Константин Сонин, анализ за „Форин афеърс“/ превод: БГНЕС
Авторът е професор в Чикагския университет, гост-професор във Висшето училище по икономика в Москва и научен сътрудник в Центъра за изследване на икономическата политика (CEPR) в Лондон.
След нахлуването на Русия в Украйна през февруари руската икономика изглеждаше обречена на срив. Международните санкции заплашваха да задушат икономиката, което доведе до рязък спад в стойността на рублата и руските финансови пазари, но руснаците изглеждаха подготвени за лишения.
Повече от осем месеца след началото на войната този сценарий не се сбъдна. Всъщност някои данни сочат, че руската икономика се справя добре. Рублата е укрепнала спрямо долара и въпреки че руският БВП се е свил, то може да бъде ограничено до по-малко от три процента през 2022 г. Погледнете обаче зад умереното свиване на БВП и данните за инфлацията и ще стане ясно, че щетите всъщност са сериозни. Руската икономика е обречена на дълъг период на стагнация. Държавата се намесваше в частния сектор още преди войната. Тази тенденция само се е засилила и заплашва да задуши още повече иновациите и пазарната ефективност.
Единственият начин да се запази жизнеспособността на руската икономика е или чрез мащабни реформи или чрез институционално сътресение, подобно на това, което настъпи с разпадането на Съветския съюз. Погрешното разбиране за това какво ще постигнат санкциите срещу Русия може да се обясни отчасти с нереалистичните очаквания за това какво могат да направят те. Казано по-просто, те не са еквивалент на ракетен удар. Да, в дългосрочен план санкциите могат да отслабят икономиката и да намалят БВП. Но в краткосрочен план най-многото, на което можем да се надяваме, е огромен спад на руския внос.
Съвсем естествено е рублата да укрепва, а не да отслабва, тъй като търсенето на долари и евро намалява. И тъй като парите, които биха били похарчени за внос, се пренасочват към вътрешното производство, БВП всъщност би трябвало да нарасне, а не да спадне. Ефектът от санкциите върху потреблението и качеството на живот се проявява по-дълго в икономиката. В началото на войната руснаците се втурнаха да купуват долари и евро, за да се предпазят от евентуален спад на рублата. През следващите осем месеца те купуваха още повече. Обикновено това би довело до значителна девалвация на рублата, защото когато хората купуват чуждестранна валута, рублата се срива. Заради санкциите обаче компаниите, които внасяха стоки преди войната, спряха да купуват валута, за да финансират този внос.
В резултат на това през пролетта вносът спадна с 40 %. Една от последиците беше, че рублата укрепна спрямо долара. Накратко, не става дума за това, че санкциите не са проработили. Напротив, краткосрочният им ефект върху вноса беше неочаквано силен. Такъв спад на вноса не се очакваше. Ако централната банка на Русия беше предвидила такъв масиран спад, тя нямаше да въведе през март строги ограничения върху доларовите депозити, за да предотврати срив в стойността на рублата.
Разбира се, икономическите санкции имаха и други непосредствени последици. Ограничаването на достъпа на Русия до микроелектроника, чипове и полупроводници направи производството на автомобили и самолети почти невъзможно. От март до август производството на автомобили в Русия спадна с невероятните 90 %, а спадът в производството на самолети беше подобен. Същото важи и за производството на оръжия, което е основен приоритет за правителството.
Още по-важен от западните технологични санкции е фактът, че Русия безспорно навлиза в период, в който политическите приближени укрепват позициите си в частния сектор. Това се случва от дълго време. След като през 2008 г. световната финансова криза засегна Русия по-тежко от всяка друга страна от Г-20, руският президент Владимир Путин на практика национализира големи предприятия. В някои случаи той ги постави под пряк държавен контрол, а в други - под контрола на държавни банки. За да запазят благоволението на правителството, от тези компании се очакваше да поддържат излишък от работници. Дори на предприятията, които останаха частни, по същество беше забранено да уволняват служители. Това осигури на руския народ икономическа сигурност и тази стабилност е важна част от договора на Путин с неговите избиратели.
Но икономика, в която предприятията не могат да се модернизират, преструктурират и освобождават служители, за да увеличат печалбите си, ще бъде в застой. Не е изненадващо, че ръстът на БВП на Русия от 2009 г. до 2021 г. е средно 0,8% годишно. Тези стойности са по-ниски от периода през 70-те и 80-те години на миналия век, предшестващ разпадането на Съветския съюз. Още преди войната руските предприятия се сблъскаха с регулации, които ги лишаваха от инвестиции. Напредналите отрасли като енергетика, транспорт и комуникации бяха изправени пред най-големите ограничения. За да оцелеят те бяха принудени да поддържат тесни връзки с държавни служители и бюрократи. В замяна на това тези правителствени покровители гарантираха, че тези фирми няма да се сблъскат с никаква конкуренция.
Те забраниха чуждестранните инвестиции, приеха закони, които налагаха ограничения на чужденците, извършващи бизнес в Русия, и започнаха разследвания срещу компании, работещи без правителствена защита. В резултат на това държавни служители, генерали и високопоставени бюрократи станаха мултимилионери. За разлика от тях, жизненият стандарт на обикновените руснаци не се подобри през последното десетилетие. От началото на войната правителството затегна още повече контрола си върху частния сектор. От март Кремъл въведе закони, които дават право на правителството да закрива предприятия, да диктува производствените решения и да определя цените на произвежданите стоки. Мобилизацията предостави на Путин още една тояга за борба с руския бизнес. Ръководителите на компаниите ще трябва да се договарят с държавните служители, за да гарантират, че работниците им са освободени от мобилизация.
Разбира се, руската икономика отдавна функционира под държавен контрол. Но последните решения на Путин издигат този контрол на ново ниво. Както твърдят икономистите Андрей Шлайфер и Робърт Вишни, единственото нещо, което е по-лошо от корупцията, е децентрализираната корупция. Достатъчно лошо е, когато корумпирано правителство изисква подкупи, но още по-лошо е, когато няколко различни държавни служби се конкурират. Всъщност високите темпове на растеж през първото десетилетие от управлението на Путин се дължат отчасти на това, че той централизира властта в Кремъл.
Акцентът върху създаването на частни армии и местни доброволчески батальони за войната срещу Украйна обаче създава нови властови центрове. Това означава, че децентрализираната корупция почти сигурно ще се появи отново в Русия. Това вероятно ще създаде динамика, която напомня 90-те години на ХХ век, когато собствениците на предприятия разчитаха на частна охрана, връзки с мафията и корумпирани служители, за да запазят контрола върху новоприватизираните компании.
Престъпни банди, в които ветерани от руската война в Афганистан бяха част, предлагаха "защита" на този, който предложи най-висока цена, или просто разграбваха печеливши предприятия. Групите от наемници в Украйна ще играят същата роля и в бъдеще. Русия все още може да постигне победа в Украйна, но не е ясно как би изглеждала тя. Може би постоянната окупация на няколко разрушени украински града ще бъде опакована като триумф. Алтернативно, Русия може да загуби войната, което ще направи по-вероятно Путин да загуби властта си. Едно ново реформаторско правителство би могло да поеме властта и да изтегли войските, да обмисли репарации и да преговаря за отмяна на търговските санкции.
Независимо от резултата обаче, Русия ще излезе от войната с правителство, което ще упражнява власт над частния сектор в степен, която е безпрецедентна навсякъде по света. Руското правителство ще бъде вездесъщо, но едновременно с това няма да е достатъчно силно, за да защити бизнеса от мафиотски групи на демобилизирани войници, въоръжени с оръжия от войната. Особено в началото те ще се насочат към най-печелившите предприятия, както на национално, така и на местно ниво. За да може руската икономика да се развива, тя ще се нуждае не само от сериозни институционални реформи, но и от чиста позиция, каквато Русия получи през 1991 г. Разпадането на съветската държава направи институциите от онази епоха неактуални. Последва дълъг и мъчителен процес на изграждане на нови институции, увеличаване на държавния капацитет и намаляване на корупцията. Този процес продължи до идването на власт на Путин, който в крайна сметка демонтира пазарните институции и изгради своя собствена система на патронаж.
Поуката е мрачна: дори Путин да загуби властта и негов наследник да започне значителни реформи, ще е необходимо поне десетилетие, за да се върне Русия към нивата на производство в частния сектор и качеството на живот, които страната имаше само преди година. Такива са последиците от една катастрофална и грешна война.