Ден след смразяващата реч на руския президент Владимир Путин продължават коментарите за нея в чуждите медии.
Добре подбран момент
Вчера руският президент Владимир Путин произнесе реч, в която обяви частична мобилизация на 300 000 резервисти. В речта си той отправи и предупреждение към Запада, когото обвини в ядрен шантаж. "Срещу нас започна и ядрен шантаж. Става дума не само за поощрявания от Запада обстрел на Запорожката АЕЦ, който създава опасност от ядрена катастрофа, а и за изказвания на някои високопоставени представители на водещи държави от НАТО за възможността и допустимостта за използване срещу Русия на оръжие за масово поразяване, на ядрено оръжие", каза Путин, цитиран от ТАСС. "На тези, които си позволяват такива изявления по отношение на Русия, искам да припомня, че нашата страна също разполага с различни средства за поразяване, а що се касае до някои компоненти и с по-съвременни средства от тези, с които разполагат страните от НАТО. И при заплаха за териториалната цялост на страната ни, ще използваме всички налични средства за защитата на Русия и на нашия народ. Това не е блъф", подчерта руският лидер. После той подписа и указа за частичната мобилизация
Моментът на произнасяне на тази реч не можеше да бъде по-добре подбран. Путин обяви тези важни неща два дни след като приключи 12-дневното фокусиране на света върху смъртта на британската кралица Елизабет Втора. В периода 8 септември, когато почина кралицата – 19 септември, когато тя бе погребана с държавната траурна церемония, на която присъстваха монарси и президенти от почти целия свят (без висши руски представители), светът сякаш нямаше друга тема за разговор, освен тази за британската монархия. В този период дори среднощните изявления на украинския президент Володимир Зеленски не бяха толкова внимателно следени, а обявената от САЩ нова военна помощ за Украйна в размер на стотици милиони долари бе възприета като рутинно съобщение.
На 20 септември светът се събути с въпроса: „А сега за какво ще се говори, след като свърши погребението на кралицата”. Същият ден в Ню Йорк се откриха общополитическите дебати от годишната сесия на Общото събрание на ООН в Ню Йорк. По традиция в първия ден трябваше да говорят доста лидери, но програмата на речите бе променена именно заради погребението на кралицата и най-очакваното изказване, това на президента на САЩ Джо Байдън, бе насрочено за 21 септември. В програмата за 21 септември бе включено и видеобръщението към Общото събрание на ООН на украинския президент Володимир Зеленски. Така в първия ден на общополитическите дебати най-важното изказване дойде само от генералния секретар на ООН Антониу Гутериш, в което той, както бе обещал, обрисува в мрачни краски ситуацията, в която се намира сега светът. В интерес на истината още тогава се появиха информации, че на 20 септември вечерта Владимир Путин ще направи обръщение. Вместо това обаче същата вечер стана ясно, че назначените от Русия власти на четири области в Украйна ще организират референдуми за анексия към Руската Федерация в периода 23-27 септември. Една заплаха, за която се говореше от известно време, но която се материализира точно в момент на новинарски вакуум след погребението на кралицата.
И на следващия ден дойде сутрешното изказване на Путин. То предшестваше речта на Байдън в ООН, чийто текст заради изявленията на Путин се наложи да бъде редактиран. В нея президентът на САЩ обвини Русия, че е нарушила безсрамно основополагащите принципи на Устава на ООН, съобщиха световните агенции. "Тази война цели чисто и просто да премахне правото на Украйна да съществува като държава. Както и правото на украинците да съществуват като народ", каза Байдън от трибуната на Общото събрание на ООН. Той заклейми руското нашествие, извършено от страна постоянен член на Съвета за сигурност на ООН. Байдън освен това предупреди: "Невъзможно е да се спечели ядрена война и такава не трябва да бъде водена, но днес виждаме пораждащи безпокойството тенденции". - едно предупреждение, което се смята за породено от изказването на Путин от същата сутрин.
Речта на украинския президент Зеленски пред Общото събрание също бе повлияна от изказването на Путин. Той поиска справедливо наказание за Русия и лишаването ѝ от право на вето в Съвета за сигурност на ООН. Преди това в интервю за телевизия „Билд” той каза, че не мисли, че Русия би използвала ядрено оръжие и изрази увереност, че светът няма да допусне това да се случи.
След речта на Путин вчера последва и хор от реакции на лидери от цял свят, от Австралия и Нова Зеландия, през съседи на Русия и Украйна до висши европейски представители, лидерите на Германия и Франция, представители на Италия и Обединеното кралство. Китай, който неотдавна на среща на върха в Самарканд на Шанхайската организация за сътрудничество, демонстрира близост с Русия, сега реагира чрез гласа на говорителя на външното министерство Ван Вънбин. "Суверенитетът и териториалната цялост на всички държави трябва бъдат спазвани, целите и принципите на Устава на ООН трябва да се следват, легитимните безпокойства за сигурността на всички страни трябва да бъдат взимани под внимание и всички подходящи усилия за мирно решаване на кризите трябва да се подкрепят", каза Ван Вънбин. "Призоваваме страните в конфликта към прекратяване на огъня чрез диалог и консултации, както и да намерят решение, което урежда всички легитимни опасения за сигурността на страните възможно най-скоро", допълни Ван. Той добави, че според Китай правилният начин за изглаждане на различията между всички страни в конфликта е чрез диалог и консултации. Ван посочи, че Китай е готов да работи с международната общност, за да продължи да упражнява конструктивната си роля за деескалация на ситуацията. Според специалисти по китайските въпроси подобно изказване обаче е показало, че Китай е бил поставен в неудобно положение от речта на Путин и се стреми сега да се дистанцира от Москва, коментират италиански издания.
Протести
Указът на Путин за частична мобилизация на резервистите породи протести в 38 града в Русия, където бяха арестувани близо 1400 души, съобщава френската телевизия Бе Еф Ем. От Москва до Архангелск хората излязоха по улиците на руските градове, за да изразят безпокойството си или гнева си от новия обрат в инвазията в Украйна. От началото на руската офанзива в Украйна пък в Русия са били задържани 16 500 души от опозиционните среди в Русия, посочва организацията „ОВД-Инфо”, която съобщава информации за протести и арести в Русия.
Масово напускане на страната
Обезпокоени от новините за частична мобилизация на резервисти, много руснаци, които биха могли да попаднат в списъците на мобилизираните, бързат да напуснат страната. Местата за полети до столиците на Грузия, Турция и Армения няколко минути след речта на Путин бяха изчерпани, съобщи „Москоу таймс” след проверка в най-голямата руска платформа за онлайн планиране на пътувания aviasales.ru. По обед вчера директните полети от Москва към Азербайджан, Казахстан, Киргизстан и Узбекистан също престанаха да се появяват в платформата, което говореше за изчерпани места. А днес еднопосочен билет от Москва до Истанбул струваше 1250 евро.
АНСА съобщи пък за засилен интерес и към полетите до Белград. Интерес очевидно има и към полетите от Москва до Дубай, от които най-евтините вече са 300 000 рубли (5000 долара), или пет пъти повече от средната месечна заплата в Русия, допълва Ройтерс.
Същевременно трафикът от Русия към Финландия на руско-финландската граница се е увеличил през нощта, заяви финландската гранична служба, предаде Ройтерс. Службата уточни, че въпреки това ситуацията е под контрол. Вчера във Финландия са влезли 4824 руснаци. За сравнение, седмица по-рано броят им е бил 3133.
Бягство в момент на визови ограничения
На 9 септември Съветът на ЕС прие решение, с което се спира напълно прилагането на споразумението за визови облекчения между ЕС и Русия. В резултат на това за гражданите на Русия ще се прилагат общите визови правила за влизане в ЕС. Споразумението между двете страни влезе в сила на 1 юни 2007 г. Неговата цел бе да улесни издаването на визи за краткосрочно пребиваване въз основа на принципа на реципрочност. Сега решението на Съвета на ЕС означава увеличаване на таксите за издаване на виза за ЕС от 35 на 80 евро, необходимост за представяне на допълнителни удостоверителни документи за издаването на визи и увеличаване на времето за обработката на визите, както и по-рестриктивни правила за издаване на многократни визи.
На 16 септември Швейцария реши да преустанови изцяло действието на споразумение с Русия за улеснено предоставяне на визи, предаде Франс прес. По този начин Берн последва примера на ЕС. На свое заседание швейцарското правителство "реши да преустанови изцяло действието на споразумението за облекчено издаване на визи, което Швейцария сключи с Русия" през 2009 г., се казваше в изявление на правителството. "Това обаче не означава, че се въвежда забрана за издаване на визи на руски граждани, а че отново ще се прилага обикновената процедура", се уточнява в изявлението.
На 19 септември Литва, Латвия, Естония и Полша съвместно въведоха допълнителни ограничения за руските граждани, които искат да влязат на тяхна територия. И четирите страни няма да разрешават на руски граждани с шенгенски визи за туризъм, бизнес, спорт или културни цели да преминават границите им. Въпреки това ще се прилагат някои изключения, включително за руснаци, които вече пребивават в някоя от страните, и за политически дисиденти, както и по хуманитарни причини. Четирите държави от ЕС казаха, че предприемат този ход в отговор на руското нахлуване в Украйна. По-рано всяка от тях самостоятелно въведе ограничения, по силата на които издаването на визи и разрешения за пребиваване на руснаци до голяма степен бе преустановено.
Неочакван обрат
И докато редица медии започнаха да се питат още вчера дали Путин ще използва ядрено оръжие, от Саудитска Арабия дойде неочаквана новина – Русия е освободила с посредничеството на Саудитска Арабия 10 чужденци, сражавали се на страната на украинските сили и пленени в Украйна, сред които американци и британци. Те са били пуснати като част от размяна на военнопленници между Москва и Киев. Тя е била извършена с личното посредничество на влиятелния саудитския престолонаследник Мохамед бин Салман. Освен американци и британци, Русия е пуснала граждани на Швеция, Хърватия и Мароко, обяви министерството на външните работи на Саудитска Арабия в комюнике, цитирано от Франс прес. Представител на саудитските власти съобщи, че освободените чуждестранни военнопленници са се качили на самолет, който вече е пристигнал в кралството. Русия е пуснала петима британци, двама американци и по един гражданин на Швеция, Хърватия и Мароко, каза саудитският представител, цитиран от Ройтерс. Министър-председателката на Великобритания Лиз Тръс приветства освобождаването на британските военнопленници. Стана ясно, че сред освободените е британецът Ейдън Аслин, осъден по-рано тази година на смърт в т. нар. Донецка народна република (ДНР). Сред освободените също са друг британец - Шон Пинър, и мароканецът Брахим Саадун. Те бяха осъдени на смърт в ДНР заедно с Аслин в началото на юни. Русия е освободила също американците Александър Друки и Анди Уин, и двамата от щата Алабама. Те бяха пленени в Източна Украйна през юни, казаха техни роднини пред Ройтерс. Шведската министърка на външните работи Ан Линде потвърди освобождаването на гражданин на страната, който е бил пленен в Мариупол и е можело да бъде осъден на смърт съгласно "законодателството" на ДНР.
Няколко часа по-късно стана ясно, че между Украйна и Русия се е осъществила най-голямата размяна на пленници досега от началото на руската инвазия в Украйна. Украйна е предала на Русия 55 пленници, включително бившия депутат Виктор Медведчук – олигарх, близък на руския президент Владимир Путин, който бе обвинен в държавна измяна в Украйна. А Русия е освободила 215 военни, включително командири на отбраната на стоманодобивния завод "Азовстал" в град Мариупол, превърнал се в символ на съпротивата срещу руската инвазия, предаде Франс прес. Сред освободените от руски плен е имало военни, граничари, полицаи, моряци, членове на националната гвардия, митничари и цивилни. Като част от тази "дълго подготвяна операция" петима военни командири, включително ръководители на отбраната на "Азовстал", са били прехвърлени в Турция,съобщи тази нощ украинският президент. Той добави, че тези хора ще останат в Турция "в пълна безопасност и при много добри условия до края на войната" съгласно споразумение с турския президент Реджеп Тайип Ердоган.
Продължават странните инциденти в Русия
И докато всички се фокусираха вчера върху думите на Путин и реакциите, породени от тях, руски медии съобщиха, че бившият ректор на Московския авиационен институт Анатолий Геращенко е загинал на територията на университета при падане по стълби от голяма височина. В съобщение на авиационното училище случилото се бе обявено за инцидент, но бе пояснено, че е създадена и комисия, която ще проведе разследване. От началото на руската инвазия в Украйна бе съобщено за смъртта на няколко руски бизнесмени или ръководители на руски компании, които бяха представени като нелепи инциденти, или като самоубийства и които породиха доста коментари в чуждите медии и социалните мрежи.