Качеството на въздуха, който дишаме като деца, храненето и стресът в семейството оказват влияние върху гените ни. Според различни изследвания при децата от семейства в неравностойно положение има по-голям риск от затлъстяване, заболявания и по-слаби успехи в училище, пише германската обществено-правна телевизия АРД.
"На взаимодействието между околната среда и гените може да се гледа като на основен механизъм, чрез който социалното неравенство влияе върху развитието на децата и води до дългосрочни разминавания в образованието, здравето и благосъстоянието", обяснява психоложката Лорел Рафингтън от Института за човешко развитие "Макс Планк" в Берлин.
Социалното неравенство влияе на гените
В своите изследвания Рафингтън открива доказателства, че социалното неравенство се отразява на гените и това е видимо чрез т.нар. епигенетични профили. Според тях при децата от семейства в социално неравностойно положение рискът от развиване на диабет или по-бързо остаряване е по-висок. "Резултатите ни показват, че обстоятелствата в началото на живота, например когато децата са родени в бедност, са особено важни за епигенетичните профили", обяснява Рафингтън пред АРД.
Епигенетиката дава важна информация за състоянието на гените. И по-конкретно - кои гени биват прочетени в клетките и кои - заглушени. Външни фактори като стрес, боледуване или хранене могат да повлияят на епигенетичната програма на клетките.
Тютюнопушенето например променя епигенома на белодробните клетки, като по този начин гените могат да придобият свойства, предизвикващи заболяване: "От проучвания знаем, че когато човек пуши и се откаже, това се отразява в индивидуалните генни регулатори", обяснява Рафингтън.
Епигенетичният профил може да бъде променен
Рафингтън изследва заедно с други учени проби от слюнка на над 3200 деца и младежи на възраст от 8 до 18 години. Те създават епигенетичен профил за всяко дете. За оценката учените използват и резултати от по-ранни изследвания. "Един от изводите е, че интервенцията за подобряване на здравето и дълголетието вероятно трябва да се планира десетилетия преди появата на свързаните с възрастта заболявания", казва психоложката.
Добрата новина от проучването е, че епигенетичният профил може да бъде променен и не е фиксиран завинаги, дори когато е свързан с тежки условия в ранна детска възраст, обяснява експертката от института "Макс Планк". Но много аспекти все още не са изследвани - например доколко може да настъпи положителна промяна, ако започнете да се храните по-добре или да се движите повече. "Някои експерти по стареенето смятат, че лекарствата, които вероятно ще се появят в бъдеще за забавяне или спиране на биологичното стареене, може да са в състояние да обърнат негативните ефекти, натрупани в началните фази на живота", обяснява Рафингтън.
За по-доброто бъдеще на децата
В рамките на т.нар. интервенционно проучване в САЩ майките, които живеят на прага на бедността или близо до него, ще получават парични стимули в продължение на шест години, за да сведат до минимум някои стресови фактори. Целта е да се проучи дали и как това се отразява на епигенетичните профили на децата. Това е голямата изследователска цел на Рафингтън: от нейната работа да произтекат и мерки в областта на социалната политика и по този начин тя да допринесе за по-доброто бъдеще на децата, обобщава АРД.
Автор: Елена Вайд ард