя подходът "на първо място е дългът" - кралицата едва спомена веднъж за това при откриването на жп линия на 9 септември 2015 г.
Това е жалон, който "никога не се е надявала" да стигне, простичко заяви тя, сложила като леко намигване брошка с диаманти, носена някога от кралица Виктория.
"Сериозен морал"
Единствено дете на принц Едуард, четвъртия син на крал Джордж Трети, при раждането си през 1819 г. Виктория заема едва пето място в реда за наследяване на престола.
Но по-големите братя на баща ѝ, включително двамата, попаднали на трона, умират, без да оставят законни наследници - така през 1837 г. короната получава Виктория едва на 18 години.
И младата кралица, подкрепяна от своя премиер лорд Мелбърн, се заема да промени механизмите на монархията, за да ѝ вдъхне донякъде моралистична визия.
Твърде строгият морал на суверенната владетелка до такава степен отразява атмосферата на онова време, че накрая историците кръщават епохата с името ѝ. Викторианската епоха се описва и като период на голям напредък в индустрията, науката, културата, а и в колониалните завоевания - все още я смятат за апогея на Обединеното кралство.
"Престолът, на който се възкачи Елизабет, остана онази имперска институция, каквато бе станал през последните десетилетия от царуването на Виктория", разсъждава в "Гардиън" Дейвид Канадайн. Царуването ѝ обаче мина под знака на "девикторианизация на Великобритания и смаляване на империята ѝ", добавя той.
"Строго благочестие"
През времето на Елизабет Втора Британската империя, съсипана и с труд отърсваща се от Втората световна война, губи основната част от колониите си.
Истинско предизвикателство, което кара младата кралица, заела трона през 1952 г. на 25-годишна възраст, да потърси опора в лицето на Уинстън Чърчил, първия от общо 15-те ѝ бъдещи премиери. Защото съвсем като Виктория Елизабет не е определена да стане монарх още с раждането си през 1926 г.
Очаква се короната да иде при чичо ѝ Едуард Осми. Той се възкачва на трона през 1936 г., но за всеобща изненада същата година абдикира, за да се ожени за Уолис Симпсън, жена с два развода зад гърба си. Тогава крал става брат му, бащата на Елизабет - Джордж Шести, което превръща десетгодишната принцеса в наследничка на короната.
Също като далечната си предшественичка новата кралица много се осланя на християнския морал. Елизабет и Виктория споделят една "либерална и земна християнска вяра, изразявана със строго, но непретенциозно благочестие", пише в сп. "Спектейтър" Ричард Чартърс, бивш епископ на Лондон.
След смъртта на съпруга си принц Филип през 2021 г. Елизабет Втора се появява по-рядко пред публика, както прави и Виктория след смъртта на своя мъж приц Алберт Сакскобургготски през 1861 г.
Съвсем като своята прапрабаба, чието име носят днес градове, територии, планини, езера и сгради по цялото земно кълбо, Елизабет вписва името си в световния пейзаж - от обширни зони в Антарктика до канадски острови, без да забравяме най-големия военен кораб на Великобритания.
И едно последно намигване: по време на държавното ѝ погребение днес ковчегът на Елизабет ще бъде положен върху оръдейния лафет, използван за Виктория.