Анна Ерошенко е сътрудничка в берлинската ЛГБТК+ организация Quarteera
ДВ: В Държавната дума беше внесен законопроект, забраняващ смяната на пола, тоест – както медицинската интервенция, така и промяната в съответната графа в личните документи. Като гръм от ясно небе ли идва това или беше очаквана стъпка?
Анна Ерошенко: Изобщо не се появи внезапно. За съжаление това е планомерно и напълно осъзнато действие, включително и като съпровождаща медийна кампания. Месеци наред "първите канали" убеждаваха хората, че Западът се разлага, че основните човешки права изобщо не са основни, че транс хората всъщност са болни хора, които застрашават обществото.
ДВ: А защо транс хората се оказаха в полезрението на властите?
Ерошенко: До един момент транс хората изобщо не спадаха към ЛГБТ – от гледна точка на руските закони. Тях дори не ги засегна полемиката около забраната на така наречената "ЛГБТ-пропаганда", която се въртеше само около сексуалната ориентация и чувствителната тема за еднополовата любов. После обаче някой умен (или не чак толкова умен) човек реши, че трябва да се обърне внимание и на транс хората, които са изцяло видими за държавата. Защото техният преход има различни аспекти. Първо – юридическият, смяната на документите. Слава богу, в Русия това е възможно – за разлика от някои други постсъветски страни. Второ – медицинският преход, който също е видим за държавата, защото клиниките, където се извършват тези операции, се отчитат пред държавата. Така че държавата има пълен контрол над тази група.
ДВ: Но защо тогава държавата започна да се бори срещу тях?
Ерошенко: Това е политически ход. Ръководителят на следствието Александър Бистрикин твърди, че онези, които си сменят пола от мъжки на женски, искат да избягат от военна служба. Очевидно това е пълна глупост, зад която не стои никаква статистика, а само фантазия и параноя. Освен това има политици, които непрекъснато търсят вътрешни врагове – и в случая успешно ги намират в лицето на транс хората. Това е като да биеш паднал човек. По едно време заговориха за някакви операции за смяна на пола при деца, но такова нещо изобщо няма. Нито руските лекари, нито руските активисти някога са работили или работят с деца. Колкото до "бягството от армията" – те бягат не от нея, а от факта, че са подложени на ужасен стрес поради това, че мнозинството отхвърля социалната им роля и телесност.
ДВ: Доскоро държавата се бореше срещу гейовете и забраняваше така наречената "ЛГБТ-пропаганда", но не закачаше транс хората, така ли?
Ерошенко: Да. Досега с транс хората се занимаваха само медици и технократи, които нямаха нужда да трупат политически кредит за сметка на тази група. И постановлението от 2017 година значително подобри положението на транс хората. Подобри се качеството им на живот, увеличи се броят на онези от тях, които успяваха да си намерят работа и да получат образование. Не че изведнъж смяната на пола стана проста като фасул, но пробивът беше голям за цялото постсъветско пространство. А сегашните решения го обезсилиха и един ден ще трябва да започваме всичко от начало.
ДВ: Руските политици разпространяват мита, че на Запад е много лесно да си смениш пола чрез операция. Откъде идва този мит?
Ерошенко: Не знам. В различните страни процедурите са различни. Не бива да си мислим, че Западна Европа е "рай за транссексуалните". Да, в днешна Германия тяхното качество на живот е значително по-високо, отколкото в Русия, но през 2017 година ситуацията беше сравнима. Дори процедурата в Русия беше по-ясна и реалистична, докато германското законодателство по онова време беше остаряло и не отговаряше на международните стандарти. До определен момент транссексуалните хора в Германия трябваше да се представят като интерсексуални (хора, които са едновременно и мъже, и жени – бел. ред.), за да получат по-бързо помощ. Защото "нормализирането" на интерсексуалните хора (понякога дори против тяхната воля) се възприемаше като нещо положително. А на транс хората понякога се гледаше като на инфантилни деца с глупави и нереалистични желания да бъдат "това, което не са". Така мислят обикновените хора – и то не само в Германия.
ДВ: Дали в тази нова ситуация руските транс хора имат повече шансове да получат политическо убежище в Германия?
Ерошенко: Отговора ще разберем едва след като законът влезе в сила. Ако на такъв човек се откаже убежище, това може да доведе до реален риск за здравето и живота му. Германия трябва ясно да отговори на въпроса дали е готова да помага на тези хора. Защото законопроектът е много мащабен , а последствията от него ще бъдат опустошителни за обществото.
Автор: Дмитрий Вачедин