Някои леви политици в Германия напоследък саркастично отбелязват, че санкциите срещу Русия са „пълен провал“, и че Западът всъщност водел „икономическа война срещу Русия“. Повод за тези им твърдения бяха обявените в края на месец юли икономически прогнози на Международния валутен фонд (МВФ) за 2023 и 2024 година. Според тях руската икономика ще нарасне с 1,5% през тази година и с 1,3% през следващата. В същото време МВФ прогнозира спад от 0,3% за брутния вътрешен продукт на Германия през 2023 година, пише германската обществено-правна медия АРД и повдига въпрос за ефективността на санкциите срещу Русия.
Преход към военна икономика
Професорът по икономика от университета в Бремен Михаел Рохлиц предупреждава, че данните на МВФ не бива да се анализират, без да се обърне внимание на показателите от последната година. През 2022 г. реалният БВП на Русия се е свил с около 2,1%, а в началото на годината МВФ все още прогнозираше ръст от около 3 на сто. "Това прави общ спад от около 5 процента, който се дължи на санкциите", казва Рохлиц, цитиран от АРД.
И все пак това е значително по-малко от очакваното. Важен фактор за това според експерта е, че руската икономика е станала много военно ориентирана. "Има голям ръст на държавните разходи в сектора на отбраната", посочва Рохлиц. "Големите оръжейни заводи работят нонстоп, за да поддържат хода на тази война, която изхабява безумно много ресурси."
Това показват и данните на държавната статистика Росстат. Според тях най-голямо увеличение през юни е имало при производството на метал и на радарно оборудване. Друг фактор за икономически растеж е строителната индустрия. "Инвестира се много за ремонт на пътища и възстановяване на разрушени сгради в окупираните от Русия територии", казва Рохлиц. Според руските медии на моменти дори се е стигало до недостиг на цимент, посочва АРД.
Смесена картина в различните отрасли
Според Рохлиц търговията на дребно също извлича ползи от агресивната война на Русия. Както войниците, така и работниците в оръжейните заводи получават сравнително високи заплати. "Тези пари на свой ред поддържат сектора на търговията на дребно в регионите на заводите и военните действия."
Според агенция Ройтерс тази година Русия е удвоила разходите си за отбрана и те са вече една трета от общите държавни разходи. В Германия този дял е около 10 процента. Рохлиц отбелязва още, че положителното развитие на споменатите сектори прикрива факта, че в много други области санкциите са довели до рязък икономически спад. Производството на автомобили например е намаляло с повече от 50%, а на фармацевтични продукти - с над 40 процента.
Неефективни мерки срещу финансовия сектор
Василий Астров, старши икономист във Виенския институт за международни икономически сравнения (WIIW), все пак твърди, че санкциите срещу финансовия сектор не са постигнали целта си. "От една страна Русия бе много добре подготвена за тях, а от друга, Руската централна банка реагира много компетентно и навреме. По този начин финансовата паника беше предотвратена и процесите бяха поставени под контрол."
Изключването от системата за международни финансови разплащания SWIFT не дойде изненадващо за Русия, пише АРД. Тази мярка вече беше обсъждана през 2014 г. след незаконното анексиране на Крим. Като отговор на това Русия премина към извършване на по-малко търговски транзакции чрез щатския долар, пише политологът Андреас Ньолке. Според него делът на руските транзакции в щатски долари с Китай е спаднал от около 90% през 2013 г. до под 50% през 2020 година. А тези с Индия - от 95% до 20%.
През 2022 г. Руската централна банка успя да спре обезценяването на рублата, както и да стабилизира до известна степен обменния курс. "Мисля, че единственото, което руското правителство не очакваше, беше замразяването на валутните резерви на страната", казва Астров. По данни на Европейския съюз около 300 млрд. евро от активите на централната банка са блокирани в страните членки на ЕС и Г-7.
Други съпътстващи щети
Русия успя да замени поне част от внасяните от Запада продукти с китайски и да намери нови купувачи за суровините си, макар и при значително по-лоши условия. Така например според Международната агенция по енергетика (МАЕ) през март тази година Русия е изнасяла за други държави средно по 8,1 млн. барела петрол на ден. Това е най-голямото количество от април 2020 г. насам, посочва АРД. Въпреки това спадът в приходите е от около 43% спрямо предходната година.
Смята се също и това, че от началото на войната няколкостотин хиляди квалифицирани специалисти, много от които от ИТ сектора, са напуснали страната. "Това е голяма загуба за Русия и със сигурност ще се отрази на потенциала за икономически растеж през следващите години", прогнозира Астров. Освен всичко друго заради санкциите руската икономика ще се развива много по-зле, отколкото би могла. Особено засегната ще бъде средната класа, смята икономистът. С малки изключения делът на Русия в световния БВП непрекъснато намалява от 2008 г. насам.
Очакванията, че санкциите ще доведат до край на войната в краткосрочен план, бяха твърде преувеличени още от самото начало, посочват експертите. "Санкциите несъмнено оказват влияние – те вредят на руската икономика", обяснява Рохлиц, цитиран от АРД. "Но те не проработиха за създаване на някакъв организиран фронт срещу политиката на Путин в страната."
Автор: Паскал Зигелков АРД