Речта на Хрушчов пред 20-ия конгрес на КПСС в края на февруари 1956 година, наречена „За култа към личността и неговите последствия“, продължава близо пет часа, но най-важното по темата е казано още в самото начало: „Сякаш този човек знае всичко, вижда всичко, мисли за всички, може всичко, безгрешен е в постъпките си. Именно тази представа за Сталин ни бе налагана в продължение на много години“, казва Хрушчов пред Конгреса.
„Убивал е близки, вярвал е на Хитлер..“
Седящите в залата узнали и това, че Сталин далеч не е бил гениалният пълководец, за който се е имал, а нерешителен и некомпетентен човек. Че е вярвал на Хитлер, но не и на близките си съратници. Докладът на Хрушчов изтъква и отговорността на Сталин за депортацията на кавказките народи, обвинени в сътрудничество с германските окупатори по време на Втората световна война, както и за конфликта с югославския лидер Тито, за фабрикуването на съдебни процеси в края на 1940-те и началото на 1950-те години.
Всеки, който е познавал жаргона на съветските апаратчици, несъмнено е бил шокиран от откровеността на тези думи, коментира по този повод „Ди Велт“. По-малко изненадващ е фактът, че в случая става дума за „тайна реч“ на Хрушчов, поднесена на закрито заседание, но в рамките на партиен конгрес. Насред Студената война отправянето на подобни нападки публично би било немислимо дори и за съветския лидер – те биха били приети и от неговите противници във Вашингтон и Лондон, а и в източноевропейските страни като признание за слабост, а това би имало ужасяващи последици за авторитарния режим.
Разследвания за „Големия терор“
Речта на Хрушчов се базира на резултатите от работата на специална партийна комисия, изследвала репресиите, предприети срещу делегатите на 17-ия партиен конгрес през 1934 година. Комисията доказва, че по време на „Големия терор“ на Сталин през 1937-1938 за „антисъветска дейност“ са били арестувани над 1,5 милиона души, от които 680 000 са били екзекутирани.
Самият Хрушчов не е жертва на Сталин, той застава начело на държавата през септември - след смъртта на Сталин на 5 март 1953 година, припомня германското издание. В този контекст острите думи от февруари 1956 година са още по-впечатляващи. В речта не е пропуснато нищо – и ролята на Сталин след Октомврийската революция от 1917 година, и злодеянията му спрямо народа и партията, депортирането на цели народностни групи и абсурдното му възвеличаване по време на Втората световна война.
Култът към личността
Основната тема в речта обаче е една - че култът към личността е чужд на духа на колективизма. В подкрепа на тезата си Хрушчов цитира Маркс и припомня „огромната“ скромност на Ленин, макар вождът на революцията да е харесвал да се движи с Ролс-Ройс, както припомня „Ди Велт“. Откроявайки разликата в отношението към „загрижеността за съветската държава“ при двамата, Хрушчов припомня, че Ленин търпеливо се е опитвал да върне в правия път другарите, отклонили се от него, докато Сталин еднолично е решавал кой е „враг на народа“ - без доказателства.
„Достатъчно е да се каже, че през 1937 година броят на тези, които са били арестувани по обвинения в контрареволюционни престъпления, нараства повече от десетократно в сравнение с 1936 година“, посочва ораторът. Той не пести детайлите: изрежда доносите, показните процеси и убийствата, извършени по лично разпореждане на Сталин. Както и самоизтъкването му по време на Втората световна война: самият Сталин тогава твърди, че е бил в състояние да предвиди всеки ход на противника – чиста приказка, както констатира Хрушчов. Едно от доказателствата за това: полученото предупреждение от британския премиер Уинстън Чърчил, че се готви нападение от страна на Германия, на което Сталин въобще не повярвал.
Две слабости на речта
Речта на Хрушчов обаче крие две големи слабости, отбелязва „Ди Велт“. От една страна се отправят критики към култа към Сталин, докато към личността на Ленин продължава да се поддържа невероятен култ. Но много по-важен е въпросът как генералният секретар успява да разкрие недостатъците на Сталин, без да направи връзка със системата, допуснала подобен човек да се сдобие с еднолична власт. Затова и отношението му към сталинизма остава непълно, обобщава германското издание.
Речта на Хрушчов не остава дълго време в тайна – тя е изпратена до местните партийни организации и до братските комунистически партии в Източния блок, а през израелското посолство във Варшава стига и до израелските тайни служби. Те на свой ред я препращат на ЦРУ и на 4 юни 1956 година тя е публикувана в „Ню Йорк Таймс“. С изключение на някои дипломатически вълнения тя не води до големи промени. Но безспорното е, че става дума за документ, който и до днес не е загубил нищо от своята интензивност.