Атаките срещу руските летища в Рязанска и Саратовска области, както и в Курска област, очевидно са били добре планирани от украинските въоръжени сили. Как са го направили остава загадка. Версията на руското военно министерство е, че това е станало с помощта на стари съветски дронове. Но способни ли са те на това, анализира Руската служба на Би Би Си.
В понеделник, 5 декември следобед, руското министерство на отбраната призна за атака с дрон срещу военни летища в Рязанска и Саратовска области сутринта на същия ден. Във вторник неидентифициран дрон атакува летището в Курск, което също се използва от военните. Според губернатора на Курска област Роман Старовойт ударът е поразил "нефтения резервоар", той се е запалил.
"Сутринта на 5 декември режимът в Киев, за да изведе от строя руската далекобойна авиация, направи опити да нанесе удар с реактивни безпилотни летателни апарати (БЛА) съветско производство по военните летища Дягилево в Рязанска област и "Енгелс-2" в Саратовска област", съобщиха от Министерството на отбраната.
От руското военно ведомство твърдят, че дроновете са били свалени и техните фрагменти "леко са повредили обшивката на два самолета", а също така са убили трима военни авиотехници и са ранили други четирима.
Относно "реактивните безпилотни летателни апарати съветско производство", това са Ту-141 "Стриж", съобщиха руски военни канали в "Телеграм", първи обаче заяви това кореспондентът на "Комсомолская правда" Александър Коц.
Не всички подробности за тези удари са известни, но използването на стари съветски дронове, ако тази версия се потвърди, е изключително неочаквано, тъй като на теория противовъздушната отбрана на такива военни обекти трябва да бъде организирана за борба с такива устройства.
От техническа гледна точка подобно решение изглежда ако не невероятно, то поне трудно изпълнимо, тъй като Ту-141 е доста старо устройство, предназначено да решава други проблеми, и не би било лесно да се адаптира за такива удари.
По-логична изглежда версията, че Украйна е успяла да създаде нов дрон с голям обсег и полезен товар. За това вече говориха представители на украинската индустрия. Засега обаче няма никакви подробности за този проект в отворени източници.
Съветските "Стриж"-и
Летище Курск се намира в рамките на града, на около седем километра източно от центъра на града. Оттам до украинската граница са около 100 километра по права линия. От летище "Енгелс-2" до най-близката територия, контролирана от въоръжените сили на Украйна, има повече от 500 километра. От Разанското Дягилево до границата на Украйна са повече от 450 километра.
Единственият безпилотен самолет, който е останал у украинските въоръжени сили от съветско време и има достатъчен обсег за поразяване на цели на такова разстояние, е Ту-141.
Въоръжените сили на Украйна използват и съветския БПЛА Ту-143 "Рейс", който се различава от "Стриж" основно с по-малките си размери и обсег.
И двата апарата са създадени в конструкторското бюро на "Туполев" през 60-те години на миналия век. От края на 50-те години конструкторското бюро разработва серия безпилотни летателни апарати, сред които са стратегически свръхзвукови разузнавателни и безпилотни самолети-камикадзе. Само "Стриж" и "Рейс" обаче влязоха повече или по-малко в мащабно масово производство.
Първоначално "Стриж" е замислен от военните за дръзки разузнавателни нападения. Предполагало се е, че апаратът ще пробие над фронтовата линия със свръхзвукова скорост (> 1230 km / h), ще проведе разузнаване на разстояние от няколкостотин километра и след това ще се върне по същия начин.
"Рейс", чиито задачи са по-скромни, е бил създаден като по-прост модел с постоянна крейсерска скорост от 950 километра в час за разузнаване до дълбочина 60-70 километра. Общият обхват на полета му е 180 километра, но това е в случай на еднопосочен полет. По принцип се е предполагало, че апаратът трябва да се върне в точката си на изстрелване. Това означава, че "Рейс" не може да преодолее разстояние от 450 километра.
В резултат на това дронът се оказва доста успешен и когато влиза в производство през 1970 г., военните клиенти смекчават изискванията си към "Стриж", който в крайна сметка всъщност се превръща в увеличено копие на "Рейс" с по-голям обхват и повече възможности за разузнавателна техника.
Възможно ли е Ту-141 да се превърне в дрон-камикадзе?
Обхватът на Ту-141 от 1000 километра би бил повече от достатъчен за атаки на летищата в Енгелс и Дягилево, да не говорим за Курск.
Оборудването на двата дрона вероятно позволява замяната на разузнавателното оборудване с бойна глава. Първото отделение е подвижно и най-вероятно не е било трудно да се монтират експлозиви и детонатор там, като се има предвид, че в Украйна има производство на сложни крилати ракети, има специалисти и необходимото оборудване.
Ситуацията е по-сложна с навигационната система и най-важното с насочването (това са две различни системи).
И двата дрона, по-специално Ту-141, са автономни, тоест не се управляват от външен оператор, а с помощта на бордови компютър - автоматичната бордова система за управление АБСу-143. Тя включва инерционна навигационна система, с други думи, автопилот.
Задачата на разузнавателния дрон е да лети над определен район, като снима "на широко", а не отделни малки обекти. Отклонение от няколко десетки метра едва ли би било критично за предназначението му въпреки факта, че на разстояние от стотици километри отклонението се увеличава и може да стане доста голямо.
Дори връщането и кацането не изискваха голяма точност - "Стриж"се приземява с парашут и е достатъчно да се избере голяма поляна за целта.
В същото време, по време на атаката на летище Дягилево, съдейки по снимките, които се появиха в интернет, дронът се е взривил близо до бомбардировач Ту-22М3 на стоянката. Това се потвърждава от сателитната снимка на ImageSat, на която се виждат следи от пожар в близост до един от самолетите.
По непотвърдена информация два бомбардировача Ту-95 са били повредени на летището "Енгелс-2" (може би те фигурират в изявлението на Министерството на отбраната). Сателитните изображения обаче не показват сериозни щети по тях.
Съдейки по снимките от Дягилево, дронът е "изпуснал" самолета само на няколко метра. Това означава, че КВО (кръгово вероятно отклонение, с други думи, точност) съответства на добра съвременна крилата ракета.
Навигационната система на Ту-141 най-вероятно не би могла да осигури такава точност. Но тя не трябва да го прави.
Ракетите и прецизно управляемите снаряди обикновено използват две различни системи. Едната, навигационната, отговаря за доставянето на ракетата до целта. Тя може да бъде сателитна навигационна система или инерционна, или и двете. С тяхна помощ ракетата достига до зоната, където се намира обектът, който трябва да бъде ударен.
След това се включва главата за самонасочване - радар, който сканира района в търсене на цел, пасивна система, която улавя сигнал от вражески радар, инфрачервен сензор, който насочва ракетата към източник на топлина, или сензор, който търси петно от лазерен лъч, който осветява целта.
Съвременните прецизни сателитни навигационни системи вече са достигнали такова ниво на точност, че някои ракети могат да ударят цел, използвайки само нейните координати, но Ту-141 се управлява от конвенционален съветски автопилот от 70-те години, чиято точност е далеч от GPS. Такава навигационна система е подходяща само за ракети с ядрена бойна глава, за които отклонение от десетки метри няма значение.
Как се появи версията за Ту-141
Версията за атаките по летищата с безпилотни самолети Ту-141 изглеждаше убедителна за мнозина. Това също е съвсем разбираемо.
Факт е, че тези разузнавателни дронове са предназначени преди всичко да действат срещу армиите на страните от НАТО в случай на война в Европа. Следователно по време на разпадането на СССР повечето апарати Ту-141 са се озовали в бившите съветски републики, граничещи с европейски държави, по-специално в Украйна.
Украйна използва Ту-141 във войната с Русия. Това съобщиха специалисти от групата "Орикс", която анализира данни за оръжията от открити източници. Много руски военни блогъри също писаха за това. Както каналите в "Телеграм", така и държавните медии съобщаваха доста често, че Украйна преобразува тези апарати в ударни дронове.
На 14 септември няколко руски канала съобщиха едновременно, че украински "Стриж" е паднал в Ставропол, в резултат на което няколко души са били ранени. Впоследствие каналът "Астра" идентифицира на снимките части от руската крилата ракета "Калибър".
В един случай собствеността на такъв дрон не може да бъде установена. На 10 март 2022 г. в хърватската столица Загреб се разби дрон, който беше идентифициран като Ту-141. Съдейки по траекторията на полета му, той е пресякъл територията на Унгария, откъдето вече е отлетял за Хърватия.
Русия обвини Украйна за изстрелването му, докато украинците настояха, че това е руски "Стриж". Москва твърди, че не е използвала дроновете от 1991 г., докато Киев посочи, че дронът е имал червени звезди върху него, докато украинските ВВС използват тризъбец като своя емблема.
Освен това, както писа проруският "Телеграм" канал Хроника на оператора на БПЛА на 13 ноември, въоръжените сили на Украйна в някакъв момент са спрели да използват Ту-141 и Ту-143. Според този канал запасите от тези дронове в Украйна или са се изчерпали, или въоръжените сили на Украйна са започнали да ги пазят за нещо.
През противовъздушния щит
Още една широко разпространена версия е, че въоръжените сили на Украйна използват Ту-141 за отваряне на руската система за противовъздушна отбрана, което изглежда съвсем логично. За целта не е необходимо да се прави нищо с дрона, а местоположението на батериите и радарите за ПВО е важна информация.
Но сега, когато три военни летища бяха ударени от украински дронове, това твърдение изглежда доста странно.
Факт е, че противовъздушната отбрана на такива важни обекти като летища за далечна и стратегическа авиация е насочена към поразяване на "класически" въздушни цели още от съветско време - самолети, хеликоптери, крилати ракети и накрая, до известна степен, балистични ракети.
Ту-141 като цел за противовъздушна отбрана не се различава от крилата ракета. По този начин признанието, че "Стрижите" са успели да преодолеят стотици километри в зоната на действие на противовъздушната отбрана, е признаване на пълната ѝ неефективност.
Междувременно през последните години, особено в конфликта в Нагорни Карабах и по време на войната в Украйна, дроновете-камикадзе, които са конструктивно различни от "Стижиите", започнаха да се проявяват все повече и повече. Типичен пример е например иранският "Шахед-136", който се използва активно в Украйна от Русия.
Такива дронове могат да летят на ниска надморска височина, което ги прави трудни за откриване. Освен това дизайнът на самия дрон може да допринесе за намалена видимост. Всеки начин за противодействие на атаката на дронове зависи преди всичко от това колко рано са били забелязани в небето, но това е много трудно да се направи и въоръжените сили са похарчили много усилия, за да постигнат резултати в борбата с тях .
Ако Русия признае, че Украйна е използвала нещо подобно срещу нейните летища, това би било много по-малък удар върху репутацията на нейната ПВО.
Нова разработка на Украйна?
Има и друга версия, която отчасти поради почти пълната липса на каквато и да е информация може да обясни тези удари.
В началото на ноември ръководителят на "Укроборонпром" Олег Болдирев заяви, че преди края на годината Украйна ще получи нов тежък дрон с обсег на действие "хиляди" километра и с бойна глава от 75 килограма.
"Вече излетя, вече кацна... Това е тежка машина, над 200 кг излетна маса. Това е разработка, която отговаря на задачите, които ни бяха поставени (от главнокомандуващият на Въоръжените сили на Украйна) Валерий Залужни още в началото на август. След това беше определен списък със задачи за комплекса, една от тях беше такава. Мисля, че преди Нова година ще я представим и ще я покажем на Въоръжените сили на Украйна. Като единствен наш клиент досега", каза той.
Тази версия би могла да обясни информацията, разпространена с позоваване на неназован високопоставен украински военнослужещ, американският вестник The New York Times. Според тази информация в една от атаките на 5 ноември е участвала украинска диверсионно-разузнавателна група, която е помогнала за насочването на дрона към целта. Подобна информация е невъзможно да се провери във война, но ако се окаже вярна, това би обяснило точността, с която дроновете са поразявали самолетите.
Вярно, това обстоятелство би повдигнало нов въпрос - за защитата на стратегическите летища в дълбините на руската територия. Както каза пред Би Би Си известен руски източник, пожелал анонимност, "летищата винаги са били леснодостъпни", добавяйки обаче, че това е било "преди". Колко достъпни остават такива обекти сега, той не коментира.