"Където е Путин - там е победата!" Лайтмотивът, под който десетилетия пеят хвалебниците на кремълския старец. На това просто, като пет копейки, послание се държи колосът на Русия, лишена от друга идеология. Управляващият президент се появява само в онези епизоди, в които има поне намек за положителен пропаганден ефект. Той е максимално дистанциран от всякакви лоши или двусмислени контексти, в противен случай безспорната вяра в сакралността на лидера ще изчезне. Но от великото до смешното е само една крачка.
Съвсем наскоро Путин се мярна пред народа, за да обяви ерата на „големите експанзии“, а сега се лензи до нивото на отваряне на птицеферма в онлайн режим. Както установиха непретенциозните граждани, се оказва, че Тюмен ще покрие нуждите на страната от пуешко месо с 20%. Звучи красиво и силно. Президентът пусна най-големия репродуктор в Руската федерация! Дайте на страната яйце за инкубатор! Изпреварете и задминете гнилия Запад преди Деня на благодарността!
Въпреки че, от друга страна, мирише на нещо второсортно. Един вид опит да убодете американския Джо преди началото на празничния сезон. И това е всичко. Пуйката, въпреки цялата си грандиозност, абсолютно не е важна в диетата на обикновените руснаци. През 2021 г. консумацията на пуешко месо на глава от населението в Русия е 2,6 кг. Това все още е доста под целевото ниво от 4,5 кг, което е средно за страни със сходна потребителска кошница, ниво на икономическо развитие и природни и климатични условия.
Като цяло събитието с тюменския репродуктор напомня рекламна акция с "Кравата от Кареновка". Путин очевидно има свой огромен личен интерес към проекта за развъдната птицеферма.
Всичко е по-добро от това, лидера отново да дърпа локуми с острата тема за "специалната операция" и "могилизациата". Той решава проблема с увеличаването на суверенитета на страната в птицефермата. Изглежда, че Кремъл наистина е възложил войната и анексията на външни изпълнители. Подобен подход всъщност застрахова Путин от изхода на проваленото събитие. Вече циркулират предположения за пълното безразличие на първия лице на страната към изхода от войната. В крайна сметка нали това не е негова грижа.
Интересен е формалният отказ от задачата за елиминиране на висшето политическо ръководство на Украйна. Насилствената смяна на властта в Украйна е това, от което самият Путин се страхува пред неминуемото засилване на фракцията на "патриотите".
Въз основа на разбирането на озвученото, става по-ясна суетата на пропагандно-милитаристичния комплекс около „специалната операция“. Урка-патриотът Пригожин с неговия батальони от унизени не се колебае да заяви, че ЧВК “Вагнер” е най-голямата частна армия в света и най-боеспособната. Тезата наранява редовната армия на Шойгу, подчертава нейния провал след поражението на основния състав. Пригожин ясно уточнява: именно на главорезите "вагнеровци" "СВО-то"дължи своите колониални успехи. Докато Шойгу може да се похвали само с операции за отстъпление.
Опитите да се героизира главният отговорник за войната срещу Украйна, генерал-касапин Суровикин, стигат до абсурд. Прословутите сладкодумници скалъпиха за командира на нашествениците фейк за бащата-пилот, герой на Корейската война. Говори се, че в кръвта на армагедононосеца текат гените на борец срещу американското влияния. Оказа се обаче, че пилотът Владимир Суровикин от Усурийск има само дъщеря. Освен, ако сегашният командир на окупационните сили не си е направил операция за смяна на пола...
Всъщност, в Русия сега всичко е възможно. Например, според една версия, бащата на Путин е починал в района на Невски десет години преди неговото раждане. Да не издребняваме. Дистанционно зачеване. Може би затова Путин изпитва такава любов към дистанционното и дистанцирането? Победа, така да се каже, още преди раждането.
Путин с пуйки, наперченият Пригожин с "петли", Суровикин с "Ли Си Цин" - пълни абсурди. Същите, като радостта от смъртта и разрушението, призивите да се бомбардират мирни градове. Едно безкрайно хоро на глупостта. Или може би все пак има край?
Източник: Сито Сократа
Бесарабски фронт